Какво е да имаш синдром на Аспергер

Исак Нютон, Алберт Айнщайн, Чарлз Дарвин – какво обединява тези три изключителни личности? Прието е, че тримата са гении, но има и още нещо. Редица невроучени сега смятат, че и тримата са страдали от специфично неврологично разстройство, наречено синдром на Аспергер.

Самата дефиниция на термина "неврологично разстройство" навежда на мисълта, че нещо не функционира правилно в мозъка. Според д-р Вячеслав Власоф (Viatcheslav Wlassoff) – научен и медицински консултант с опит във фармакологичните и генетичните изследвания, все повече учени признават, че когато става въпрос за мозъчните процеси, неправилното функциониране невинаги означава нещо лошо.

Признак за гениалност или още една форма на аутизъм

Синдромът на Аспергер представлява неврологично разстройство, което засяга нормалното развитие на индивида. Обикновено симптомите включват социално отдръпване, двигателна тромавост и нарушения, свързани с комуникацията. Според класификацията на Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM - V) синдромът на Аспергер се намира в същата категория, към която спада и аутизмът. Често синдромът на Аспергер се описва като високофункциониращ аутизъм, тъй като диагностицираните с неврологичното разстройство са по-интелектуално способни и като цяло се наблюдават по-леки нарушения отколкото при пациентите с аутизъм.

При този синдром няма значително забавяне в езиковото развитие, но често се наблюдава изоставане в усвояването на моторни умения (най-често тромавост и проблеми с фината моторика, които понякога са едва забележими).

Симптоми на синдрома на Аспергер 

Д-р Власоф обяснява, че проучванията и научните публикации относно синдрома на Аспергер достигат своя пик между 2000 г. и 2012 г. Различните изследователски групи от учени предлагат своя комбинация от критерии, необходими за поставяне на диагноза. Въпреки че някои от основните изисквания се припокриват, в

Международната статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето (МКБ-10) са посочени следните ключови характеристики, които могат да бъдат използвани, за да се постави диагноза синдром на Аспергер:

• значителни социални нарушения, които включват проблеми със социалната адаптивност, невербалната комуникация и липса на социална реципрочност.
• ограничени интереси, двигателна тромавост, стереотипни (повтарящи се) поведения или почти маниакално извършване на специфични ритуали и действия.
• хората със синдрома на Аспергер трябва да покажат нормално (спрямо възрастта) когнитивно и езиково развитие.
• липса на развитие при партньорски взаимоотношения, „странни” отношения с околните;
• липса на спонтанни опити за споделяне на интереси, удоволствия или постижения с околните;
• неспособност за адекватна реакция на емоционални или социални стимули;
• негласно, но видимо предпочитание към специфични практики и ритуали;
• необичайно интензивна тревога;
• интерес към занимания само с определени части от цели предмети.

Интересен е фактът, че бащата на неврологичното разстройство – Ханс Аспергер, описва пациентите със синдром на Аспергер като различни от пациентите с аутизъм. Той ги обрисува като интелектуално способни (като дори превъзхождащи останалите деца в някои специфични когнитивни области) индивиди, които харесват абстрактното мислене.

Същевременно обаче учените констатират, че пациентите с диагнозата често имат забавена реакция и сравнително ниски резултатите на някои задачи, по-специално при кодирането на символи и скоростта на обработка на информация.

Д-р Власоф отбелязва, че е изненадващ фактът, че синдромът на Аспергер е по-често срещано неврологично разстройство от "класическия" аутизъм. Епидемиологичните проучвания сочат, че приблизително 4 на всеки 10 000 деца биват диагностицирани с аутизъм, докато средно 25 от 10 000 деца получават диагноза синдром на Аспергер. Също така е важно да се отбележи, че синдромът на Аспергер е по-често срещан при момчетата отколкото при момичетата. Според д-р Власоф все още няма научно обяснение за тези особености на двете неврологични разстройства.

Причини за синдрома на Аспергер

Както при много други разстройства не съществува една конкретна причина за появата на синдрома. По-вероятно е редица фактори да допринасят за развитието на неврологичното разстройство.

При децата с диагноза се наблюдава тенденция, сходна с тази при аутизма, спрямо която поне един от родителите (най-често бащата) е диагностициран със синдрома на Аспергер или поне има някои отличителни характеристики на неврологичното разстройство.

