Знаците, издаващи емоционалния шок

Връзката, за която жертвахте толкова много се е разпаднала окончателно? Шефът, комуто се доверихте, ви изрита от работата, която обичахте? Преживели сте катастрофа или бедствие? Нещо сериозно ви тежи, без да сте физически наранени?
Продължавате да се опитвате да рационализирате случилото се и повтаряте на себе си "Стегни се! Животът ще се промени, нещата ще се подобрят, винаги се оправят…"
Ако е така защо не се подобряват? Защо се чувстваме изцедени, не можем да подредим мислите си и да се справим сами?
Истината е, че вероятно сме в шок. Макар не в "медицински шок" (остро заболяване на кръвообращението, при което кръвното налягане пада толкова сериозно, че може да възникне множествена органна недостатъчност), все още сме в състояние, признато от науката за шоково.
Психическият шок е форма на психологическа травма — много реален стресов отговор от тялото на преживяване или резултат от огромно и/или плашещо събитие.
Как да познаем признаците му?

Страхувате се

Когато сте в емоционален шок, това е общо взето, защото убеждението ви, че светът е безопасно място, е било разбито от нещо, което не сте очаквали, не сте били подготвени и не сте могли да предотвратите. Изведнъж животът се усеща като опасен и непредсказуем и се появява чувство, че не можете да вярвате на никого. Може дори да страдате от панически атаки.
Не сте сигурни дали се страхувате? Лесно ще ви е да проследите дали проявявате физически признаци на страх. Свива ли ви се стомахът, имате ли лошо храносмилане всеки път, когато ядете? Усещате ли мускулно напрежение — стягате рамената и челюстта си? Чувствате ли се незаинтересовани да излизате или да правите нещата, които сте правили, сякаш дълбоко се страхувате, че още нещо лошо може да се случи, ако излезете навън?

Не мислите трезво

Може да се почувствате така, сякаш "ума ви се е размекнал" или мислите ви са обвити в мъгла. Част от хората стигат до състояние, в което живота им се струва нереален. Сякаш са извън тялото си и се наблюдават отвън.

Наличие на физически промени

Когато умът реши да задейства инстинктивните отговори при опасност, той автоматично кара тялото „да се бие или да бяга“. Когато човекът все още е обитавал пещерите тези реакции са били полезни, но в днешно време претоварването с адреналин все още включва ускоряване на сърдечния ритъм, мускулно напрежение, главобол, проблеми със стомаха и непредизвикани болки и просто пречи. Подобни проблеми невинаги се дължат на физически заболявания, и може би трявба да имете на ум възможността психическото ви състояние да ги предизвиква.

Чувствате се изтощени

Сънят нерядко е силно повлиян от емоционалния шок. Безсънието тежи силно на личността, но не е единственият вариант. Дори, ако спите много повече от обикновено, е малко вероятно да получите качествен сън. Шокът може да доведе до нарушения на съня, чести събуждания, кошмари, невъзможност за повторно нощно заспиване. Обичайно се развиват "нощни панически атаки", в които се събуждате внезапно с ускорен пулс и засилена тревожност.

Умът се „разпръсва“

Когато мозъкът е зает да обработва някой грандиозен проблем е готов да остави в страни всичко останало, потънал в концентрацията. Понякога сами оставяме мисли като „как може това да ми се случва“ да доведат до цикъла на вина — срам — вина (за всичко съм си виновен сам — какво си мислят другите — не ги обвинявам, че си го мислят).

Усещане, че се държите като някой друг

Често следствие от шока хората се усещат, сякаш не се държат по характерния за тях начин. Ако обикновено сте социални, може би просто усещате, че искате да сте сами, да се „скриете“ и да не ви закачат. Или точно обратното - от спокойни, интровертни хора се превръщате в парти маниаци, нуждаещи се от постоянна чужда компания (и може би защита). Всяка рязка промяна в поведението ви, придружена от други симптоми трябва да ви алармира, че нещо не е наред.

Когато малък стимул предизвиква голяма реакция

Опитът е изключително силна енергия в нашата психика. Ако в ума ни са останали скрити спомени и потиснати емоции, то той реагира превантивно, ужасен да не се повтори травмата, която е запечатала спомена. Всичко това предизвиква засилена и понякога прекалена (в социален и в личен аспект), често нелогична реакция при най-обикновени стимул и ситуация.

Всеки е уникален сам по себе си и носи уникална история. Травмите взаимодействат с уязвимите места от предишни преживявания. Което ще рече, че всеки има неповторимо усещане за ситуацията и справянето с нея. Вътрешното повтаряне на фразата „стегни се“ не помага. Някой хора се възстановяват след ден или седмица, други се борят със състоянието почти два месеца. Малко хора знаят, че могат да преживеят „забавен емоционален шок“. Това, че дадено събитие не ви е разстроило "на мига", не значи, че няма да доведе до симптоми след няколко дни.

При положение, че състоянието на емоционален шок продължи няколко месеца трябва да потърсите специализирана помощ. В зависимост от събитието, предизвикало състоянието ви може да се окаже, че нивата на стрес са толкова повишени, че влошават осезателно качеството на живот. Ако това състояние не ви се струва достатъчно сериозно, то само ще напомним, че психиатричните диагнози, до които води, са в рамките на „посттравматичното стресово разстройство“.

Емоционалния шок не е състояние, за което да се самообвиняваме. Няма верен и грешен начин да реагираме на травматични събития, защото всеки се справя с проблемите по различен начин. Важно е да позволим на собствената си личност да отдели време и да поиска помощ, ако се нуждаем от това.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: harleytherapy.co.uk
Снимка: pinterest.com

Още по темата:

• Симптоми, признаци и ефекти на емоционалната травма
• Емоционално инхибиране: Когато не можеш да определиш и изразиш емоциите си
• Синдромът на Турет - какви са психическите последствия
• Какво е гранично личностово разстройство