Скръбта по любим човек може да ни завладее години преди смъртта му

Акценти

За много хора скръбта започва не след смъртта на любимия им човек, а още когато е диагностициран с нелечимо заболяване. Няма значение дали става въпрос за напреднал стадий на рак или за болест, която влошава качеството на живот, без да го застрашава пряко, като например деменция, сърдечно нарушение или болест на Паркинсон.

Специалистите наричат жалеенето месеци, а понякога дори години, преди смъртта на болния преждевременна скръб. Въпреки че не всеки я изпитва, преждевременната скръб е напълно нормално явление, което може да се изрази в различни, понякога противоречащи си мисли и чувства. Някои хора, освен от чувство на загуба, са завладени и от чувство на вина, защото искат болката и агонията на техния близък да свърши или защото си представят живота след неговата смърт.

>>> Предизвестена смърт: Как да се справите с гнева на близък човек, който умира

Преждевременната скръб: Трудна да се опише с думи, още по-трудна да се преживее

Оказва се, че и за експертите е трудно да дадат определение на скръбта, която човек изпитва още преди да е загубил своя любим. Преглед на множество изследвания, свързани с нея, разкрива, че дефинициите са поне 30.

Терез Рандо, виден теоретик, описва преждевременната скръб като механизъм, по който човек се подготвя за предстоящото трагично събитие. Тя смята, че усещането му помага да приеме мисълта за смъртта и да избегне тежкото състояние, в което понякога опечалените изпадат след нея.

Не при всички обаче тази печал преди настъпването на смъртта отнема от мъката, която ще изпитат, когато техният близък вече го няма. Според някои проучвания има случаи, когато те са не по-малко шокирани и потресени от останалите.

Близките на терминално болни хора също се нуждаят от подкрепа

Хората, които се грижат за човек с тежко заболяване, всеки ден стават свидетели на влошаващото му се здравословно състояние. Когато виждат, че животът го напуска малко по малко, че става все по-зависим и не успява да се грижи дори за самия себе си, е нормално да се чувстват потиснати и нещастни.

Изолация от света

За да се справят с негативните емоции, е добре да говорят за тях и да ги приемат. Те може да се нуждаят от морална подкрепа, тъй като често месеците и дните преди смъртта на много близък човек неусетно ги откъсват от реалността и водят до нежелана изолация.

Друг начин да се адаптират, доколкото е възможно, към ситуацията и неизбежния край на техния роднина, е като разговарят с него за важни житейски събития от миналото, като му предоставят възможност да завърши недовършени дела, а защо не и като се допитат до него дали има предпочитания, свързани с организацията на погребението.

>>> Хронология на смъртта: През какви етапи минава умиращият човек

Разговорите са от първостепенна важност

Промените в семейната динамика, загубите и несигурността причиняват силен стрес на всички членове на семейството. Понякога е трудно за близките да приемат мисълта, че смъртта е неизбежна, да открият смисъл в случващото се и да говорят открито за края на живота.

Психолозите са категорични обаче, че именно говоренето за приближаващата смърт е ключът към справяне с тежките емоции. Някои организации, които предлагат палиативни грижи за терминално болни хора, осигуряват информация и професионална помощ на близките, включително разговори с децата за смъртта и процеса на умиране.

Ролята на самосъстраданието

Преждевременната скръб може да бъде овладяна и чрез самосъстрадание, което се проявява чрез приемане, вместо отричане, на негативните емоции и разбиране към самия себе си.

Откритото общуване с болния през последните месеци или дни от живота му заздравява емоционалната връзка между него и близките му и му дава възможност да изрази своите притеснения и в същото време да получи подкрепа от по-широк кръг от роднини и приятели.

Проявата на емпатия и разбиране към умиращия и неговите близки ще помогне да изградим състрадателно общество, което подкрепя хората, изправени пред смъртта и онези, които живеят с болезнената мисъл, че ще се разделят завинаги с любим човек.