Стресът в ранното детство може да накара мозъкът да се реконструира

Първите няколко години от живота ни играят решаваща роля в създаването на невронни пътища в нашия мозък. Те са изключително важни за състоянието на ума и тялото, като всяка тяхна повреда може да доведе до съществени здравословни проблеми. Нови изследвания показват, че житейският ни опит също може да повлияе на промените в невроните ни на генетично ниво, като така да промени напълно склонността на индивида към заболявания в психичната и неврологична сфера.

Въпросното изследване е открило, че когато мишките са пренебрегвани от майка си, това предизвиква активност в способността на гените да вмъкват свои копия в други парченца от ДНК в рамките на неврона. Това е знак за подобни процеси при човешките същества, които биха могли да обяснят развитието на определени неврологични заболявания.

Възможността някои гени да се копират и мигрират от една секция на ДНК в друга отдавна е известна на учените. Всъщност тя е обект на внимателни изследвания от над 50 години. Способните на това части от кода, наречени транспозони, могат да се пренасят и да водят до леки разлики в генетичната карта на  своя носител.

"Мислихме, че нашата ДНК е нещо стабилно и непроменливо, което ни прави тези, които сме, но в действителност е много по-динамична", обяснява генетикът Фред "Русти" Гейдж от института "Салк" в Калифорния. "Оказва се, че в клетките ви имат гени, които са способни да се копират и да се движат, което означава, че в някои отношения вашата ДНК се променя".

Фактът, че това се случва в мозъчните клетки, докато растат и се делят, също е вече доказан. Последователности, наречени дълги разпръснати ядрени елементи (LINEs), са наблюдавани с променящи се позиции при разделянето на хипокампусните клетки, взети от плъхове преди повече от десетилетие. През последните години се обръща голямо внимание на разбирането как външните "епигенетични" промени в човешката ДНК могат да бъдат повлияни в резултат от условията на околната среда. Някои от тях дори се считат за фактори, допринасящи за развитието на неврологични състояния като разстройство в аутистичния спектър. Но ефектът на околната среда над транспозоните не е бил толкова внимателно наблюдаван, вероятно защото е приемано, че гените, които сме наследили, просто не променят кода си толкова лесно.

"От известно време знаем, че клетките могат да придобият промени в ДНК-то си и сега се правят предположения, че може би това не е случаен процес", казва ръководителят на изследването Трейси Бедросян. "В мозъка и в околната среда съществуват фактори, които повече или по-малко причиняват промени."

Така екипът на Бедросян и Гейдж изследват как една последователност от дългите разпръснати ядрени елементи на ДНК се копира и премества в клетките на хипокампуса. За да разберат защо се случва това учените обръщат повече внимание на това дали средата на мишките има пряко влияние над този генетичен процес.

Вместо да създадат враждебна среда (за да повлияят на младите мишки) изследователите наблюдават как майките им ги отглеждат в период от 14 дни. След това ги разделят на групи, базирани на това как майките се грижат за тях, като подробно описват как са облизвани, пренасяни, кърмени и гушкани. При анализа на клетките на мишите хипокампуси, изследователите откриват ясна връзка между видовете грижи, които получават мишлетата и броя копия на дългите разпръснати ядрени елементи на ДНК. Колкото по-лоша е грижата, толкова повече пъти генът се копира и премества. Учените са убедени, че това се случва за точно определена последователност от гени.

Откритието е в унисон на данните от ДНК изследвания на неглижирани в ранната възраст деца и е добра новина, защото може би ще даде на учените посока, чрез която могат да развият стратегии за намеса и предотвратяване на последващите от нездраво родителство генетични проблеми.

Редактор: Станислава Тонева
Източник: sciencealert.com