4 ефективни начина да поставим здравословна граница, когато се възползват от нас

Безспорно е — стълбът, на който човечеството се крепи, е просоциалното поведение (да съдействаш, да помагаш, да даваш). То противодейства на егоизма, предразсъдъците, съревнованието и агресията. Изследвания в тази област показват, че помощта, която оказваме на другите, може напълно да ни откъсне от тревогите ни. Актът на даване и добрите ни постъпки ни карат да се чувстваме по-добре, засилват чувството, че сме полезни, че контролираме нещата, заздравяват връзките ни, укрепват общностите, облагодетелстват обществото…

И все пак, има моменти, в които трябва да поставим граници… Тук следва въпросът как да разпознаем тези моменти  —  основното правило е да "преглеждате" редовно взаимодействията си, независимо дали са интимни, приятелски, роднински, служебни и т.н. Във връзка ли сте с човек, който по-скоро само взема, отколкото дава?

Разбира се, не е лесно да поставим граници:

• На първо място се чувстваме раздвоени винаги когато трябва да го направим, а понякога дори след като сме го направили. И докато определени фактори ни убеждават в необходимостта и ползата от поставяне на граници, други са срещу него, което създава когнитивен дисонанс  — психическо напрежение, което възниква, когато едновременно сме убедени в две противоположни неща.
• Започваме да се безпокоим от това какви ще са последствията, ако не окажем помощ. Питаме се реална ли е нуждата от нашата помощ или някой бяга от отговорност, и ни използва. Чудим се доколко и дали изобщо е етично да поставяме граници, ако става дума за здравословен проблем, за психично заболяване или пристрастяване. Започваме да се борим с чувството си за вина. Човекът, поискал помощта ни, може да се разгневи и твърдо да се противопостави на границата, която сме поставили, може дори да ни отхвърли, когато ограничим нещата, които правим за него. Накратко, поставянето на граници може да прекрати една връзка. А това от своя страна може да отслаби решението, което сме взели, и да ни попречи да поставим необходимите ограничения.

Най-доброто решение е да се научим да управляваме вината си, раздвоението и чувството на загуба, за да направим това, което е необходимо. 

Как да поставите здравословни граници? Вижте няколко предложения, които могат да ви помогнат:

Можете да намалите раздвоението, като подкрепите мислите, поддържащи границите ви. Направете списък с причините, които налагат поставянето на ограничения:

• До каква степен непрекъснатата помощ към Х възпрепятства постигането на важни лични или семейни цели?
• Вреди ли ви по някакъв начин постоянното даване и помагане на даден човек? Отразява ли се на щастието му, способността или независимостта му в дългосрочен план? Какви вреди нанася на взаимоотношенията ви?
• Защо имате нужда да поставите граници?

Подкрепете решението си с позитивни твърдения:

• "Той има правото да се чувства недоволен от границата, която поставям, от друга страна обаче е мое право да наложа ограничения на нещата, които правя, и на тези, които няма да правя. Все пак, става въпрос за моето време, за моите усилия и за моите средства..."
• "Много жалко е, че той е толкова гневен и недоволен, искаше ми се да не е така, но мога да го понеса, а и по всяка вероятност и той ще се справи."
• "Не беше лесно да взема това решение, но то е правилното за мен, дори да ми е трудно да го изпълнявам."
• "Това че съм поставил граница, не ме превръща в неотзивчив или лош човек. Да бъдеш добър и отзивчив означава и да можеш да поставяш граници."
• "Вярвам, че той ще успее да се справи и без моя помощ, но ако не се справи, това е негов избор, а не по моя вина."

Ако ви е трудно и се чувствате зле, след като поставите граница, припомнете си, че този дискомфорт е нещо напълно нормално и в повечето случаи не продължава дълго. Той просто е част от процеса и съвсем не означава, че не сте взели правилното решение. С течение на времето ще се освободите и от дискомфорта, и от раздвоението, особено ако следвате предложените съвети.

Когато ограничите даването и оказването на помощ, ще ви е тъжно  —  и това е нормално

Необходимостта от налагането на граници доказва егоизма и незрелостта, с които сте се сблъскали  —  това неминуемо ще ви причини тъга и разочарование, защото вече сте напълно убедени, че даденият човек не е този, който сте вярвали, че е, когато сте се съгласили да му помогнете.

Разбитите надежди, че даването ще укрепи връзката ви, че ще подпомогне развитието на другия или ще бъде взаимно, могат да бъдат наистина трудни за преживяване. Някои ограничения могат да доведат до приключване на връзката или отчуждаване, и е нормално да бъдете тъжни. Но не се отдавайте на скръбта преждевременно: ако във връзката ви е имало повече от вашето даване и нечие взимане, то тя ще се възстанови.

Тъгата в никакъв случай не означава, че не сте били прави да поставите граници. Означава, само че преживявате загуба, която времето ще излекува.