Знаците, издаващи емоционалния шок

от 24 юли 2017г., обновено на 22 дек 2020г.

Връзката, за която жертвахте толкова много, се е разпаднала окончателно? Шефът, на когото се доверихте, ви уволни? Преживели сте катастрофа или бедствие? Не страдате физически, но нещо ви тежи емоционално?

Продължавате да се опитвате да си обясните случилото се и да си повтаряте: "Стегни се! Животът ще се промени, нещата ще се оправят, винаги се оправят…". А ако е така, защо не се подобряват? Защо се чувстваме изцедени? Защо не можем да подредим мислите си и да се справим сами?

Обяснението е, че най-вероятно сме в емоционален шок. Не онзи шок, признат от медицината, но все пак шоково състояние, което може да се наблюдава във всеки от нас в даден момент от живота му.

Психическият шок е форма на психологическа травма — много реален стресов отговор от страна на тялото на преживяване или резултат от силно значимо и/или плашещо събитие.

Как да разпознаем признаците на емоционален шок

Страхуваме се

Причината за емоционалния шок, в който изпадаме, е, че вярваме, че светът е едно безопасно място. В един момент това наше вярване бива разклатено от събитие или преживяване, за което не сме били подготвени, и не сме могли да предотвратим. Изведнъж животът ни се струва опасно място - непредсказуем и ненадежден. Убедени сме, че не можем да се доверим на никого. Възможно е дори да имаме и панически атаки.

Физически признаци на страх са:

свит стомах;
лошо храносмилане;
мускулно напрежение;
стегнати рамене;
стиснати зъби.

Страхът може да се изразява и в незаинтересованост да излезем или да правим любими неща от страх да не ни се случи нещо лошо.

Не мислим трезво

Може да се почувстваме така, сякаш сме загубили ума си или просто мислите ни са хаотични и неясни. Част от хората стигат до състояние, в което живота им се струва нереален. Сякаш са извън тялото си и се наблюдават отстрани.

Наличие на странични физически промени

Когато умът реши да задейства инстинктивния отговор при опасност, той автоматично задейства рефлекса „бий се или бягай“. При първобитния човек тези реакции са били по-скоро от полза, но в днешно време твърде високите нива на адреналин водят до ускоряване на сърдечния ритъм, мускулно напрежение, главоболие, проблеми със стомаха и спонтанна болка. Подобни проблеми невинаги се дължат на физически заболявания и е напълно възможно сложните ситуации, пред които сме изправени, да ни карат да се чувстваме зле.

Чувстваме се изтощени

Сънят нерядко е силно повлиян от емоционалния шок. Безсънието сериозно влошава качеството ни на живот. Дори, ако спим достатъчно, това не означава, че сънят е бил пълноценен. Шокът може да предизвика чести събуждания, кошмари или невъзможност за повторно заспиване. Понякога могат да ни споходят нощни панически атаки и да се събудим внезапно с ускорен пулс и засилена тревожност.

Умът ни се лута

Когато мозъкът ни е зает да обработва сериозен проблем, той губи способността да обръща внимание и да анализира всичко останало. Стресът от преживения шок може да ни направи нелогични и твърде емоционални. В един момент да вярваме, че можем да се справим, а в следващия да се чувстваме безпомощни и да плачем.

Влизаме в омагьосан кръг от вина, че сме го допуснали, през срам и обвинения към околните, че са ни го причинили по някакъв начин.

Усещане, че се държим като някой друг

Често вследствие от шока се чувстваме сякаш не се държим по обичайния за нас начин. Ако обикновено сме общителни и комуникативни, изведнъж имаме нужда да сме сами, да се скрием и да не контактуваме с никого.

Или точно обратното - от спокойни, интровертни хора се превръщаме в такива, които постоянно търсят чуждата компания и разговори с някого, а може би и защита. Всяка рязка промяна в поведението ни, придружена от други симптоми, трябва да ни алармира, че се случва нещо нередно с нас.

Когато малък стимул предизвиква голяма реакция

Житейският опит е много мощен инструмент. Ако в ума ни са останали потиснати спомени или емоции, то той ще реагира превантивно, с цел да не стане жертва на същата тази травма, която е съхранил.

Понякога подобна защитна реакция може да се окаже твърде крайна – в социален и личен аспект, защото ни подтиква към нелогични действия. При това в отговор на незначително събитие.

Всеки е уникален сам по себе си и носи своята история. Травмите от миналото ни напомнят за ситуации и трудности, които сме срещали. Да си повтаряме, че трябва да сме силни и да се мобилизираме, не помага. Някои от нас се възстановяват за ден или пък седмица, за други ще са нужни месеци.

Забавен емоционален шок и посттравматичен стрес

Съществува и така наречения забавен емоционален шок. Това означава, че дори да не сме се разстроили в момента на възникване на събитието, можем да проявим симптомите на емоционален шок няколко дни по-късно.

Ако състоянието на емоционален шок продължи няколко месеца, е добре да потърсим професионална помощ. В зависимост от събитието, предизвикало състоянието ни, може да се окаже, че нивата на стрес са толкова високи, че влошават значително качеството ни на живот. Този тип стрес се определя като посттравматичен стрес.

Емоционалният шок не е състояние, за което трябва да се самообвиняваме. Няма правилна или неправилна реакция на травматични събития. Всеки от нас се справя по различен начин. Важно е да си дадем време и ако имаме нужда от помощ, да не се притесняваме да я потърсим.