Начало Психология Поведенческа психология Патология Синдром на Аспергер: признак за гениалност или още една форма на аутизъм

Синдром на Аспергер: признак за гениалност или още една форма на аутизъм

Синдром на Аспергер: признак за гениалност или още една форма на аутизъм - изображение

Исак Нютон, Алберт Айнщайн, Чарлз Дарвин – какво обединява тези три изключителни личности? Прието е, че е тримата са гении, но има и още нещо. Редица невроучени сега смятат, че и тримата са страдали от специфично неврологично разстройство, наречено синдром на Аспергер.

Самата дефиниция на термина "неврологично разстройство" навежда на мисълта, че нещо не функционира правилно в мозъка. Според д-р Вячеслав Власоф (Viatcheslav Wlassoff) – научен и медицински консултант с опит във фармакологичните и генетичните изследвания, все повече учени признават, че когато става въпрос за мозъчните процеси, неправилното функциониране невинаги означава нещо лошо.

Човешкият мозък представлява прекалено сложен механизъм, за да бъде описан по толкова опростен начин. Някои неврологични разстройства водят до развитието на особено умствено състояние, което често се свързва с впечатляващи постижения в науката и изкуството.

Синдромът на Аспергер представлява неврологично разстройство, което засяга нормалното развитие на индивида. Обикновено симптомите включват социално отдръпване, двигателна тромавост и нарушения, свързани с комуникацията. Според класификацията на Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства 5 синдромът на Аспергер се намира в същата категория, към която спада и аутизмът. Често синдромът на Аспергер се описва като високо функциониращ аутизъм, тъй като диагностицираните с неврологичното разстройство са по-интелектуално способни и като цяло се наблюдават по-леки нарушения отколкото при пациентите с аутизъм.

Симптоматика

Д-р Власоф обяснява, че проучванията и научните публикации относно синдрома на Аспергер достигат своя пик между 2000 г. и 2012 г. Различните изследователски групи от учени предлагат своя комбинация от критерии, необходими за поставяне на диагноза. Въпреки че някои от основните изисквания се припокриват, в Международната статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето 10 са посочени следните ключови характеристики, които могат да бъдат използвани, за да се постави диагноза синдром на Аспергер:

  • Значителни социални нарушения, които включват проблеми със социалната адаптивност, невербалната комуникация и липса на социална реципрочност.
  • Ограничени интереси, двигателна тромавост, стереотипни (повтарящи се) поведения или почти маниакално извършване на специфични ритуали и действия.
  • Хората със синдрома на Аспергер трябва да покажат нормално (спрямо възрастта) когнитивно и езиково развитие.

Интересен е фактът, че бащата на неврологичното разстройство – Ханс Аспергер, описва пациентите със синдром на Аспергер като различни от пациентите с аутизъм. Той ги обрисува като интелектуално способни (като дори превъзхождащи останалите деца в някои специфични когнитивни области) индивиди, които харесват абстрактното мислене.

Десетилетия след наблюденията на Ханс Аспергер редица проучвания* откриват, че диагностицираните с неврологичното разстройство много често демонстрират изключителни вербални и граматични умения, като нерядко превъзхождат своите връстници, когато става въпрос за флуидната интелигентност.

Същевременно обаче учените констатират, че пациентите с диагноза често имат забавена реакция и сравнително ниски резултатите на някои задачи, по-специално при кодирането на символи и скоростта на обработка на информация.

Д-р Власоф отбелязва, че е изненадващ фактът, че синдромът на Аспергер е по-често срещано неврологично разстройство от класическия аутизъм. Епидемиологичните проучвания сочат, че приблизително 4 на всеки 10 000 деца биват диагностицирани с аутизъм, докато средно 25 от 10 000 деца получават диагноза синдром на Аспергер. Също така е важно да се отбележи, че синдромът на Аспергер е по-често срещан при момчетата отколкото при момичетата. Според д-р Власоф все още няма научно обяснение за тези особености на двете неврологични разстройства.

Причини

Както при много други разстройства не съществува една конкретна причина за появата на синдрома. По-вероятно е редица фактори да допринасят за развитието на неврологичното разстройство.

При децата с диагноза се наблюдава тенденция, сходна с тази при аутизма, спрямо която поне един от родителите (най-често бащата) е диагностициран със синдрома на Аспергер или поне има някои отличителни характеристики на неврологичното разстройство.

Изследователите са установили, че евентуален фактор, допринасящ за развитието на синдрома, вероятно са измененията в нивата на някои невротрансмитери. При хората с диагноза се наблюдават по-високи нива на прием на N-ацетил аспартат/холин (N-Acetyl Aspartate/ Choline) и повишени нива на допамин, което предполага цялостно изменение на състава на допаминергичния невротрансмитер в основните области на мозъка.

Освен промените в нивата на невротрансмитерите, също така се наблюдават и структурни изменения в основните области на мозъка, които могат да бъдат свързани с развитието на синдрома на Аспергер. Различия в обемите на сивото и бялото мозъчно вещество, както и необичайна дебелина на хипокампуса, амигдалата и предната част на поясната кора на мозъка (anterior cingulate cortex) са едни от факторите, допринасящи за нарушените когнитивни функции при неврологичното разстройство.

Просто друга форма на аутизъм?

Поради значителните прилики в симптоматиката на синдрома на Аспергер и аутизма често едното неврологично разстройство се бърка с другото.

Изследванията, проведени през последните години, показват разлики между двете разстройства. При индивидите със синдрома на Аспергер се наблюдават нормално за възрастта или дори по-ранно езиково-говорно развитие, по-голямо желание за социална реципрочност и впечатляващо въображение за разлика от децата с аутизъм.

Допълнително, малчуганите със синдрома на Аспергер са по-възприемчиви, притежават отлични вербални и визуално-пространствени умения в сравнение с момичетата и момчетата с аутизъм.

Д-р Власоф отбелязва, че основните недостатъци на всички тези изследвания са огромните разлики в участниците в експериментите и противоречията в заключенията, най-вероятно защото с напредването на възрастта на пациентите с едното и другото разстройство разликите значително намаляват. Особено трудно е синдромът на Аспергер да се категоризира като отделно разстройство, тъй като няма точно определени биомаркери, специфични само и единствено за това състояние.

Тъй като все още няма достатъчно доказателства за ясно разграничими от останалите разстройства характеристики на синдрома на Аспергер, учените, редактиращи Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства 5, преразглеждат и категоризират неврологичното разстройство като принадлежащо в групата на аутизма. Въпреки че това решение бива критикувано от научната общност, повечето изследователи са единодушни поне за едно нещо – необходимо е да се проведат още много експерименти, които да спомогнат за разграничаването на синдрома на Аспергер от други форми на аутизъм.

* Faridi, F. and R. Khosrowabadi (2017) Behavioral, Cognitive and Neural Markers of Asperger Syndrome. Basic Clin Neurosci 8(5): 349-359.

Редактор: Нора Маркова
Източник: brainblogger.com
Снимки: pixabay.com

Още по темата:

5.0, 3 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияЛюбопитноХранене при...НовиниАлт. медицинаВидеоЗдравни съветиЛайфстайлИсторияСоциални грижиИнтервютаСпортОрганизацииСнимки