Излезте от мрака — три стъпки към емоционално изцеление

Когато се случи нещо лошо, животът сякаш се преобръща. За част от хората това може да е миг на пробуждане и причина да мобилизират силите си, за да се впуснат в борба с живота, но за други това е пореден натоварващ, изцеждащ, смачкващ миг, който ги захвърля в тъмнината на скръбта.

Мракът е подходящ символ за дълбоката душевна скръб, придружена със страдание и предизвикана от смърт или лична травма, която трябва да преживеем. В списъка на такива събития може да намерят място загубата на близък, раздялата с интимен партньор, преживяване на психически и физически травми, които докарват човек до отчаяние и усещане за безкраен тъмен лабиринт, от който няма измъкване.

Всичко това звучи много страшно, но мъдреците са виждали достатъчно нощи, за да знаят, че те не траят вечно - зората винаги успява да разпръсне мрака. Идва време, когато болката се оттегля, защото не е всеобхватна и можем да я преодолеем, щом желаем да живеем, свободни от нея.

Трябва да признаем, че процесът, в който отново се включваме в нормалния живот, може да ни изправи пред предизвикателства. Когато сме свити под наметалото на тъга, скръб или депресия за толкова дълго време, може да се чувстваме странно да се изправим пред света без подобни негативи емоции. Връщането в света може да е различно и дори странно.

Точно както е необходимо време, за да се справим с тежка емоция, отнема време, за да се приспособим към факта, че тя ни напуска. Това е процес на разбиране, че болката вече не е всеобхватна. Важно е да предприемем стъпки, за да се справим с положението, в което сме изпаднали.

Повторно свързване със света

Нека стигнем до „операционната система“ на собствената си личност. Много хора се оттеглят и изолират, докато се борят с депресията и скръбта, което налага отново да се опитваме да се свържем с дейностите, които са ни доставяли удоволствие в миналото. Вместо да оставим срама и неудобството да дълбаят неспоменати в душата ни, е добре да разкажем за тях, за да се освободим. Може просто да вдигнем телефона и да поговорим с приятел, който сме държали далеч в периода си на изолация. Добре е да се изясним, да ми разкажем защо сме се крили от света, като това ще ни помогне да освободим негативните емоции, за да си тръгнат от нас.

Повторен оглед

Свързвайки се отново с различни хора и дейности, ще се наложи да отделим време и за да огледаме внимателно какво се случва. Хубаво е да разгледаме отстрани скръбта и тъгата, с които се разделяме. Да помислим как сме преминали през състоянието и да си зададем няколко въпроса.

Как преминах през скръбта? Какво направих?

Кой ми помогна в този тежък период?

Какво ми трябва сега, за да продължа напред?

Да разгледаме депресивните си и скръбни състояния може да е доста страшно, може да се почувстваме сякаш самото отчаяние се завръща и се опитва да ни завладее. Но всъщност това е мигът да покажем на себе си, че нещата се променят. Виждането на тъгата такава каквато е, ни позволява да забележим и  устойчивостта и силата, с които оцеляваме. Това дава възможност да разгледаме нещата, които ни предстоят в бъдеще, когато отново ще сме изправени пред предизвикателства.

Почивка

И накрая, е време за почивка. Хората често се чудят: "Защо да почивам? Бях в леглото си в продължение на два месеца!" Скръбта и тъгата са изтощителни. Възстановяването от тях е необходима част от лечебния процес. Трябва да позволим на тялото си да е активно, докато се ангажираме отново със света, но и да оставим емоциите си да отпочинат. Те са били силно натоварени и за да се адаптират им е нужно малко време да привикнат към по-светли и ярки преживявания.

Отделянето на време за обработка и излизане от тъмнината е основен инструмент, който можем да използваме през целия си живот. Когато съдбата ни предизвиква, трябва да се борим, не само да оценим, че сме в труден период, а и да намерим начин да оцелеем емоционално, като сме състрадателни към самите себе си.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: goodtherapy.org