Синдромът на Турет: цялостна поведенческа терапия за справяне с тикове

от 15 авг 2018г., обновено на 19 яну 2021г.

Синдромът на Турет е неврологично разстройство, което се характеризира с неволни и повтарящи се движения и вокализации, които са трудни за контролиране. В повечето случаи тиковете се проявяват в по-леката си форма, поради което не е необходимо започването на лечение.

Когато обаче неволните и неконтролируемите движения възпрепятстват нормалното функциониране, то тогава е желателно да се обмисли прилагането на поведенческа терапия за справянето с тиковете.

Цялостна поведенческа терапия за справяне с тикове

Въпреки че обикновено новите и иновативни лечения често предизвикват въодушевление и надежда сред научната общност, някои хора смятат, че промотирането на поведенчески подходи за преодоляване на тиковете може да има негативни последици. Съществува притеснението, че тепърва запознаващите се с цялостната поведенческа терапия (Comprehensive Behavioral Intervention for Tics) може да направят заключението, че тиковете са съзнателни и лесно контролируеми. Това обаче не е вярно и подобни погрешни схващания могат да навредят на диагностицираните със синдрома на Турет.

Очакването от хората с неврологичното разстройство просто да спрат с тиковете или третирането на неволните движения като извършени нарочно увеличава чувствата на тревожност. Опитите за потискане на неконтролируемите действия представляват неефективен подход, който влошава състоянието на страдащия от синдрома на Турет.

Какво представлява цялостната поведенческа терапия за справяне с тикове?

Този поведенчески подход включва три основни компонента:

Обучаване на пациента да бъде осъзнат относно извършването на неволните движения
Обучаване на пациента да извършва конкурентно (заместващо) поведение, когато почувства желание да направи несъзнателно нервно повтарящо се действие
Промяна на всекидневните дейности по начини, които да ограничат тиковете

Цялостната поведенческа терапия представлява структурирано лечение, което обикновено се провежда в кабинета на терапевта всяка седмица. Стандартната терапия трае 8 сесии в продължение на 10 седмици, но може да има по-голяма или по-малка продължителност спрямо нуждите на дадения пациент.

Първата стъпка в цялостната поведенческа терапия представлява постигането на по-голяма осъзнатост относно самото желание и проява на тиковете. След това пациентът се учи как да изпълнява определени действия, които превръщат неволните и повтарящи се движения в много по-трудно начинание, и така докато зародилата се нужда да направи тик изчезне. Това конкурентно поведение спомага за редуцирането и в някои случаи дори елиминирането на несъзнателните нервни действия.

Пример: юноша, които има тик, изразяващ се в честото прочистване на гърлото, ще усвои техниката за релаксиране, представляваща ритмично дишане, всеки път, когато усети, че се поражда желанието да прочисти гърлото си.

Последната фаза в цялостната поведенческа терапия е функционалната интервенция, която се базира на факта, че някои ситуации или реакции могат да влошат симптомите на болестта на Турет. Целта на функционалната интервенция е идентифицирането на подобни моменти, като пациентът и неговото семейство се опитат да ги променят, за да може неволните движения да не се влошат.

Пример: някой, при когото неконтролируемите действия се засилват, когато си пише домашната или преди презентация на работното място, използва техники за овладяване на стреса преди и по време на тези ситуации.

Умения за справяне с трудностите

Както споменахме в началото на статията, причината за появата на тиковете има неврологично начало, но самите симптоми на болестта на Турет често се повлияват изключително много и от средата. Всеки човек с неврологичното разстройство знае, че стресиращата или враждебна обстановка може да увеличи честотата и интензитета на тиковете. Цялостната поведенческа терапия е създадена по начин, по който да помогне на децата и възрастните със синдрома на Турет да разпознаят факторите в обкръжението им, които влошават симптомите.

Пациентите, които преминават този вид поведенческа терапия, също така се научават как да създават стабилна, предсказуема и лесно управляема среда. Освен това те усвояват нови умения за справяне със ситуации, които са проблемни и/или стресиращи.

Тъй като човек със синдрома на Турет може съзнателно да потисне неволните движения за кратко, някои хора смятат, че контролирането на тиковете може да бъде практикувано през цялото време. Това обаче не е възможно. Умишленото потискане е възможно за много малко време, но същевременно представлява неефективна стратегия в дългосрочен план. Сдържането на тиковете е стресиращо за страдащите от неврологичното разстройство, тъй като те бързо се изморят и стават раздразнени и напрегнати.

Цялостната поведенческа терапия не е равнозначно на съзнателното потискане. Специфичното лечение учи хората със синдрома на Турет редица специфични умения, които да могат да приложат, за да регулират желанието за неволни движения, без да се налага да използват умишлено потискане.