Начало Психология Социална психология Аз 5 неща, които трябва да знаем за скръбта след смъртта на любим човек

5 неща, които трябва да знаем за скръбта след смъртта на любим човек

5 неща, които трябва да знаем за скръбта след смъртта на любим човек - изображение

Невъзможно е да се подготвим за смъртта на любим човек. В подобни моменти вцепенението от загубата и болката са толкова силни, че ни се струва, че това ще продължи вечно. Как да поемем отново дълбоко въздух, без да имаме чувството, че мъката ще ни задуши и разруши? Как да се върнем към живота и отново да намерим смисъла му? Едва ли има отговор на тези въпроси, едва ли някой би могъл да изготви наръчник за преодоляване на загубата, но има 5 неща, които е добре всеки да знае за скръбта, за нейните етапи и усещанията, които идват след  смъртта. Те едва ли ще направят нещата по-леки за приемане, но познаването им ще поддържа в нас надеждата, че с течение на времето ние ще бъдем в състояние да дишаме по-леко.

Нормално е да усещате ужасна, вцепеняваща болка, която да идва на вълни

Това болезнено усещане, изразено с думи като "не мога да повярвам, че боли толкова много" и "не мисля, че мога да оцелея след тази болка", идва на вълни. В самото начало, когато загубата току-що се е случила, вълните ще са чести и може да са неумолими. Но с течение на времето вълните ще намаляват.

Всичко ви е като в мъгла

Усещането, че всичко ви като в мъгла, неспособността за концентриране и запомняне, е нормално след подобно събитие. Тази мъгла, чувството, че това сякаш "не сте вие", може да продължи известен период, но ще намалее с времето.

„Договаряне”

Изследване на д-р Елизабет Рос показва, че много хора имат склонност да се затварят за дълго в така наречената „зона за договаряне”, известна още като третия етап на скръбта.
Става въпрос за усещането, че има нещо, което би могло да се направи, нещо, което би променило резултата. Например, когато мислим и вербализираме свои евентуални действия като: "ако само бях направил това, той можеше още да е жив” или "ако бяхме попаднали на по-добър лекар или в по-добра болница, той все още щеше да е жив" или "нещата щяха да бъдат различни, ако това или онова се бе случило".

Важно е да знаем, че "договарянето" е част от нормалното прогресиране на траурния процес. Знаейки, че това е нормална част от скръбта, може да ви помогне да разберете, че това е начинът, по който ние мислим, когато сме изправени пред смъртта. Опитваме се да упражним някакъв контрол над нещо, над което нямаме никакъв контрол.

"Етапите на скръбта":

Познаването на етапите на скръбта, през които всеки преминава, може да подпомогне възстановяването:

Етап 1 - Отричане и изолация - Нормално е да се чувствате така, сякаш не можете да повярвате, че това е истина.

Етап 2 - Гняв - Чувствате се безмерно ядосани заради загубата.

Етап 3 - Договаряне - Чувството, че има нещо, което сте могли да направите, нещо, което би могло да предотврати фаталния резултат.

Етап 4 - Депресия, тъга – Нормално е да чувствате безмерна тъга, да се чувствате така, сякаш целият ви свят е напълно разрушен. Позволете си да скърбите и да се чувствате тъжни.

Етап 5 - Приемане - Накрая ще дойде момент, в който ще се научите да приемате загубата и да живеете с нея.

С течение на времето се чувствате по-добре

Това, което се случва в крайна сметка е, че с времето успяваме да приемем загубата и да се приспособим към своята нова житейска ситуация. И въпреки белега, който загубата оставя в сърцата ни, ние сме напълно способни да продължим напред.
Особено важно е в този момент да се погрижите за себе си. Това означава да сте сигурни, че се храните добре, да спите достатъчно и при нужда - да се обръщате за помощ и подкрепа.

Често добронамерени приятели могат да кажат или да се държат по наистина неуместен или дразнещ начин в опит да изразят подкрепата и съболезнования си. Разберете, че техните намерения може да са добри, но реалността е, че няма думи или действия, които да променят начина, по който се чувствате. Вероятно най-голямата подкрепа, която можете да получите от другите, е тяхното присъствие и любов. Ние, хората, сме устойчиви и успяваме да се върнем отново в релсите си, но е нужно време...

По статията работи: Ина Фенерова
По материали от: psychologytoday.com
Снимка: tumblr.com

Още по темата:

4.7, 3 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛайфстайлПатологияЛюбопитноНовиниПсихологияСнимкиНормативни актовеАнкетиИсторияСпециалистиБотаникаЛечения