Синдромът на Турет - какви са психическите последствия

от 05 юли 2017г.

Това е неврологично разстройство, което засяга мъжете четири пъти по-често от жените, причинява на пациентите неволни тикове и движения, понякога проявяващи се като неконтролируеми викове и вокализации.

Какво представлява?

Синдромът на Турет е наследствено неврологично разстройство, характеризиращо се с множество тикове, които приемат формата на принудителни движения и неконтролируеми действия. Тикът представлява внезапна, бърза, повтаряща се, неритмична двигателна активност или вокализация. За да бъде диагностициран с разстройство на Турет, човек трябва да има множество от моторни или вокални тикове, които са се запазили повече от година от появяването си. Симптомите обикновено се появяват преди зрелостта в детството или юношеството. Най-често възрастта на първи прояви е между 4 и 6 години, а симптомите могат да достигнат своя връх между 10 и 12-годишна възраст. Разстройството на Турет може да засегне хора от всички етнически групи, но мъжете са засегнати 3 до 4 пъти по-често от жените.
Част от страдащите от синдрома, имат и обсесивно — компулсивно поведение, което се характеризира с интензивна необходимост от извършване на действия, като измиване на ръцете или проверка дали вратата е заключена; Дефицит на вниманието и хиперактивност, характеризиращ се с трудност да се концентрират и да останат съсредоточени в задачите си или нарушения на съня, които включват чести събуждания или говорене в сън, кошмари, некачествена нощна почивка.

Как се диагностицира?

Обикновено разстройството на Турет се диагностицира чрез получаване при описание на тиковете и оценяване на фамилната история. Изследвания като компютърна томография и електроенцефалограма или определени кръвни тестове могат да бъдат използвани за отхвърляне на други състояния, които могат да бъдат объркани със синдрома на Турет. Важно е да се подчертае, че няма кръвни изследвания или други лабораторни тестове, които окончателно диагностицират разстройството.

Проучванията отвъд океана показват, че правилната диагноза често се забавя след началото на симптомите, тъй като много лекари може да не са запознати с разстройството. Поведенческите симптоми и тикове лесно се тълкуват погрешно, често поради невъзможността децата да бъдат разбрани в училище, у дома и дори в кабинета на лекаря. Родители, роднини и връстници, които не са запознати с болестта, могат неправилно да припишат тиковете и другите симптоми на психологически проблеми, като по този начин увеличат социалната изолация на човека с разстройство. Тъй като тиковете могат да сменят интензитета си, а в някои случаи могат да бъдат потиснати, те често изчезват по време на посещенията при лекар, което усложнява допълнително диагностицирането. В много случаи родителите, роднините, приятелите и дори самите пациенти осъзнават разстройството, основано на информацията, която са чули или четат в популярните медии.

Симптоми

Има две категории тикове: прости и сложни. Обикновените тикове са внезапни, кратки движения, които включват ограничен брой мускулни групи. Те се срещат по изолиран начин и често се повтарят. Някои от най-често срещаните примери за прости тикове включват мигване на очи, свиване на рамене, гримаси на лицето, клатене на главата, прокашляне. Комплексните тикове са различни, координирани модели на последователни движения, ангажиращи няколко мускулни групи. Те може да включват скачане, душене на предмети, докосване на носа и докосване на други хора. В 10 до 15 процента от случаите такива тикове могат да включват изречение или викане на социално неприемливи думи и фрази. Този симптом на разстройството на Турет се нарича копролалия.

Хората с разстройство на Турет понякога могат да потискат тиковете си за кратко време, но усилието е подобно на това да се задържи кихане. В крайна сметка напрежението се приближава до точката, където тикът излиза, независимо от усилията. Тиковете се влошават в стресови ситуации и често се подобряват, когато човекът е спокоен или погълнат от дадена дейност. В повечето случаи значително намаляват по време на сън. След потискане на тиковете на обществено място (училище или работа) най-често страдащите предпочитат да се усамотят за оставят нервната система да отприщи събралото се напрежение. При диагностициран синдром на Турет се препоръчва работа с психолог, за да може да се тушира емоционалното напрежение, а с него и тиковете.

Причини

Въпреки че причината за разстройството на Турет е неизвестна, текущите проучвания сочат за аномалии в някои мозъчни региона. В резултат на генетични изследвания в семейства с тикове, са идентифицирани рискови алели за Тутет и редки генетични вариации. Важно е семействата да разберат, че генетичното предразположение може да не доведе непременно до развитие на разстройството. Вместо това може да се изразява като по-леко разстройство с тикове или обсесивно-компулсивно поведение. Възможно е също така, че поколението, носещо гена да няма да развие никакви симптоми. Препоръчителни са семейни консултации, подпомагащи близките да преодолеят усещането за вина и обвиненията, свързани с наследствеността.

Полът също играе съществена роля в развитието на синдрома. Мъжете са по-уязвими да придобият тикове, а при дамите са по-вероятни натрапчивите мисли и компулсивни симптоми. Като трябва внимателно да се проследява положението им, защото всичко това предразполага към други невро-поведенчески нарушения, като депресия и зависимости.

Лечение

Тъй като симптомите не увреждат физическото здраве на повечето пациенти и обикновено видимото им състояние се развива нормално, много хора с това разстройство не се нуждаят от медикаменти. Въпреки това, лекарства са на разположение, за да помогнат, когато симптомите пречат на функционирането. За съжаление, няма нито едно лекарство, което да е от полза за всички хора с Турет, нито някое лекарство елиминира напълно симптомите. Вместо това наличните лекарства са в състояние само да намалят специфичните изрази на състоянието. Освен това всички лекарства имат странични ефекти. Неврологичните странични ефекти, като тремор, дисторни реакции (усукващи движения), симптоми на паркинсонова болест и други дискинетични (неволеви) движения са по-редки и лесно се управляват с прецизиране на дозата. Медикаментите трябва да се избират внимателно и страдащите полагат старание да спазват стриктно предписанията на невролозите, защото страничните ефекти от лекарствената терапия са изключително сериозни.

Други видове терапия също могат да бъдат полезни. Въпреки че психологическите проблеми не причиняват Турет, спокойно можем да кажем, че има пряка зависимост между нивата на стрес, депресивност, обсесивно-компулсивно поведение и разстройството. Психотерапията може да помогне на лицето по-успешно да се справя с разстройството и да тушира вторичните социални и емоционални проблеми, които следват от синдрома. Психотерапията обаче не помага да се потискат тиковете на пациента. Техниките за релаксация може да са полезни при облекчаване на стрес, който довежда до увеличаване на тиковите симптоми, което е от помощ за състоянието на страдащия.

Каква е прогнозата?

Въпреки че няма лечение за разстройството на Турет, състоянието на много хора се подобрява, когато се развият, особено ако имат здрава подкрепяща среда. Хората с Турет могат да очакват нормален живот. Въпреки че разстройството обикновено е хронично, не е дегенеративно състояние. Турет не нарушава интелигентността. Тикове често да намаляват с възрастта, което позволява на някои пациенти да преустановят употребата на медикаменти. В няколко случая пълната ремисия настъпва след юношеството. Възможно е неврологичните разстройства като депресия, панически атаки, промени в настроението и антисоциално поведение да продължат и да причинят увреждане в живота на възрастните. Ето защо е разумно, освен с невролог да се работи усилено и с психолог, за да се предотвратят усложнения, които да свалят още качеството на живот, на страдащия.

По статията работи: Станислава Тонева

Източник: tourette.org

Снимка: rxisk.org

Още по темата: