Пътуванията като форма на психотерапия

Пътуването е форма на психотерапия, която можем да проведем сами, за да преминем през неразрешени емоционални проблеми и вътрешни конфликти.

Неслучайно по света има толкова много маршрути, съставени с поклонническа и екзистенциална цел. Изключително красиви истории са написани за пътешествията по тях - от родния „Ком - Емине“ до легендарния в Европа “Еl Camino de Santiago”. Достигането до себе си е също толкова голямо постижение, колкото и преминаването на целия тежък туристически маршрут.

Теорията на Брандън Бейс за ефекта от туризма върху психиката

От няколко години отвъд океана е нашумяла терапия, теоретизирана от Брандън Бейс, която се основава на извършване на туристически преходи. Тя обаче налага консултации със специалист, точни времеви сесии и инвестиция на много средства, а не всеки може да си го позволи.

Как се отразява пътуването на психичното ни здраве?

Организмът и психиката са свързани. Когато тялото е напрегнато от еднообразни движения или обездвижване, е неизбежно умът да преживява стресови мигове. А стресът е враг номер едно на вътрешния мир и спокойствието.

Докато правим преход, напрягаме физиката си, използваме ума за ориентиране и решаване на въпроси, които не изискват особени социални умения. Уморявайки тялото, ние отслабваме силата на психичните защити и сваляме вътрешното напрежение. Точно тогава можем да работим над себе си, защото отпорът на подсъзнанието е по-слаб от обикновено. Времето, отделено за подобен вид пътуване, е възможност да познаем себе си, качествата и емоционалните си проблеми. Това е време, в което имаме шанса да видим всичко от друг ъгъл - една от крайните цели на психотерапията.

Наблюденията на професионалистите разкриват, че пътувайки и адаптирайки се към новите условия, ние сме принудени да се борим както с негативните обстоятелства, така и с вътрешните ни противоречия. Дългият път изкарва на показ скритите качества на личността и ни дава време да помислим над това, което имаме в живота си.

Бягство от битовизма

У всеки индивид присъстват вътрешни противоречия. В зависимост от мащабите и естеството им, той преценява дали и как би желал да ги разреши. Самото пътуване, сменянето на места, гледки, хора, дори типа проблеми, с които се сблъскваме, изолира ума ни от стандартния за нас битовизъм. А битовизмът ограничава мирогледа и ни пречи да намерим ключа към неразрешените си проблеми.

Изваждайки на показ и в най-чист вид качествата си (дългите и натоварващи туристически преходи правят точно това), ние добиваме представа за личността, която всъщност сме някъде под слоевете ролеви очаквания, социална приемливост и конформизъм.

Не всеки преход може да се нарече „път към себе си“, защото има специфични неща в преживяването, които са необходими, за да има то истински терапевтичен ефект, подобен на провежданата от специалист психотерапия.

Ясно разпределение на времето по време на пътуване

Необходимо е времето, запланувано за пътуване, да е конкретизирано точно, не само от практическа гледна точка, а и защото това ще даде на ума спокойствие относно програмата, действията и последствията.

Не е необходимо да предприемаме прехода самостоятелно. Можем да включим още някого в начинанието си, за да избегнем опасностите от пътуване по непознати места и за да не сме самотни.

Време за усамотение

Трябва да имаме време за усамотение. Тук терапевтичното пътуване се различава от туристическите преходи, отдадени на всеобщо забавление. Вечерите при пътуването към себе си не са предназначени за празненства и консумация на много алкохол (или поне повечето не са), а за почивка на тялото и работа на ума. Съзерцанието и преосмислянето са основните дейности, които могат да донесат успех по пътя към себе си.

Връщането назад, което всички избягваме, за да не ни причинява вече болка, е едно от нещата, които се случват в подобни преходи. Не става дума за връщане в спомените, за да съживим неприятните чувства, а за обръщане към болезнения миг и прощаване. Първо на себе си, после на останалите.

Преоткриването е изключително важно за повечето терапевтични занимания. Когато сме част от групи по взаимопомощ, водещият упражнението ни кара да изброим качествата, развити след болезнените мигове в миналото. Онези, благодарение на които сме продължили живота си. Пътувайки, трябва да помислим за тях и за промяната в себе си.

Ново изследване, публикувано в списание „Tourism Analysis“, също гласи, че хората, които често пътуват са по-щастливи.

Чун-Чу Чен, асистент в училището по бизнес мениджмънт в държавния университет „Washington“, решава да провери на какво се дължи усещането на щастие при пътешествениците.

Той открива, че хората, които обръщат повече внимание на възможностите за туризъм и често ги обсъждат със своите приятели, е много по-вероятно да реализират пътуванията си, отколкото онези, които не са заинтересовани от туризъм.

Колкото по-далечни са пътешествията, толкова по-полезни са за психиката

Участниците, които пътуват на по-далечни разстояния от дома, например 120 км, са с около 7% по-щастливи от останалите.

Чен пояснява: „Докато при голяма част от хората щастието зависи от работата, семейството и приятелите, пътуванията носят чувство на удовлетворение и радост при много по-малък брой, макар ефектът да е наистина осезаем. Оказва се, че наистина е важно да намираме начин да избягаме от рутината и ежедневието и да опитваме нови неща.“

Докато предишни изследвания насочваха вниманието най-вече към това как всяко отделно пътуване ни кара да се чувстваме, то екипът на Чен търси дългосрочния ефект и обхваща по-дълъг период от време – минимум година. От общо 500-те участвали доброволци малко повече от половината споделят, че организират екскурзии или почивки поне 4 пъти годишно, като само 7% не пътешестват въобще.

Според учените с постепенното отпадане на наложените ограничения за пътувания по време на пандемията, настъпва най-подходящият момент представителите на туристическия бранш и авиокомпаниите да стартират кампании в социалните медии, които да разкрият безспорните ползи върху психичното ни здраве.

Ефективност на пътуването като психотерапия

Важно е да се уточни обаче, че подобно на всеки терапевтичен процес, пътят към себе си не може да реши всичките ни проблеми с вълшебна пръчка. Той изисква време и често е съпроводен от тежки моменти. Не бива да имаме големи очаквания още след първия направен преход. Би било добро начало да го приемем като един по-приятен начин за справяне с проблемите в сравнение с този да се затворим у дома с надеждата, че ще те се решат от само себе си. При нужда - да не се колебаем да се консултираме със специалист.