Изследователите са установили, че евентуален фактор, допринасящ за развитието на синдрома, вероятно са измененията в нивата на някои невротрансмитери. При хората с диагноза се наблюдават по-високи нива на прием на N-ацетил аспартат/холин (N-Acetyl Aspartate/ Choline) и повишени нива на допамин, което предполага цялостно изменение на състава на допаминергичния невротрансмитер в основните области на мозъка.

Освен промените в нивата на невротрансмитерите, също така се наблюдават и структурни изменения в основните области на мозъка, които могат да бъдат свързани с развитието на синдрома на Аспергер. Различия в обемите на сивото и бялото мозъчно вещество, както и необичайна дебелина на хипокампуса, амигдалата и предната част на поясната кора на мозъка (anterior cingulate cortex) са едни от факторите, допринасящи за нарушените когнитивни функции при неврологичното разстройство.

Просто друга форма на аутизъм?

Поради значителните прилики в симптоматиката на синдрома на Аспергер и аутизма често едното неврологично разстройство се бърка с другото.

Изследванията, проведени през последните години, показват разлики между двете разстройства. При индивидите със синдрома на Аспергер се наблюдават нормално за възрастта или дори по-ранно езиково-говорно развитие, по-голямо желание за социална реципрочност и впечатляващо въображение за разлика от децата с аутизъм.

Допълнително, малчуганите със синдрома на Аспергер са по-възприемчиви, притежават отлични вербални и визуално-пространствени умения в сравнение с момичетата и момчетата с аутизъм.

Д-р Власоф отбелязва, че основните недостатъци на всички тези изследвания са огромните разлики при участниците в експериментите и противоречията в заключенията, най-вероятно защото с напредването на възрастта на пациентите с едното и другото разстройство разликите значително намаляват. Особено трудно е синдромът на Аспергер да се категоризира като отделно разстройство, тъй като няма точно определени биомаркери, специфични само и единствено за това състояние.

Тъй като все още няма достатъчно доказателства за ясно разграничими от останалите разстройства характеристики на синдрома на Аспергер, учените, редактиращи DSM - V, преразглеждат и категоризират неврологичното разстройство като принадлежащо в групата на аутизма. Въпреки че това решение бива критикувано от научната общност, повечето изследователи са единодушни поне за едно нещо – необходимо е да се проведат още много експерименти, които да спомогнат за разграничаването на синдрома на Аспергер от други форми на аутизъм.

Третиране на състоянието

Положителното повлияване се извършва с работа над три основни симптома – лоши комуникационни умения, обсесивни или стереотипни действия и физическа нестабилност. Компенсаторните процеси зависят както от симптоматиката, така и от интензивността на рехабилитационната работа.

Така стигаме до въпросите:

Какво означава да имаш синдром на Аспергер? 

Както и как това състояние влияе на личните взаимодействия със света и какви са предизвикателствата, които поставя състоянието пред индивида?

Принципно хората с Аспергер имат проблеми със социалното взаимодействие, комуникацията, както и с регулирането на двигателните умения и сензорните системи. Нерядко се случва да развият склонност към натрапчиви компулсивни състояния, които се проявяват по различни начини. Съществуват много видове Аспергер и ние ще разгледаме едва няколко от характеристиките в поведението на носителите му, които са типични.

Социални умения

Голяма част от хората с Аспергер изглеждат „нервни” и „объркани”, при което хората, които нямат познания за проблема, могат да ги нарекат „ексцентрични”. Всичко това е плод на инстинктивното интерпретиране на лицево изображение, което е характерно за обикновените хора, но невинаги за лица с определени особености.

Хората с Аспергер невинаги се справят с „разкодирането” на лицевите послания, налага им се спорадично да се сблъскват с неписани социални правила, които ги препъват. Подобно на компютри, се налага да измислят логически решения за социалните ситуации, като изградят набор от инструкции за всяко изключение от правилото (а те са много).

За тях е изключително трудно да се научат да използват и интерпретират езика на тялото. Често изпитват затруднение в четенето на лицеви изражения. Това води до доста обърквания, тъй като хората със синдром на Аспергер не могат да разберат и дори да съзнаят, че околните използват това съвсем естествено. Много от тях намират за изключително трудно да погледнат другиго в очите, а когато го правят, усещането е неприятно, дори неестествено.

