Синдром на Турет – причини, симптоми и лечение

Синдромът на Турет представлява неврологично разстройство, което засяга мъжете четири пъти по-често отколкото жените. То причинява на пациентите неволни тикове и движения, понякога проявяващи се като неконтролируеми викове и вокализации.

Какво представлява синдромът на Турет?

Синдромът на Турет е наследствено неврологично разстройство, характеризиращо се с множество тикове, които приемат формата на принудителни движения и неконтролируеми действия.

Тикът представлява внезапна, бърза, повтаряща се, неритмична двигателна активност или вокализация. За да бъде диагностициран с разстройство на Турет, човек трябва да има множество моторни или вокални тикове, които да продължават повече от година.

Симптомите обикновено се появяват в детството или юношеството. Най-често те се проявяват между 4 и 6 години, а са най-силно изразени между 10 и 12-годишна възраст.

Част от страдащите от синдрома, имат и обсесивно-компулсивно поведение, което се характеризира с остра необходимост от извършване на определени действия като измиване на ръцете или проверка дали вратата е заключена. Някои от тях може да страдат и от дефицит на вниманието и хиперактивност и да срещат затруднения в концентрирането и изпълнението на задачите си. Те често имат нарушения на съня, които включват събуждания или говорене насън или кошмари.

Прочетете още:

• Тикове и синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ)

Как се диагностицира синдром на Турет?

Обикновено разстройството на Турет се диагностицира след наблюдаване на тиковете и оценка на фамилната обремененост. Изследвания като компютърна томография и електроенцефалограма или определени кръвни тестове могат да бъдат използвани за отхвърляне на други състояния, сходни със синдром на Турет. Важно е да се подчертае, че няма кръвни изследвания или друг вид лабораторни тестове, които категорично да потвърдят или отхвърлят диагнозата.

Поведенческите симптоми и тикове лесно се тълкуват погрешно, тъй като диагностицирането на деца обикновено е трудно. Особено, ако става въпрос за не толкова популярно психично разстройство. Родители, роднини и връстници, които не са запознати с болестта, могат да интерпретират погрешно причината за тиковете, като по този начин увеличат социалната изолация на човека. Тиковете не са постоянни – те са или силно изразени, или потиснати. Често изчезват по време на посещения при лекар, което допълнително усложнява диагностицирането

Симптоми

Тикове се делят на прости и сложни.

Простите тикове са внезапни, кратки движения, които включват ограничен брой мускулни групи. Някои от най-често срещаните примери за прости тикове включват мигане, свиване на рамене, гримаси на лицето, клатене на главата, прокашляне.

Комплексните тикове представляват серия от последователни движения, включващи няколко мускулни групи. Тук спадат скачане, душене на предмети, докосване на носа или на други хора. В 10-15% от случаите тиковете се изразяват в цели изречения или използването на нецензурни думи и фрази. Този симптом на синдрома на Турет се нарича копролалия.

Тиковете могат да бъдат потиснати за кратко време, но усилието е много голямо, подобно на опит да се потисне кихавица. Напрежението нараства и накрая все пак тикът се проявява, без значение на положените усилия. Те се засилват в стресови ситуации и често отслабват, когато човекът е спокоен или погълнат от дадена дейност. В повечето случаи значително намаляват по време на сън. Ако цял ден са опитвали да потиснат тиковете (на работното място или в училище), вечерта страдащите търсят уединения, за да се отпуснат. При диагностициран синдром на Турет се препоръчва работа с психолог, за да може да се тушира емоционалното напрежение, а с него и тиковете.

Причини

Генетична обремененост

Въпреки че причината за появата на синдром на Турет е неизвестна, проучвания сочат за наличие на аномалии в някои области на мозъка. Проведени генетични изследвания в семейства с тикове, разкриват, че съществува риск от развитие на синдром на Турет и други по-редки генетични промени.

Важно е близките да разберат, че генетичното предразположение не означава непременно отключване на синдрома. Може да се появи леко психично разстройство с тикове или признаци на обсесивно-компулсивно поведение. Възможно е също така поколението, носещо гена, да не развие никакви симптоми. Препоръчително е провеждането на семейни консултации, в подкрепа на близките, за да преодолеят чувството си за вина и обвиненията, свързани с генетичната обремененост.

Пол

Полът също играе съществена роля в развитието на синдрома. Мъжете са по-уязвими, докато при дамите е по-голяма вероятността за натрапчиви мисли и компулсивни симптоми. Добре е всички тези симптоми да се проследяват, защото могат да бъдат предупреждение за друг психичен проблем – депресия или зависимост.

Лечение на синдром на Турет

Медикаментозно лечение

Тъй като симптомите не увреждат физическото здраве на повечето пациенти и обикновено те са в добро общо състояние, много от тях не се нуждаят от медикаменти. Въпреки това съществува медикаментозно лечение, което би могло да облекчи симптомите. За съжаление, няма универсално лекарство, което да излекува напълно пациента.

Важно е да се знае, че всички лекарства имат своите странични ефекти.

Неврологичните странични ефекти, като тремор, усукващи движения, симптоми на болест на Паркинсон и други дискинетични (неволеви) движения са по-редки и лесно се контролират с подходящо лечение. Медикаментите трябва да се избират внимателно, а пациентите да следват стриктно лекарските предписания, именно заради страничните ефекти, които са наистина сериозни.

Терапевтично лечение

Има и други видове терапия, които могат да бъдат полезни. Въпреки че психологическите проблеми не причиняват синдром на Турет, спокойно можем да кажем, че има пряка зависимост между нивата на стрес, депресивността, обсесивно-компулсивното поведение и психичното разстройство. Психотерапията може да помогне на човека да се справи по-лесно, както и да тушира вторичните социални и емоционални проблеми, следствие от синдрома. Тя обаче не дава резултат при потискане тиковете на пациента. Техниките за релаксация спомагат да се облекчи стреса, който засилва още повече тиковете.

Прочетете още:

• Синдромът на Турет: цялостна поведенческа терапия за справяне с тикове

Каква е прогнозата?

Въпреки че няма лечение, състоянието на много от пациентите се подобрява с напредването на възрастта, особено близките им ги подкрепят.

Хората с Турет биха могли да водят нормален живот. Въпреки че разстройството обикновено е хронично, то не е дегенеративно състояние и не влияе негативно на интелигентността. Тиковете обикновено отслабват с възрастта, което позволява на някои пациенти да преустановят медикаментозното лечение.

Има случаи, когато пълната ремисия настъпва след юношеството. Възможно е депресията, паническите атаки и промените в настроението да не изчезнат. Поради тази причина е добре, освен с невролог, пациентите да се срещат и с психолог, който ще им помогне да избегнат подобни усложнения.