Правила за клиента: Как да се възползваме максимално от терапията

Психотерапията е ефективна при лечение на много психологически затруднения и разстройства. Тъй като това струва време, енергия и пари, решението да се започне терапия не бива да се взема лековато. Успехът ще зависи от много фактори, някои от които са извън контрола на клиента. Но променливите, които опират до него, имат значение и съществуват определени стъпки, които той може да предприеме, за да подобри шансовете си да се възползва по-добре от терапията.

Ето няколко неща, с които клиентът може да подпомогне процеса:

1. Качество

Най-проучваният и най-важен предиктор за успеха на терапията е рапортът между терапевт и клиент, известен още като терапевтичен съюз. Определян като доверителна, положителна връзка на сътрудничество между терапевт и клиент, рапортът се счита за "общ фактор" в терапията, което означава, че заема важно място в целия план, отвъд специфичните технически и теоретични аспекти на работата. Рапортът може да не е достатъчен за подобрението на клиента, но той е необходим.

Клиентите и терапевтите са различни хора, с различен темперамент, фон, стил и мироглед. Нещо повече, междуличностното напасване не е универсално. Химията между двама души е нововъзникващо свойство на тяхното уникално взаимодействие. Като се има предвид всичко това, си струва да опитате различни терапевти, преди да се спрете на този, с когото си пасвате най-добре. Това не винаги е възможно, но когато е, то е добра идея.

Днес това напасване може да се случи предварително, като се проверят идентификационните данни на терапевта онлайн или се насрочи телефонен разговор, за да се усети неговото поведение и стил. Това, което трябва да търсите като начало, е доказателство за професионалната компетентност и опит на терапевта във вашата проблемна област. Изграждането на рапорт обикновено ще бъде по-лесно с терапевт, на чийто опит имате доверие. Но най-важно е това, което чувствате в терапевтичния кабинет. Както при запознанствата, или при закупуването на къща, това, което изглежда добре на хартия или звучи добре по телефона, може да не успее да резонира лично. Срещата лице в лице не може да бъде заместена.

Често срещан проблем при този процес е, че някои клиенти, срещнали се с терапевта лице в лице, се чувстват неудобно да го „отхвърлят“ и да потърсят помощ другаде. Това безпокойство е безпредметно. Терапевтът е професионалист. Като такъв той знае, че доверителната връзка е важна и че тя не може да се случи с всички клиенти. Терапевтът ще разбере и оцени вашето решение да продължите напред. Освен това, вие не носите отговорност за неговите чувства. Ако не сте подходящи един за друг, то вие правите услуга и на двама ви, продължавайки напред.

2. Бъдете точни

Това, дали идвате на навреме или закъснявате за сесия, предава важна информация за вас. Ясно е, че не сме съвършени и като заети хора понякога имаме основателни причини да закъсняваме. Случва се пурата да е просто пура, а закъснението да е случайност; например, когато инцидент на магистралата предизвика задръстване. Въпреки това, модел на постоянно закъснение или неявяване често означава липса на ангажираност, дисциплина, смелост и готовност за терапия. Това възпрепятства изграждането на рапорт и забавя напредъка.

Терапията работи, само ако ви е грижа и сте отдадени на нея. В противен случай вероятно просто си губите времето, а онова, което никой от нас всъщност няма, е време за губене. Мисловен експеримент: Как бихте се почувствали, ако терапевтът ви постоянно закъснява за вашите сесии? Точно така. Не го правете и вие. Появяването навреме съобщава за уважение, ангажираност и дисциплина — всички те са необходими за успеха на терапията.

3. Работете

Терапията е активен, ангажиращ и трудоемък процес. Не е като операция, а по-скоро като реабилитация. Не можете просто да си седите и да чакате да бъде извършен вместо вас. Нужно е да участвате, да общувате и да предприемате действия. По време на сесията работата може да бъде смущаваща, разочароваща, изморителна, а понякога и емоционално изтощителна. Такава трябва да бъде. Ако терапията не предизвиква вашите граници на сила, гъвкавост и издръжливост, то тя няма да подобри състоянието ви.

Освен това, съвременната терапия често включва работа извън сесията под формата на задачи за самонаблюдение, домашни задачи или поведенчески предизвикателства. Както при други начинания за изграждане на умения и кондициониране, колкото повече влагате в нея, толкова повече ще получите.

4. Бъдете честни

Клиничната среща е предназначена да позволи и насърчи честен диалог, при който клиентите могат да говорят и чуят болезнени, неочевидни и понякога смущаващи истини. В терапията истината се цени, а вие сте в безопасност, насърчавани да говорите и изследвате. В терапията, за разлика от външния свят, да бъдеш честен е по-полезно, ефективно и подходящо, отколкото да бъдеш учтив, мил, приятен, хитър или умен.

