Страдам от психично разстройство: откровените истории за живота с диагноза

На вашето внимание представяме откровените истории на мъже и жени, които страдат от различни психични разстройства. Те споделят какво означава да живееш с даденото разстройство и как точно то се е проявило. Погледнете през очите на тези, които са се изправили срещу шизофренията, обсесивно-компулсивното, биполярното разстройство или тревожността.

Не забравяйте, че ако забележите подобно поведение в някой ваш близък или познат (или дори в самите вас), винаги можете да се свържете със специалист по психично здраве.

***

"Имам ОКР [обсесивно-компулсивно разстройство]. Това е мъчение. Нито една отделна дейност не може да бъде завършена без някаква форма на ритуално поведение, което отнема толкова много от времето ти, че трябва да се подготвиш да закъснееш за всичко. Мисли като:

"Изключи и включи лампата 10 пъти или ще повърнеш." (Също страдам от фобия от повръщането.)

"Ако не преместиш ножа на определено място на масата, някой член на семейството ще се удари в него, ще се прободе и ще умре – и всичко ще е твоя вина."

Всяко едно ежедневно действие изведнъж се превръща в ситуация на живот и смърт и ти трябва да го извършиш по точно определен начин. О, и ако не го направиш правилно още от първия път, трябва да го повтаряш отново и отново, докато не се получи. Така че, да, може да се наложи да докоснете щепсела на зарядното за лаптопа 80 пъти, преди да продължите с деня си."

***

"Имам ОКР, но не казвам на никого. Страхувам се, че те ще ме възприемат като изгнаник или нещо подобно, а и имам чувството, че мога да се справя сама.

Както и да е, ето как аз виждам нещата:

Всяко действие има нужда от противодействие. Например, ако вземеш един бонбон с дясната си ръка, тогава трябва да вземеш следващия с лявата. Това е ДЛ (дясно, ляво). Но това не е балансирано, защото трябва да е симетрично. Така че трябва да го последвате с ЛД, за да получите ДЛЛД. Симетрично, но тогава започва и завършва с Д. Има нужда от противоположността си – ЛДДЛ, за да бъде завършено. Правя това, като се получава ДЛЛДЛДДЛ, което изглежда добре на пръв поглед, но не е симетрично. Така че повтарям процеса отново и отново, докато не се откажа и се опитвам да забравя за ситуацията, защото не е перфектна.

Ето друга ситуация: докато пиша това, всички леви бутони се натискат с левия ми палец и всички десни бутони с десния ми палец. Натискам бутона delete с десния си безимен пръст, а с левия бутона shift – всичко е балансирано, всичко е перфектно. Въпреки това използвам двата палеца по едно и също време, за да натисна бутона space bar. ДЛ, после ЛД и ЛДДЛ, така докато не се откажа. Всеки. Един. Път."

***

"Имам биполярно разстройство. Проблемът с това разстройство е, че дори и да сте лекар, не забелязвате, че нещо не е наред с вас. Поне преди да преминете през ранните етапи, включващи непрестанното бърборене, високите нива на енергия, които не знаете накъде да насочите, и най-важното – ниската нужда от сън. Ако изпуснете краткия прозорец, когато все още може да вземете мерки, съществува вероятността да не успеете да поискате помощ – и ще трябва да ви приемат в болница.

Аз изпуснах ранните признаци. Невероятно доброто настроение си го обяснявах с факта, че бях влюбена в един колега. Започнах да пиша поеми. Организирах концерт, намерих музиканти, пях песни. В същия този ден отидохме до Санкт Петербург на екскурзия и аз бях в най-добрата си форма: тичах из града, запознах се с нови хора (това е лесно за хората с биполярно разстройство), отидох до плувния басейн, ползвах сауната, спа центъра и фитнеса. Не спах цяла нощ – прекарах времето, говорейки си с един пазач. А на сутринта заведох всички на барбекю. Трябваше да поискам пари на заем от мой колега, за да направя всичко това, и в онзи момент не изглеждаше като проблем. Толкова много се забавлявах!

Когато се върнах обратно, започнах да преустройвам офиса си: донесох множество важни неща там, въпреки че според правилата не трябваше да го правя. Това беше моментът, в който моят колега осъзна, че нещо не е наред с мен. Между другото, се диагностицирах сама в линейката. Бях права."

***

"Биполярното разстройство е накратко мания, последвана от депресия. Когато изпитвам маниакалната част, успявам да извърша много лоши неща – наркотици, безсъние, неконтролируемо пазаруване и започвам хиляди други неща. И тогава идва депресията.

Разстройството започна още докато бях в училище и имах ужасно настроение в продължение на седмици. Дори отидох на покрива и се опитах да скоча. По-късно в колежа беше трудно да посещавам лекциите. Нямах силата или мотивацията да отида, докато не ме изключиха от университета.

След време депресията стана много по-тежка и продължаваше по-дълго. Напуснах няколко работни места, не излизах от апартамента си, не ядях, не вдигах телефона си. И най-важното – не разбирах какво се случва с мен, обвинявах себе си, моя мързел и невъзможността да направя нещо по въпроса. Депресията притъпява критичното мислене. Така, без значение колко странни изглеждат нещата, не осъзнаваш, че си болен."

***

"Какво е чувството да си болен от биполярно разстройство? Представете си, че сте взели амфетамини и сте забравили, че сте го направили. Променената реалност изглежда нормална. След седмица без сън светът започва да следва правила, които само вие разбирате: "Аз съм избран, всички мои близки знаят това, но не ми казват. Моите родители не са мои родители, те искат да умра. Моите ръце могат да лекуват хората, така че трябва да докосна всеки един човек."

След първия [психотичен] епизод болният човек обикновено научава как успешно да манипулира другите хора, включително докторите, без да разкрива плановете си. За останалите е трудно да разберат това и близките често се превръщат във врагове, защото не признават очевидното. Днес решавам да посетя колкото се може повече държави, а утре летя за бог знае къде без никакви пари в джоба си. Последният ми епизод завърши със седем вечери в затвора, депортация от една европейска страна и два месеца в психиатрично отделение."

***

"В живота ми на момиче с тревожност нещата често излизат извън контрол в мислите ми. Моят съпруг замина на бизнес пътуване, което ме накара да се чувствам много изплашена. Мисълта, че нещо може да му се случи и той ще умре, не ми идваше на ум само веднъж или два пъти на ден – мислех за това непрекъснато. А когато той се завърна, не се почувствах по-добре. Вървяхме по улицата, държейки се за ръце, а аз си мислех:

"Това ли е последният момент, в който го виждам жив?"

Спрях да се храня.

"Защо да продължавам да се храня, когато възможно най-лошото нещо ще се случи във всеки момент?"

А ето това е гледната точка на съпруга ми за биполярното разстройство: "За да отидеш някъде или да комуникираш с някого, един нормален човек има нужда да направи малко усилие – вероятно някъде между 0 и 5 на 10-степенна скала. Човек, който страда от психично разстройство, има нужда от 20 точки, просто за да стане от леглото. Изисква се голяма смелост и близките до страдащия трябва да запомнят това. Аз изказвах похвала към жена си за това, че прави кафе, излиза навън, връща се от работа – продължавах да й напомням, че е герой."

***

Историите в статията са представени със съкращения и редакторска намеса.