3 неща, които не знаехте за психозата на Карл Юнг

Като основател на една от най-влиятелните психологически школи — аналитичната психология — Карл Юнг (известен още като К. Г. Юнг) преживява онова, което днес можем да наречем форма на психоза. Вероятно не става дума за психотичен срив в истинския смисъл на думата, защото Юнг функционира нормално в ежедневието си.

Психозата му започва, когато е на 38 години. Тогава той е преследван от видения в главата си и започва да чува гласове. Самият Юнг нарича това „психоза” — неща, които днес бихме могли да сравним със симптомите на шизофренията (терминът, който той използва в онзи период).

Юнг не позволява тези видения и халюцинации да попречат на работата му, продължава да приема пациенти и активно да се занимава с професионалния си живот. В действителност, той харесва идеята, че е освободил своето несъзнавано, и намира начин да ги извиква, когато пожелае.

1. Юнг активно предизвиква своите халюцинации и видения.

Повечето хора, които имат психоза или халюцинации, се опитват да сведат до минимум симптомите си, да заглушат виденията и халюцинациите. Юнг прави точно обратното. Той намира преживяванията за изключително вълнуващи и пълни с безсъзнателно съдържание, което може да бъде допълнително проучено. Ето защо той насърчава проявата им ежедневно в продължение на години.

Всяка вечер след вечеря и между срещите си с пациенти Юнг прекарва време в изследване, предизвиквайки виденията и халюцинациите си. Той го прави не чрез употребата на какъвто и да е вид наркотик, а по-скоро чрез собствените си лични методи, които позволяват на неговия подсъзнателен ум да се отвори напълно.

2. Юнг записва всичко за психозата си.

Въпреки че съвременното оборудване за запис не съществува през 1913 г., когато халюцинациите и виденията започват да се случват, Юнг съхранява подробни данни за своята психоза. Той записва всичко, което вижда и чува в малки черни дневници. По-късно Юнг прехвърля част от този материал в голям, червен, кожен калъф.

В продължение на 16 години той записва всичко, което преживява по време на пътуванията си из несъзнаваното. Някои материали влизат в 205-те големи страници на червената книга. Тя се състои от сложни, цветни, до лудост подробни рисунки и писания. „Червената книга“, както по-късно я наричат, остава заключена в трезора му след смъртта на Юнг. Най-накрая е публикувана през 2009 г. и вече е на разположение за продажба.

3. Пътуването из несъзнаваното на Юнг вероятно не е било същото като нежеланата психоза, която хората изпитват днес.

Докато той описва своите видения като тип „психоза” или „шизофрения”, тези термини означават нещо различно преди сто години от това, което значат днес. Днес термините описват специфична плеяда от симптоми, което разстройство оказва значителна промяна в обичайното ежедневие на човека.

Животът на Юнг не е нарушен от неговите несъзнавани мисли. Той ги преживява 16 години, пътувайки, изнасяйки доклади на професионални срещи, превеждайки и публикувайки писанията си на английски език.

Юнг страда от изолация, но причината вероятно се крие от части в скъсването му със Зигмунд Фройд през 1915 г. Първата световна война също се отразява негативно на живота на всички по онова време, включително и този на Юнг.

Според онова, което Юнг твърди, той намира начин да внесе у себе си безсъзнателен поток от мисли и видения — нещо, което повечето хора днес, които изпитват психоза или шизофрения, не могат да направят. Нито пък обратното — да ги накарат да си отидат по желание. Ако психичните разстройства могат просто да бъдат третирани чрез волята, вероятно не бихме имали нужда от терапевти или психиатри днес.

Редактор: Елиза Трайкова

Източник: psychcentral.com

Снимка: appliedjung.com