Вербална комуникация

За разлика от хората с „класически аутизъм”, тези със синдром на Аспергер обикновено нямат значително забавяне в развитието на езика. Част от тях дори започват да използват речта по-рано от очакваното, но по нетипичен начин. Подобно на другите социални умения, и използването на езика изисква повече учене, но поради ниските нива на гъвкавост и стереотипите, понякога предадената им информация остава до известан степен неразбрана. За носителите на Аспергер говорът си остава просто средство за обмен на данни, а не начин хората да станат по-близки. Концепцията за „малка, приятна раздумка” е непонятна за повечето от тях.

Те пропускат социалните знаци, които подсказват какъв език трябва да бъде използван за целите на разговора, като това често води до прекалена разговорливост или мълчаливост, твърде формално/неформално използване на изрази или неподходящ изказ за конкретната ситуация. По ирония на съдбата част от децата с Аспергер изглеждат много напреднали в езиковите си умения, защото започват да използват много по-сложен и „зрял” език доста рано, благодарение на внимателното слушане и четенето на книги.

От друга страна привидно простата концепция за правилно използване на местоименията може да обърква тотално човек с Аспергер. Дете, което се учи да говори, може да използва местоименията толкова неправилно, че дори да говори за себе си в трето лице. Концепцията, че един човек може да бъде назован, като се използват няколко различни думи, а с една дума могат да бъдат наричани различни хора, може да се окаже изключително тежка за разбиране.

Интереси и мании

От най-ранна възраст повечето хора с "Аспергер" развиват "специфичен интерес, граничещ с мания", в който хвърлят цялата си енергия и време. Най-често интересът е само един и остава за цял живот.
Нерядко попада в областта на науките, математиката, инженерните дейности или механиката, но има много хора, които развиват такъв в изкуството, писането и други творчески занимания.

Като възрастни често са привлечени от този интерес при избора на кариера. Много учени и компютърни програмисти, всъщност са толкова добри специалисти поради непрестанното желание да знаят всичко по темата, която им представлява интерес (и това е следствие от синдрома).

С цел да се справят със света повечето хора с Аспергер развиват много строг, основан на стриктни правила, начин на живот. Мнозина се страхуват изключително много от промените и предпочитат да поддържат еднообразен, стабилен живот.

Сензорни затруднения

При този синдром нервната система е устроена различно и носителите му „усещат света специфично". Случва се да са свръхчувствителни или нечувствителни към определени стимули. Миризми и звуци, които не притесняват други хора, могат да са изключително натрапчиви за тях, възможно е да не понасят дори някоя текстура от материята на дрехите си. Понякога всички сетива натоварват нервната система и комбинацията от тях просто ги изнервя, „като че умът прегрява”. Шумен стадион или голяма тълпа са способни да причинят интензивен стрес и гневни изблици. Дори някои видове осветление могат да доведат до такива реакции.

Моторни умения

Друго следствие от различното свързване на нервната система е трудно координиране на движенията. Това най-често води до нестабилност и проблеми с дейностите, изискващи координация, усещания, като че са в безтегловност и постоянно неволево съприкосновение с препятствия и предмети. Освен всичко останало дори писането на ръка може да е доста труден процес за тях.

С правилните учители и тренировки много голяма част от живеещите със синдром на Аспергер се научават да компенсират, като благодарение на различните възприятия и начин на мислене са доста добри в това да „мислят извън рамката“.

Изключителната им способност да се съсредоточават, съчетана с интензивното потапяне в конкретни интереси, може да ги направи невероятно ефективни в областта, която са избрали. Много често се оказват с коефициент на интелигентност над средния, а понякога са в категорията, която бихме нарекли гении.

Най-важното, което може да се каже, е, че всеки случай на лице със синдрома на Аспергер е индивидуален и трябва да осъзнаваме усилията, които тези хора полагат, за да се впишат в нашия свят. Те не са болни – просто са малко по-различни.

* Faridi, F. and R. Khosrowabadi (2017) Behavioral, Cognitive and Neural Markers of Asperger Syndrome. Basic Clin Neurosci 8(5): 349-359.