Притча: Защо понякога е полезно да оставаме глухи за чуждите съмнения

Направили си жабките съревнование – кой пръв ще се изкачи на върха на кулата. Събрали се много зрители. На всички им се искало да се посмеят над неуспяващите участници, тъй като никой от зрителите не вярвал, че е възможно някое жабче да успее.
Съревнованието започнало и от всички страни се понесли викове: „Нямате шансове! Много е сложно! Невъзможно е! Нищо няма да се получи!”
Жабчетата едно след друго падали надолу, а тълпата още по-силно крещяла: „Прекалено е трудно! Никой не може да го направи! Откажете се!”
Не след дълго жабчетата се уморили и изпопадали. Останало само едно, което се изкачвало все по-нагоре и по-нагоре, докато най-накрая стигнало върха. Всички започнали да разпитват победителя как е успял да намери в себе си толкова сили. Оказало се, че победителят бил глух…
Може би и за нас е полезно понякога да оставаме глухи за чуждите съмнения и дори … похвали?
По материала работи: Ина Фенерова
Източник: "Приказки и притчи за малки и големи", Жанет Орфану
Снимка: gclancers.com
Продукти свързани със СТАТИЯТА
СТАТИЯТА е свързана към
- Позитивна психология
- Мотивация, щастие и личен успех
- Притча за бащата, сина и магарето
- Притча за смисъла да бъдем тук и сега
- Притча за добрите приятели
- Притча: Незаменимата връзка между брат и сестра
- Притча за ада и рая
- Притча за надменността
- Притча за невъзможния съюз между злото и доброто
- Притча за любовта и гнева
- 3 терапевтични метафори за мислите и тяхната природа
- Притча за Тайната вечеря: Всичко живее в нас. И доброто и лошото
Коментари към Притча: Защо понякога е полезно да оставаме глухи за чуждите съмнения