3 неща, които не знаете за психозата на Карл Юнг

На 38 години основателят на една от най-влиятелните психологически школи – аналитичната психология, Карл Юнг, преживява онова, което днес можем да наречем форма на психоза. Вероятно не става дума за психотичен срив в истинския смисъл на думата, защото Юнг функционира нормално в ежедневието си.

Макар и в този период да е преследван от видения и гласове, психиатърът не позволява те да попречат на работата му. Продължава да приема пациенти и активно да се занимава с професионалния си живот. В действителност, той харесва идеята, че е освободил своето несъзнавано и намира начин да го повика, когато пожелае.

1. Юнг активно предизвиква своите халюцинации и видения

Повечето хора, които имат психоза или халюцинации, се опитват да сведат до минимум симптомите си. Той прави точно обратното. Намира преживяванията за изключително вълнуващи и пълни с безсъзнателно съдържание, което може да бъде допълнително проучено. Ето защо насърчава проявата им ежедневно в продължение на години.

Всяка вечер след вечеря и между срещите си с пациенти Юнг прекарва време в изследване, предизвиквайки виденията и халюцинациите си. Той го прави не чрез употребата на наркотик, а по-скоро чрез собствените си лични методи, които позволяват на неговия подсъзнателен ум да се отвори напълно.

2. Психологът записва всичко за психозата си

Въпреки че съвременното оборудване за запис не съществува през 1913 г., когато халюцинациите и виденията започват да се случват, Юнг съхранява подробни данни за своята психоза. Той записва всичко, което вижда и чува в малки черни дневници. По-късно прехвърля част от този материал в голям кожен калъф.

В продължение на 16 години записва всичко, което преживява по време на пътуванията си из несъзнаваното. Някои материали влизат в 205-те големи страници на Червената книга. Тя се състои от сложни, цветни и подробни до лудост рисунки и писания. „Червената книга“, както по-късно я наричат, остава заключена в трезора му. Публикувана е едва през 2009 г.

>>> Юнг, колективното несъзнавано и ролята му за нас

3. Пътуването из несъзнаваното на Юнг вероятно не е било същото като нежеланата психоза, която хората изпитват днес

Той описва своите видения като тип „психоза” или „шизофрения”, но нека имаме предвид, че преди 100 години значението на тези термини е било различно от съвременното. Днес тези определения описват специфична плеяда от симптоми, които оказват значителна промяна в обичайното ежедневие на човека.

Виденията и халюцинациите не нарушават живота на Юнг. Той ги изследва в продължение на 16 години, като през това време пътува, изнася доклади на професионални срещи, превежда и публикува писанията си.

Юнг страда от изолацията си, но причината за нея вероятно до голяма степен се крие във влошаването на отношенията му със Зигмунд Фройд през 1915 г. Важен фактор е и Първата световна война, която се отразява негативно на живота на всички по онова време, включително и този на Юнг.

>>> Животът на Карл Юнг – създателят на аналитичната психология

Според онова, което Юнг твърди, той намира начин да внесе у себе си безсъзнателен поток от мисли и видения – нещо, което повечето хора днес, които изпитват психоза или шизофрения, не могат да направят. Нито пък обратното – да ги накарат да си отидат. Ако психичните разстройства могат просто да бъдат третирани чрез волята, вероятно не бихме имали нужда от терапевти или психиатри днес.