Притча за пеперудата и змея или защо ненавиждаме тези, които изглеждат по-щастливи от нас

Веднъж змеят подгонил пеперудата и я преследвал ден и нощ. Страхът давал сили на пеперудата, но на третия ден, съвсем изнемощяла, тя кацнала на едно цвете и казала на змея:

- Може ли преди да ме убиеш да ти задам три въпроса?

- Не ми е присъщо да позволявам подобни волности, но
ще зачета желанието ти като предсмъртно. Казвай! – отговорил й змеят.

- Ти с пеперуди ли се храниш?

- Не – отговорил змеят.

- А направила ли съм ти нещо лошо?

- Не – отново бил отговорът.

- Тогава защо искаш да ме убиеш?

- Не понасям да гледам как волно си пърхаш наоколо – изсъскал змеят…

Понякога обиждаме някого, ненавиждаме някого, желаем някому зло, без дори да се замисляме. А причината е в нас – нужно е само да погледнем малко по-дълбоко в сърцето си и тогава ще видим този змей – змеят на завистта, който е най-честата причина за човешката ненавист…

По материала работи: Ина Фенерова
Източник: "Приказки и притчи за малки и големи", Жанет Орфану
Снимка: webexhibits.org