Развод след 50-те: Как се чувстват децата

Акценти

През последните 30 години семейната динамика претърпя сериозни промени, които обаче останаха незабелязани за повечето хора. Учените наричат феномена "Революция на сивия развод“. Брачни партньори над 50-годишна възраст все по-често решават да поемат по различни пътища. От 1990 г. до днес броят на разводите сред по-възрастните двойки се е удвоил, а прогнозата е, че до 2030 г. ще се утрои.

За съжаление, вече порасналите деца на двамата родители остават в сянката. Много от тях признават, че новината ги е шокирала и са се чувствали самотни и отчаяни.

За да покаже как се отразява разводът на майката и бащата върху техните големи деца, семейният терапевт Каръл Хюс споделя разговора си с двете сестри Елеана и София, чиито родители също са се разделили.

Каръл Хюс: Колко годишни бяхте вие, когато разбрахте, че родителите ви ще се развеждат, и на колко години бяха те?

София: Двете с Елеана бяхме на различен етап от живота си. Аз бях на 20, второкурсничка в университета в Амстердам. Прибирах се и си заминавах.

Елеана: Бях на 23, точно след завършване на университет. Планирах да се преместя в Германия, за да започна първата си работа. Нашите родители бяха в края на 40-те, когато ни съобщиха какво са решили. Отне им 7-8 години, докато се разведат официално, което означава, че са били на 50 и няколко години.

Каръл Хюс: Как ви съобщиха родителите?

Елеана: Татко реши да се изнесе и тогава постави въпроса за раздялата. Бях навън с приятели и се прибрах вечерта. Чух шепнене в кухнята и отидох да им кажа, че съм вкъщи. Майка ми плачеше, а баща ми стоеше прав и имаше делови вид. Каза ми, че си е намерил апартамент и ще се изнесе. Стомахът ми се сви на топка. През последните месеци той наистина се държеше различно. Не изглеждаше заинтересован и не искаше да правим нищо заедно. Спря да излиза с общите ни приятели.

>>> След развода: Какво да направите, ако децата ви обвиняват за раздялата

Каръл Хюс: Как ти се отрази признанието на баща ти?

Елеана: Въпреки че усещах, че е различен, пак бях шокирана. Седмица по-рано бях отишла в библиотеката с майка ми, за да потърсим книги за кризата на средната възраст. Вярвахме, че проблемите се дължат точно на това. Така че не бях в пълно неведение. Когато баща ни съобщи, че ни напуска, не обясни защо го прави. Каза само, че има нужда от лично пространство. Помислих си, че може би се среща с друга жена, но той не спомена нищо такова. Сега, връщайки се назад, си спомням, че се разплаках и му казах „Добре, не разбирам, но явно нямам избор.“ Бях в шок.

Каръл Хюс: Седем години след началото на раздялата между вашите родители, вие направихте подкаста The Kids Are Not Alright! (Децата не са добре!). Защо го създадохте?

София: Искахме да споделим с хората през какво преминахме, докато майка ни и баща ни се развеждаха, както и какво означаваше това за нас тогава и днес. Целта на подкаста е да вдъхнем кураж на други като нас, чиито родители са решили да поемат по различни пътища на късен етап от живота си. Самите ние не знаехме как да продължим напред след новината. Чувствахме се много самотни, шокирани, изоставени. Бихме искали да кажем на всички пораснали деца, че не са сами и че всичко, което чувстват, е нормално и истинско. Надяваме се нашият житейски опит да им помогне да преминат малко по-леко през този труден период и да успеят да излекуват душата си, за да живеят отново пълноценно.