Създава ли либералното възпитание поколение от чудовища

Напоследък рядко можем да попаднем на мнение за родителството, различно от това, че детето е равно на възрастния, че има огромни права, а родителите и учителите, разбира се, са длъжни винаги да се съобразяват с неговите чувства, да го забавляват, да правят живота му интересен и вълнуващ, да не му се карат за невъзпитани прояви, защото те са неговият зов за независимост или знак, че за да се държи така, значи възрастните някъде нещо са сгафили…

Журналистът Джудит Уудс е една от първите, които открито се обявяват срещу тази модна тенденция, която според нея води началото си от Швеция. Според нея либералното родителство създава поколение от арогантни млади възрастни, които не умеят да бъдат социално съпричастни и устойчиви на трудностите в живота.

Позицията й по темата е публикувана в британския „Телеграф“ през 2014 г. в статия, смело озаглавена „Родиха ли шведските толерантни родители поколение чудовища“. В нея Джудит Уудс разказва как лично е потъпкала човешките права на своята 5-годишната дъщеря, като я помолила да спре телевизора и да се облече, на което детето отговорило с думите: „Вече не си ми приятелка”. А коментарът на това изявление от страна на Уудс бил: „Всъщност аз никога не съм ти била приятелка, мила. Приятелите не перат чорапите ти, нали? А сега се облечи!”…

Според Уудс това е типичен пример за британския модел на възпитание, който е в пълно противоречие с модерните тенденции, които се базират на принципа, че детето е „центърът на Вселената“, затова всичко и всички трябва да се въртят около него, давайки му свободата да прави каквото си иска.

Как децата превзеха властта

В статията си Джудит Уудс представя няколко гледни точки по темата. Тя цитира шведския психиатър Дейвид Еберхард, който е баща на 6 деца и автор на бестселъра „Как децата взеха властта“. В книгата си той твърди, че съвременното поколение шведи, възпитани от родителите си в съответствие с модерните либерални теории, на практика нямат никаква социална съпричастност, нещо повече, след безумното глезене в детството, те са изложени на горчиво разочарование в живота.

„Необходимо е родителите да се държат като родители, а не като най-добри приятели. Да казваш „Не“ не означава да напердашиш детето си”, заявява Еберхард в книгата си. Според него родителите имат задължението да подготвят детето си за живота на възрастния, като го научат да се държи добре в обществото, а не да го отглеждат и възпитават като кралска особа.

„Всяка форма на възпитание в Швеция се приема като нарушаване на детските права. Провъзгласили се за „експерти“ съветват родителите да водят преговори с децата си, но в никакъв случай да не ги наказват. Според мен обаче те просто не са схванали ясно концепцията на родителството! Децата съвсем не са толкова крехки, колкото те си мислят", пише още психиатърът.

Пълният провал на теорията за толерантното родителство

Еберхард смята, че теорията за толерантното родителство е претърпяла пълен провал. В Швеция тя е довела до тотална липса на дисциплина в училищата и слабо ниво на обучението, но най-тревожното последствие е рязко увеличилият се брой на опитите за самоубийство сред тийнейджърите. Страната е първата в света, която въвежда пълна забрана на физическото наказание. Забраната е приета през 1979 година, а примерът е последван от 30 държави.

„Всичко това има своето продължение. До такава степен се нарушава йерархията в семейството, че се стига до момента, в който децата напълно превземат властта: Те казват какво да се случва в това семейство, те са шефовете и никой не може да им противоречи, за да не се нарушават правата им”, е мнението на шведския психиатър.

По този въпрос обаче има и друга гледна точка и тя е представена от Хуго Лагеркранц, който е преподавател по педиатрия в Каролинския университет в Стокхолм. Според него именно силната привързаност на шведите към демокрацията и егалитаризма е причината те да настояват да се държат приятелски с децата си.

"Родителите искат да бъдат демократични на всяка цена. Да, те би трябвало да се стараят да се държат като родители, а не да се опитват да бъдат готини постоянно. Но този модел на възпитание има и своите добри страни. Децата в Швеция са много откровени и умеят да изразяват мнението си. Самата държава не изпитва особени симпатии към йерархията и в някаква степен това е нещо добро, все пак това е една от причините страната да е в завидно икономическо състояние", е мнението на Лагеркранц.

Но то веднага е контрирано от Еберхард, който казва, че в една демокрация или пазарна икономика идеята за равенство може да работи добре, но приложена в семейството, тя претърпява пълен провал.

А според Франк Фуреди, професор по социология в университета в Кент и автор на книгата „Параноично родителство”, тенденцията, стартирала със заклеймяването на наказанието на деца в Швеция, вече е мутирала в страха на родителите изобщо да възпитават децата си.

„Проблемът съвсем не е в това, което се случва с тях като деца, а в това, което ще се случи с тях, когато самите те станат възрастни", казва още социологът.

Първите проблеми се появяват още в училище

В Швеция децата, отглеждани от толерантни родители, напълно отказват да следват инструкциите на учителите. Самооценката им е изключително висока и много рядко отговаря на действителността. Това се превръща във все по-голям проблем.

В книгата си Дейвид Еберхард предупреждава, че сред тийнейджърите се увеличават тревожните психически разстройства, самонараняванията и опитите за самоубийство.

„Но има ли такива, които са се заблуждавали, че деца, пуснати на свобода от съвсем малки, без никакви ограничения от семейството си, изведнъж в тийнейджърска възраст ще станат отговорни, дисциплинирани и организирани? Това според мен е безотговорно родителско поведение”, смята Еберхард, чиято книга се превръща в обект на остри дебати в Швеция.

Мненията за нея са в двете крайности. Част от обществото застава категорично зад идеята за толерантното родителство, но хиляди родители и учители защитават тезите на Еберхард, включвайки се в дебатите с разкази за шокиращи случки. Сред тях е и баща, който разказва как помолил сина си да слезе от етажерката, за да не падне, а той се изплюл върху него…

„В много отношения шведските деца са наистина невъзпитани. Те прекъсват разговорите на възрастните по време на вечеря, надвикват, за да бъдат чути. „Разбира се, че е задължително да изслушваме децата си, но в Швеция нещата са извън контрол. Тук децата решават всичко в семействата – какво и кога да се хранят, кога да си лягат, какво да се гледа по телевизията, къде семейството да отиде на почивка“, коментира още Еберхард. По думите му най-големият проблем на младите шведи е, че те не са подготвени за зрелостта.

“Всички ние виждаме толкова много млади хора, които са разочаровани от живота. Техните очаквания са твърде високи, твърде идеалистични и животът им изведнъж започва да им се струва твърде тежък – факт, доказан от все по-увеличаващия се брой на тревожните разстройства и проявите на самоунищожение в Швеция“, допълва психиатърът.

Но в другата крайност е мнението на семейния терапевт Мартин Форстер, според когото в световен план шведските деца и тийнейджъри са сред най-щастливите от живота си.

"Швеция се вдъхнови от идеята, че децата трябва да са основна грижа и да бъдат изслушвани… А и различните гледни точки за възпитанието пораждат различни култури"…

А вие какви родители сте? Либерални или твърди и строги? Или все още се опитвате да овладеете изкуството да намирате златната среда?

Дейвид Еберхард  е шведски психиатър, писател, журналист и преподавател.