Регресът по Коледните празници — ами сега

Любимо послание от книгата „Дзен навици“ на Лео Бабаута, е това, че ако останете концентрирани и спокойни по Коледните празници в домашна среда, то значи можете да го направите навсякъде.

Почти всички хора на планетата се опитват да се приберат в родните си домове по време на зимните празници, да се съберат със семействата си и да си спомнят детството. Това понякога се превръща в огромно предизвикателство, като разбира се, не се отнася до прекрасните моменти на топли спомени, а до регресивното влизане в роля и поведение, което е характерно за възрастта им преди десетилетия.

Регресията по празниците е толкова универсална и заразна, че дори терапевти, специализиращи в тази област, се оказват под влиянието й. Коментарите по този повод очертават, че трябва да очаквате да забравите абсолютно целия напредък, който смятате, че сте постигнали през годините, опитвайки се да сте рационален и отговорен член на обществото. Защо? Защото ще се върнете към емоционалната роля на човек, които наскоро е навършил 13 години.

Както при повечето концепции, останали от времето на Фройд, тази може би е добре да бъде разгледана в по-метафорична светлина – съвременната психотерапия не дава основателна причина да се вярва, че буквално се връщате в по-ранен етап от развитието на егото. Ключовата точка при тези стари ролеви шаблони е, че те действат — изпитани са във времето с вашето семейство, като това позволява всички в този микросоциум да останат заедно, в твърди и сигурни отношения. Благодарение на това, че човешкият мозък обича рутината, той е склонен да се връща към шаблон на семейни отношения, всеки път, когато желае да се включи в общата картина. Така се оказва въвлечен в разиграване на модел отреди десетилетия, въпреки че е развил доста тогавашното си аз.

Нито едно от изброените неща не трябва да ви навежда на мисълта да отричате тази си роля, ако тя ви харесва. Но имайте предвид, че регресът обслужва целта на семейната единица, която не е задължително и ваша собствена.

Психотерапевтите са привлечени да анализират на семейната динамика, когато се опитват да обяснят този феномен, но трябва да признаем, че доста светски фактори също играят роля. През последните години психолозите научиха много за емоционалната сила на мястото и ролята му в образуването на спомени (следователно и на поведение, основаващо се на тях). Има дори интересно проучване, какво хората се надяват да преживеят отново, докато се връщат към вече загубения детски дом. Ако спите в стаята от детството си, как ще избегнете това да добиете част от характеристиките на детето, живяло в нея? Като цяло не може да се отрече, че пътуването към вкъщи неизменно е психологическа бомба, разтърсваща цялата личност.

Можете ли да направите нещо по въпроса?

Интересните предложения се отнасят до двупосочното влияние на тялото над ума. Основният от съветите се състои в това да застанете в „поза за възрастни“. Идеята е да приемете физическото състояние, характерно за зрялата възраст, за да противодействате на емоционалното завръщане към детството. Станете прави – буквално. Стъпете стабилно на краката си, поемете  дълбоко въздух и използвайте гласа, който е характерен за ежедневието ви. И може би това ще помогне, може би не. Няма как да сте сигурни.

Редактор: Станислава Тонева
Източник: theguardian.com
Снимка: dailyrecord.co.uk