Добрите отношения с братя и сестри – предпоставка за щастлив живот в зряла възраст

Измежду всички видове взаимоотношения сякаш тези между братята и сестрите остават на заден план. Повечето книги, изследвания и дискусии обръщат внимание на връзката родител-дете, романтичните партньорства и отношенията с околните. Но всъщност много по-дълго оставаме свързани с братята и сестрите. За голяма част от нас връзката с тях е уникална и безценна. За съжаление, има хора, за която тя е изпълнена с напрежение и непрестанни вражди. Възможно е дори разногласията и отдалечеността между тях да са настъпили на по-късен етап, а през детските години да са били близки.

Красноречив пример за подобни отношения са двамата братя от кралското семейство на Великобритания – Уилям и Хари. Като деца те са непрекъснато заедно, но в момента живеят на различни континенти и комуникират само по важни въпроси.

Да положим усилия, за да се сближим с братята и сестрите си, никога не би било напразно. Според експертите пълноценната връзка с тях ще добави стойност към живота ни, ще ни направи по-щастливи и ще подобри здравето ни.

Джонатан Каспи, професор в катедрата по семейни науки и човешко развитие към държавния университет „Montclair“ в Ню Джърси, споделя: „Отношенията между братята и сестрите са изключително важни, но често се пренебрегват. Семейството е като крепост. Ако човек се чувства дълбоко свързан с него, той знае, че винаги може да се върне при него и ще бъде посрещнат топло и сърдечно.“

От научна гледна точка

По данни от преброяването в САЩ през 2014 г. близо 8 от 10 деца имат брат или сестра, без значение дали са биологични, осиновени или доведени/ заварени.

Множество изследвания твърдят, че тясната връзка между децата в едно семейство играе съществена роля за тяхното развитие. Благодарение на нея те се научават каква форма на социално и емоционално поведение е добре да възприемат, особено, когато изпаднат в конфликтна ситуация. Братята и сестрите се учат взаимно как да управляват емоциите си и да практикуват осъзнатост спрямо мислите и чувствата на другите хора.

Много по-рядко се обръща внимание на отношенията между вече порасналите братя и сестри в семейството. Според учените ползите от пълноценното общуване помежду им като възрастни индивиди са безспорни. Колкото повече време минава, толкова по-големи са те.

Връзката между братята и сестрите е спомената за първи път като фактор, определящ емоционалното състояние на зрелия индивид, в дългосрочно проучване на Харвард върху развитието на хората, което започва през 1937 г. и включва 243 студенти от Харвард. Проф. Каспи уточнява, че от всички мъже в експеримента, които са били в добри отношения с брат или сестра през детските си години, 93% са в добро здраве, имат високи доходи и не страдат от психични разстройства до своята 65-та година.

Шведско проучване от 1999 г. също стига до подобно заключение. Близките отношения с братята и сестрите оказват по-благотворно влияние върху здравето и усещането за удовлетвореност от живота след 83-та година, отколкото тези с приятелите или техните собствени деца. Вероятно една от причините е, че с напредването на възрастта намалява броят на приятелите. Не е за подценяване обаче и важността на емоционалната близост с брата или сестрата. Те са едновременно спътник в живота и неразривна връзка с миналото.

Друг анализ, проведен през 2007 г. сочи, че хладните отношения между братята и сестрите в детството могат да доведат до клинична депресия в зряла възраст.

Статия от 2012 г. в списание „International Sociology“ разкрива, че от 6630 нидерландски граждани онези, които претърпяват развод, пристрастяване, финансови загуби или психични разстройства, са били в по-проблематични отношения с братята и сестрите си.

Лори Креймър е професор по приложна психология към университета „Northeastern“ в Бостън. Тя разказва: „Хората, които са изградили положителна връзка с братята и сестрите си, очевидно са в по-добро здраве, по-щастливи са и по-лесно се адаптират към промените. Според мен това се дължи на факта, че като деца те са усещали безусловната подкрепа и пълното разбиране на другия човек, който също така живее живот, подобен на техния.

Това, което не знаем е каква е истинската причина. Дали по-щастливите хора са по-малко депресираните хора и съответно успяват по-лесно да изградят положителни връзки с братя и сестри? Или пък пълноценното и сърдечно общуване с тях помага на човек да се справя по-лесно с предизвикателствата в живота?“

Братята и сестрите споделят близо 50% от гените си, така че е от взаимна полза да помогнем на другия да се чувства добре. Това донякъде обяснява защо те се защитават един друг, когато са заплашвани от трето лице, но у дома се държат по същия агресивен начин помежду си.

