Начало Психология Позитивна психология Терапевтични занимания и креативност Пътуването може да замести психотерапията

Пътуването може да замести психотерапията

Пътуването може да замести психотерапията - изображение

Пътуването е терапия, която може да проведете сами, за да преминете през неразрешените емоционални проблеми и вътрешни конфликти.
Неслучайно, по света има изключително много маршрути, съставени с поклонническа и екзистенциална цел. Изключително красиви истории са написани за пътешествията по тях - от родния „Ком — Емине“ до легендарния в Европа “el Camino de Santiago”. Достигането до себе си в разказите е също толкова голямо постижение, колкото и преминаването на целия тежък туристически маршрут.

От няколко години отвъд океана е нашумяла терапия, теоретизирана от Брандън Бейс, която се основава на извършване на преходи. Ние няма да описваме нея, защото тя налага наличието на специалист, точни времеви сесии и крупна сума пари, а не всеки може да си го позволи.

Какво прави пътуването с нас

Организмът и психиката са свързани. Когато тялото е напрегнато от еднообразни движения или обездвижване, е неизбежно умът да преживява стресови мигове. А стресът е враг номер едно на вътрешния мир и спокойствието.
Докато правим преход, напрягаме физиката си, използваме ума за ориентиране и решаване на въпроси, които не изискват особени социални умения. Уморяването на тялото намаля силата на психичните защити, сваляйки вътрешното напрежение. Всъщност ни дава шанс да работим над себе си, докато отпорът на подсъзнанието е по-слаб от обикновено. Времето, отделено за подобен вид пътуване, е време да познаем себе си, качествата и емоционалните си проблеми. Това е време, отделено, за да видим всичко от друг ъгъл.

На теория

Както във всяка терапия може да очаквате и от тази, че се опитва да измъкне наяве неща от подсъзнанието ни. Наблюденията на професионалистите говорят, че пътувайки и адаптирайки се към новите условия, човек е принуден да се бори както с негативните обстоятелства наоколо, така и с глождещите го вътрешни противоречия. Дългият път изкарва на показ скритите качества на личността и ни дава време да помислим над това, което имаме в живота си.

У всеки индивид присъстват вътрешни противоречия. В зависимост от размера и естеството им, той преценява дали и как би желал да ги изчисти. Естеството на пътуването, сменянето на места, гледки, хора и ежедневни проблеми, изолира ума ни от стандартния за нас битовизъм, задържащ рамката на мирогледа (и пречещ ни да видим ключа към проблемите си).

Изваждайки на показ и в най-чист вид качествата си, (дългите и натоварващи туристически преходи правят точно това) ние добиваме представа за личността, която всъщност сме някъде под слоевете ролеви очаквания, социална приемливост и конформистки мигове в обществото.

На практика

Практически не можем да наречем всеки преход „път към себе си“, защото има специфични неща в преживяването, които са необходими, за да има истински терапевтичен ефект.

Необходимо е времето, запланувано за пътуването, да е конкретизирано точно, не само от практическа гледна точка, а и защото това ще даде на ума ви спокойствие, относно програмата, действията и последствията (наличието на това спокойствие ще осигури почва за по-нататъшна дейност, изискваща търпение).

Не е необходимо да предприемате прехода самостоятелно. Напротив, можете да организирате още някого в начинанието си, за да можете да поддържате не само минимална опасността от пътуване по непознати места, а и за да общувате с някого.

Трябва да имате време за усамотение. Тук терапевтичното пътуване се различава от туристическите преходи, отдадени на всеобщо забавление. Вечерите при пътуването към себе си не са предназначени за празненства и алкохол (или поне повечето не са), а за почивка на тялото и работа на ума. Съзерцанието, преосмислянето и чувстването са основните дейности, които могат да донесат успех по пътя към себе си.

Връщането назад, което всички избягваме, за да не ни причинява вече болка, е едно от нещата, които се случват в подобни преходи. Не става дума за връщане в спомените, с цел да се убедим, че някой греши, друг е жертва и имаме неприятни чувства, а за обръщане към болезнения миг и прощаване. Първо на себе си, после на останалите.

Преоткриването е изключително важно за повечето терапевтични занимания. Когато сме част от групи по взаимопомощ, водещият упражнението ни кара да изброим качествата, развити след болезнените мигове в миналото. Онези, благодарение на които сме продължили живота си. Пътувайки, трябва да помислим за тях и за промяната в себе си.

Като всеки процес по промяната и „пътят към себе си“ не може да реши всички проблеми с вълшебна пръчка, отнема време и има своите тежки моменти. Не влагайте милион очаквания в един преход. Опитайте и ще се уверите, че е доста по-приятен начин за справяне с проблемите от затваряне сам у дома с надеждата, че ще минат от само себе си.

Автор: Станислава Тонева

Снимка: history.com

Още по темата:

5.0, 2 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛайфстайлЗдравни съветиСнимкиПсихологияЛюбопитноСпортАлтернативна медицинаСпорт и туризъмАнкетиОбразованиеНормативни актовеОрганизацииНовиниЛеченияСпециалистиСоциални грижиИнтервютаИсторияКлинични пътекиЗаведения