Регресът по коледните празници — ами сега

Любимо послание от книгата „Дзен навици“ на Лео Бабаута е това, че ако останете концентрирани и спокойни по коледните празници в домашна среда, то значи можете да го направите навсякъде.

Почти всички хора на планетата се опитват да се приберат в родните си домове по време на зимните празници, да се съберат със семействата си и да си спомнят детството. Това понякога се превръща в огромно предизвикателство. Не говорим за прекрасните моменти на топли спомени, а до регресивното влизане в роля и поведение (вдетиняване), което е характерно за възрастта ни преди десетилетия.

Регресията по празниците е толкова универсална и заразна, че дори терапевти, специализиращи в тази област, се оказват под влиянието й. Коментарите по този повод очертават, че трябва да очаквате да забравите абсолютно целия напредък, който смятате, че сте постигнали през годините, в опита да сте рационален и отговорен член на обществото. Защо? Тъй като твърде вероятно е да се върнете към емоционалната роля на човек, които наскоро е навършил 13 години.

Както при повечето концепции, останали от времето на Фройд, тази може би е добре да бъде разгледана в по-метафорична светлина – съвременната психотерапия не дава основателна причина да се вярва, че буквално се връщате в по-ранен етап от развитието на егото. Ключовата точка при тези стари ролеви шаблони е, че те действат — изпитани са във времето с вашето семейство, като това позволява всички в този микросоциум да останат заедно в твърди и сигурни отношения. Благодарение на това, че човешкият мозък обича рутината, той е склонен да се връща към шаблон на семейни отношения всеки път, когато желае да се включи в общата картина. По този начин се оказвате въвлечени в разиграване на модел отреди десетилетия, въпреки че сте развили доста тогавашното си аз.

Нито едно от изброените неща не бива да ви навежда на мисълта да отричате тази си роля, ако тя ви харесва. Имайте предвид обаче, че регресът обслужва целта на семейната единица, която не е задължително и ваша собствена.

Психотерапевтите са привлечени от анализа на семейната динамика, когато се опитват да обяснят този феномен, но трябва да признаем, че доста светски фактори също играят роля. През последните години психолозите научиха много за емоционалната сила на мястото и ролята му в образуването на спомени (следователно и на поведение, основаващо се на тях). Има дори интересно проучване върху това какво хората се надяват да преживеят отново, когато се връщат към вече загубения детски дом. Ако спите в стаята от детството си, как ще избегнете това да добиете част от характеристиките на детето, живяло в нея? Като цяло не може да се отрече, че пътуването към къщи неизменно е психологическа бомба, разтърсваща цялата личност.

Можете ли да направите нещо по въпроса?

Интересните предложения се отнасят до двупосочното влияние на тялото над ума. Основният от съветите се състои в това да застанете в „поза за възрастни“. Идеята е да приемете физическото състояние, характерно за зрялата възраст, за да противодействате на емоционалното завръщане към детството. Станете прави – буквално. Стъпете стабилно на краката си, поемете дълбоко въздух и използвайте гласа, който е характерен за ежедневието ви. Това може да помогне, може и да не успее. Няма как да сте сигурни.