„Освен това начинът, по който човек се отнася със своя брат или сестра, изпраща послание към семейството, което самият той ще създаде в зряла възраст“, уточнява Джефри Грийф, професор в училището по социални дейности към университета в Мериленд.

Едно от сериозните предизвикателства пред вече порасналите братя и сестри, които не са били в добри отношения като малки, е разболяването на родителите. Много често тогава избухват позабравени конфликти, изричат се премълчани думи и се възражда старо съперничество за това кой е бил любимото дете в семейството и съответно кой трябва да поеме грижите за болния.

Грийф допълва: „Помислете си само за наследството, което искате да оставите на вашите собствени деца и семейство.“

Как да изгладите отношенията с братята и сестрите си в зряла възраст?

Ако все още искате и вярвате, че можете да подобрите отношенията помежду си, ето няколко съвета, които ще ви помогнат в тази нелесна задача.

Срещайте се по-често и създайте нови спомени

Креймър препоръчва събиранията между братята и сестрите, които не са в добри отношения, да не се ограничават само до семейни поводи и тържества. Обикновено, когато те не се разбират, срещите са единствено в присъствие на родители и роднини, тъй като е по-лесно да заемат старите си роли и позиции. Тя добавя: „Има някаква необяснима сила в семейството, която кара хората бързо да си припомнят старите порядки и да се придържат към правилата от детството.“ Според нея обаче братята и сестрите трябва да общуват и на четири очи, без чужда намеса, която да потушава напрежението при нужда.

Започнете да се приемате и забравете старите вражди

Откажете се от нагласите, че човекът отсреща е точно такъв, какъвто е бил като дете. По-скоро се придържайте към сходствата помежду си. Една от най-често срещаните пречки между братята и сестрите в зряла възраст е фаворитизирането от страна на родителите на някое от децата.

Креймър твърди: „Всеки член на семейството има своя гледна точка за това кой е бил любимецът у дома и защо. Моето лично мнение е, че това е чудесна отправна точка в разговора. Всяка страна може да сподели без заобикалки какво си спомня и как се е чувствала.“

Не се сравнявайте помежду си

Като деца може би сте се обиждали и сте сравнявали кой е получил по-голямото парче торта или е изял повече бонбони. Само че в зряла възраст сравнение от този характер би било неуместно. Дали другият ще има по-добра работа или по-голяма къща няма нищо общо с вас. Как ще се стече животът на един човек зависи от много фактори – късмет, умение да се вземат правилни решения и прочие. Признайте си, че нямате основание да очаквате вашият живот да прилича на неговия.

Как да отгледате деца, които ще се разбират добре като пораснат?

Ако имате две или повече деца, със сигурност бихте искали да ги сближите достатъчно, за да живеят в разбирателство и след десетилетия, дори, ако са в различни краища на света. Ето как можете да го постигнете.

Време за всяко дете по отделно (подход 1:1)

На пръв поглед звучи противно на всяка логика, но всъщност е наистина работеща стратегия. Така ще избегнете съревнованието между децата и ще успеете да отделите на всяко от тях време, в което да обръщате внимание само на него. Ще го изслушате, ще го похвалите или порицаете, ще играете, без другото дете да се намесва и да добавя нюанси в отношенията ви.

Позитивно родителство

Старайте се да хвалите децата всеки път, когато играят заедно или си помагат. Не се намесвайте само, когато се карат.

Ревизирайте подхода си при спречквания

Може би ще е добре да игнорирате дребните разправии и спорове, но, ако става въпрос за сложна и потенциално опасна ситуация, е разумно да се намесите. Не като съдия, който отсъжда в нечия полза, а като наставник или посредник, който да ги научи как да се справят сами. За съжаление, много често родителите са склонни да вземат страната на по-малкото дете, което неминуемо предизвиква презрението на по-големия брат или сестра към него, а вдъхва смелост на малкото да се държи предизвикателно.
Избягвайте фрази като „Ти си по-голям, бъди добър“, „Бъди пример за брат си/ сестра си“ или „Тя е по-малка. Дай й играчката“.

Не сравнявайте децата си

Колкото по-често чуват, че ги сравнявате, толкова повече ще се съревновават помежду си.