14 цитата от Алфред Адлер: за малоценността, чувството за общност и още

Алфред Адлер (7.02.1870г. – 28.03.1937г.) е австрийски лекар и първоначално колега на известния австрийски психоаналитик Зигмунд Фройд.

И докато Адлер играе ключова роля в развитието на психоанализата, той е и една от първите големи фигури, които се откъсват от нея, за да формират собствено мисловно учение. Адлер определя себе си като колега на Фройд, но по никакъв начин не е и ученик на известния австрийски психиатър.

През 1912 г. Алфред Адлер основава Дружеството за индивидуална психология. Теорията му предполага, че всеки човек изпитва чувство за малоценност, защото всички сме били деца и сме се чувствали несигурни спрямо възрастните. Още от детството хората работят за преодоляване на тази малоценност, като утвърждават своето превъзходство над другите. Адлер назовава това като  мотивиращата сила зад човешкото поведение, емоции и мисли. Тази гледна точка е изключително позитивна, тъй като дава възможност на човека да прави свободен избор и да постига всичко, което желае, освобождавайки го от бремето на биологичния детерминизъм и вярата, че ние движим единствено от несъзнавани инстинкти и нагони. Адлер стои в основата както на психосоматиката, така и на съвременната психотерапия. Ето и някои негови мисли:

" ... характерните черти представляват външните форми на изява на движещата линия на даден човек."

"... животът е движение."

"Самостоятелно човек е непълноценен, той може да оцелее само в групата, в общността, "Общността" е единствената абсолютна истина, ако изобщо е възможно да съществува абсолютна истина."

"Да си човек означава да се чувстваш непълноценен и да се стремиш към превъзходство."

"В момента, в който се появява някое чувство за малоценност, започва всъщност и процесът на душевния живот на човека, безпокойството, с което търси компенсация и иска сигурност и пълноценност, за да се наслаждава на живота в спокойствие и радост."

"И като възрастни използваме все още предразсъдъците от детството си, сякаш те са свещени завети."

" ... думата "характер" е социално понятие ... Характерът е духовното отношение, начинът, по който се отнася даден човек към своето обкръжение, ръководната линия, чрез която стремежът към значимост (важност, изява) се съвместява с чувството за общност."

"Сексуалността не е личен въпрос."

"Чувствата не са аргументи."

"Неврозата е просто една фикция: невротикът непрекъснато живее съобразно получените шамари."

"... ако осъзнаем, че чрез едно дълбоко себеопознаване става възможно да имаме добро поведение, тогава ще можем успешно да въздействаме и върху другите, особено върху децата, и да ги предпазим съдбата им да се управлява от сляп фатализъм, а ако произхождат от лоша семейна среда – да затънат в нещастия и да нямат възможност за развитие. Ако успеем да постигнем това, значи човешката цивилизация е направила решителна крачка напред и съществува възможността да израсне поколение, ще бъде пропито от съзнанието, че може да бъде господар на собствената си съдба."

"Нарушенията на съня винаги са признак за голяма предпазливост и несигурност."

"... ревността също е един стремеж към власт."

"... всички, които вървят след парите, са тласкани към това не от друго, а от собствената си суетност."

По статията работи: Елиза Трайкова

Източник: verywell.com; Наука за характера, Алфред Адлер, изд. Здраве и щастие, 2008

Снимка: vision.org