Проблемите, върху които не работим, ще се повтарят

Няма магическа формула, която да премахне онова, което не ни харесва, от живота ни. Не можем да държим далеч нещата, които са неприятни за нас. Както щастливите, така и нещастните преживявания, са предназначени да се случват в някакъв момент от живота ни.

Невъзможно и непрактично е да ни се случват само добри неща през цялото време. Събитията, които ни натъжават, ни дават важни уроци. Ние имаме необходимите инструменти, за да издържим на всички спънки. Именно поради тази последна причина ние винаги трябва да се сблъскваме с това, което ни притеснява и да търсим начин да го "поправим". Нека не забравяме, че сме достатъчно силни, за да издържим на това предизвикателство. По този начин, ние имаме силата да се изправим срещу проблема, да го поправим и да приключим с него напълно. Не забравяйте, че разхлабените връзки на нашите обувки, които не направим усилие да вържем по-добре, винаги ще се развързват, а това има своите последствия.

Нормално е да ни се иска да избягваме нещата, които ни разстройват

Изкушението да избягаме от онова, което намираме за досадно или неприятно, е почти винаги голямо. Като човешки същества ние имаме определени инстинкти. Те ни диктуват, че пред лицето на заплаха съществуват два отговора: борба или бягство. Въпреки това, повечето от заплахите, пред които сме изправени, не са лъвове или змии (за каквито заплахи са предназначени тези инстинкти). Ето защо те изискват по-сложен отговор.

Напълно разбираемо е, че ако сме счупени отвътре, ще чувстваме, че най-удобното решение е да избягаме. Междувременно ще се надяваме, че времето ще се справи с нещата и ще ги върне към нормалното. В тези случаи единственото, което искаме, е да се върнем към предишното ни емоционално състояние. Не желаем да рискуваме повече.

Счупването задължително означава вътрешна промяна, която първоначално не разбираме. Промяна, която ни смущава изцяло. Тази промяна може да прерасне в нещо притеснително, ако ние допълнително не й отдаваме значението и времето, което заслужава. Нужно е отново да изградим и "поправим" себе си. Това води до процес, който сме длъжни да последваме, за да не се повтори болката, когато погледнем назад.

Това, от което бягаме, винаги остава с нас

Ние сме принудени да продължим този процес. Ако се опитаме да избягаме от него, рано или късно ще разберем, че той ни следва, където и да сме. Опитвали сме се да го избегнем като мислим за нещо друго, но ние не сме го елиминирали. Той все още присъства.

Бягството вероятно ще ни даде идеалната перспектива да погледнем на онова, което се е случило с нас, по различен начин. И това е нещо добро, защото накрая винаги ще стигаме до едно и също място. Тогава ще кажем сбогом на болката и ще намерим воля да слушаме себе си. Ще решим да сме смели в лицето на ситуацията, която не ни позволява да вървим напред.

Уроците, които не се научават, се повтарят

Когато настъпи моментът и сме успели да поправим онова, което ни притеснява, ще сме научили много повече, отколкото можем да осъзнаем на пръв поглед. Във всеки случай, ние ще бъдем закалени от тези обстоятелства, които са ни накарали да се изправим лице в лице с живота във всичките му отблясъци.

Не бива да позволяваме нещата, които ни ограничават, да присъстват в живота ни. Ако го позволим, ръцете и краката ни ще бъдат приковани към земята. Въпреки че ще си мислим, че се движим напред, няма да го правим. В този случай малодушието няма да се изразява в страха ни от проблема, а в това да не правим нищо, за да предотвратим победата му над нас. Смелост означава да се изправим срещу чудовищата си.

Всичко, което оставяме на шанса, ще се повтаря. То приема своя собствена форма. Всичко, което очакваме да отмине, само за да се почувстваме добре, ще продължи да ни призовава и то, когато сме най-слаби. Няма да си тръгне, докато не му кажем сбогом. А това означава да поплачем, ако е необходимо, но после да си кажем „мога да го направя“.