Създадени да подвеждат: Как хазартните игри изкривяват реалността и правят мозъка зависим

Защо някои хора се отбиват в казиното всяка петъчна вечер след работа или планират екскурзия до Лас Вегас всяка година? Най-вероятно ще предположите, че те го правят за удоволствие, пари или заради самата тръпка. Въпреки че това наистина могат да бъдат причините, поради които някои хора биват привлечени в света на хазарта, психолозите не са напълно сигурно защо в някои случаи желанието за правене на залагания се превръща от приятно изживяване в неконтролируем импулс.

Кое кара някои личности да продължават да играят дори когато самото действие престане да им е забавно? Защо те не се отказват от залаганията, за които знаят, че са създадени да подвеждат и в крайна сметка да загубят? Възможно ли е някои от нас просто да нямат късмет или да не могат да преценяват добре шансовете си за успех?

Според д-р Майк Робинсън от Уеслиански университет множество елементи, скрити в самите игри, имат за цел да накарат комарджията да продължава да залага.

Несигурността представлява награда за мозъка

Една от отличителните черти на хазарта е несигурността – без значение дали става въпрос за размера на джакпота, или вероятността за печалба. Голяма част от чара на залаганията се концентрира в несигурността и риска. Допаминът – невротрансмитерът, който мозъкът освобождава по време на приятни действия като хранене, секс или дори приемане на наркотици – също така се произвежда по време на ситуации, в които наградата не е сигурна. Всъщност нивата на допамин се увеличават значително в моментите, които водят до потенциално възнаграждение.

Според предишни изследвания освобождаването на допамин по време на компулсивни залагания се случва в части от мозъка, които се активират по сходен начин от приема на наркотици. Тези невронни мрежи, отчитащи предстояща награда, с течение на времето стават свръхчувствителни. Измененията на невронно ниво и хиперсенситивността се наблюдават и при индивидите, които страдат от зависимост към наркотични вещества.

>>> Зависимост към хазарта – дефиниция, симптоми и лечение

Светлините и звуците подстрекават играчите

Хазартът не се ограничава до концепции като печалба или загуба, а представлява цяла завладяваща среда с множество присвяткващи лампички и мелодии. Това важи с пълна сила за казината и игралните зали, но дори мобилните приложения имат включени непрестанни песнички и визуални елементи, чиято цел е да привлече и задържи вниманието. Според учените тези светлини и звуци се превръщат във все по-привлекателни, отключващи желанието на комарджиите да продължават да играят.

"Чувствам се като късметлия дори когато губя"

Тъй като игрите на риска са създадени, така че казиното винаги да печели, компулсивният, а дори и обикновеният играч в най-добрия случай може да спечели рядко. Хазартната индустрия обаче е открила начин да надделее дори и тази спънка. През последните няколко десетилетия казината и производителите на лотарийни игри значително са подобрили своите слот машини, заменяйки старите механични апарати за електронни версии, познати като електронни игрални машини. Тези нови компютризирани игри и онлайн приложения пристигат на пазара с нова визия – шарени цветове и разнообразие от мелодии и звуци. Също така към дизайна им са добавени повече опции за правене на множество залози само с едно кликване или натискане на копчето.

Наличието на няколко залога позволява на играчите да правят няколко предположения, но да "хвърлят зара" само веднъж. Въпреки че всяко едно залагане е относително малко, повечето хора използват максималния брой залози на всяко завъртане на рулетката. Това означава, че играчът може да спечели някои от обзалаганията, но да загуби други, прибирайки много по-малко от заложената в началото сума. С други думи, дори когато човек спечели, той не излиза напред с печалбите – явление, носещо името "загуби, маскирани като печалби". А играчът се забавлява повече, защото подценява колко често всъщност постига успех.

"Почти спечелих" или как не спираме да гоним победата

Възходът на електронните хазартни игри означава, че създателите на мобилни приложения имат възможността да манипулират колко често определени събития ще се случат. Това включва "почти печалбите", когато един от слотовете спре точно преди да се получи джакпот. Тези "почти печалби" отключват части от мозъка, които обикновено реагират на успеха. Така желанието за правенето на още залози се увеличава, особено при компулсивните комарджии. "Почти печалбите" са силно мотивиращи и засилват ангажираността към играта. Учените са открили, че колкото повече допамин се произвежда като отговор на "почти печалба", толкова по-тежка е зависимостта към хазарта при компулсивните комарджии.

Игрите в хазарта

Когато един човек направи избора да се забавлява в игрална зала или дори на телефона си, той не просто играе срещу невъзможни шансове, а същевременно се бори с враг, обучен в изкуството на измамата. Хазартната индустрия има за цел да задържи вниманието на играчите за по-дълго, като им позволи да си тръгнат с чувството, че са се справили по-добре от средностатистическия играч, подхранвайки погрешно усещане за умение и късмет.

За много хора тези прецизно създадени резултати засилват задоволството, което те получават от залаганията. Все пак за повечето остава лесно да напуснат игралната зала, когато чиповете им свършат.

Други обаче продължават да се връщат, дори когато не могат да си го позволят. Те са тези, които развиват хазартно разстройство – вид поведенческа зависимост, която води до сериозна тревожност, както и професионални и социални проблеми.