Без честен дискурс и обратна връзка прогресът не може да настъпи. Терапевтът не е детектор на лъжата; той не може да изкара принудително истината от вас и не може да прочете мислите ви.

Всъщност е лесно да заблудите терапевт и ако решите да го направите, най-вероятно ще успеете — в края на краищата той няма много познания за вас, освен онова, което му предоставяте като информация. Но каква всъщност е ползата от тази заблуда? Навлизане още по-дълбоко в тресавището, от което сте се опитали да излезете. Най-добре е да сте честни, да говорите истината и да се сблъскате с фактите.

5. Разкрийте се

Ако разговорите с терапевта приличат на разговорите ви с приятели, любовници, родители или колеги от работата, тогава вие не вършите нищо. В голяма степен терапията е за изказване, усещане и разбиране на онези аспекти от вашия живот/личност/връзки, за които не говорите или остават неразбрани от другите в живота ви. Ето защо, ако споделяте всичко, което се случва в сесията с приятелите си, тогава всъщност не правите терапия. Да си играете на клиент не е същото като да бъдете такъв.

Това не означава, че не можете да осведомите важните хора в живота си за вашата терапия. Вие можете да споделяте с тях някои от резултатите в процеса — нови прозрения и навици, моменти на размисъл и т.н. Освен това, като клиент понякога може да искате да поканите в сесията — партньор, роднина и т.н. — някой, който да ви подкрепи и да придобиете по-добро разбиране. Това е добре и често е от полза (ако се съгласува с терапевта, разбира се). Но като правило е по-добре да запазите за себе си процеса на терапията и да оставите резултатите от работата да говорят сами за себе си, тъй като вашите приятели и познати могат да правят нежелани коментари. Един надежден знак, че наистина се променяте е, ако хората, които нямат представа за онова, което се опитвате да промените, го забелязват.

6. Очаквайте подобрение (но не трансформация)

Повечето клиенти се подобряват в терапията. Но онези, които очакват да се подобрят, се подобряват по-често. Отчасти това се дължи на ефекта плацебо, който е наистина мощен. Освен това онези, които очакват да успеят, могат да се включат по-дълбоко в процеса, получавайки повече увереност и устойчивост в преодоляването на препятствията. Екип, който очаква да спечели играта, вижда загубата като временен неуспех, докато този, който очаква да загуби, я вижда като изпълняващо се пророчество.

В същото време е важно да останете реалисти. Психотерапията е неусъвършенствана технология. Тя не винаги работи; работи бавно, когато работи; и не работи толкова добре, колкото бихме искали. В областта на психотерапията ранните фантазии за цялостна трансформация на личността, често срещани по времето на Фройд, се сриват в лицето на отрезвяващи данни. Промяната е трудна. В крайна сметка животът е хронично, нелечимо и фатално състояние. Психотерапията може да ви помогне да управлявате "наказанията" на живота и да извличате по-пълно наградите му, но това не променя крайното екзистенциално уравнение.

7. Водете си бележки (и архив)

Част от терапията е ученето — нови умения, нови прозрения, нов разказ за себе си и нова терминология. Да разчитате само на паметта си в процеса на обучение не е най-добрата стратегия, както може би си спомняте от студентските си години. Ето защо е добра идея да съхранявате всички бележки и записки, свързани с терапията.

Например някои клиенти водят дневник на процеса, в който отразяват наученото и преживяното в сесията. Добре е да пазите материалите, дадени от вашия терапевт, така че да можете да се връщате към тях отново, когато е необходимо. Можете също да си водите бележки по време на сесията в реално време. Можете да направите снимка на полезна схема например (с разрешение на терапевта).

Можете проактивно да молите своя терапевт да ви препоръча материали за четене. В крайна сметка работата ни като терапевти е да дадем психологията на хората — да ви направим експерти по психично здраве в областта на вашия специфичен проблем. Воденето на бележки и записи ще ви е от полза.

8. Изключете мобилния телефон

Все още предстоят изследвания върху въздействието на мобилните телефони върху процеса на терапия само по себе си. Но присъствието на телефона отнема вниманието от работата. Той също така представлява неуспех да се разграничи ясно терапевтичната среща като свещено и уникално пространство, отделено от ежедневното. Това може да възпрепятства и наруши деликатните моменти, които се появяват в хода на терапевтичната среща. Хубаво е мобилните телефони да бъдат прибрани някъде, където нито вие, нито терапевтът може да ги вижда. Превърнете го във ваш навик. Ако ви е трудно да го направите, тогава то е нещо, което си струва да отработите с вашия терапевт.