Ефективна ли е аверсивната терапия и защо е обект на критики от страна на научната общност

Аверсивната терапия е вид поведенческа терапия, при която експертът подтиква своя клиент да предприеме маладаптивното поведение и в същото време му причинява дискомфорт, когато го направи. Например, ако той иска да се откаже от тютюнопушенето, терапевтът може да избере да използва лек електрошок всеки път, когато показва на индивида снимка на цигара. Крайната цел е да свърже стимулът с неприятно усещане.

По време на аверсивната терапия клиентът може да обсъжда или дори да предприеме нежеланото поведение и едновременно с това да бъде изложен на отблъскващо усещане като ужасен вкус, лоша миризма или дори лек електрошок. Идеята е, че в определен момент той инстинктивно започва да асоциира поведението с нещо неприятно, което го кара да се въздържа.

Приложения на аверсивната терапия

Експертите я използват за лечение на различни поведенчески проблеми като:

• лоши навици;
• зависимости;
• алкохолизъм;
• тютюнопушене;
• хазартни игри;
• насилие и неспособност за овладяване на гнева.

Методът най-често се прилага върху хора със зависимост към наркотици или алкохол.

Понякога служи и като средство за самопомощ, когато човек желае да промени поведението си, но не страда от сериозен проблем. В този случай той може да постави еластична лента около китката си и когато усети, че има нужда да предприеме нежеланите действия, да я дръпва така, че да изпита лека болка.

Ефективност

Основните фактори, от които зависи ефективността на терапията са два:

• методите на лечение и отблъскващите стимули, които се използват;
• продължава ли клиентът да полага усилия и след края на самата терапия.

В някои случаи индивидът се връща към предишното си поведение още щом терапията приключи и вече не е изложен на неприятните сетивни усещания. С други думи, тя е успешна само, докато той посещава терапевт. Процентът на хората, при които се наблюдава рецидив, е висок, защото в реалния живот те не са изложени на съзнателно създадени стимули, които да ги предпазят от нежеланото поведение.

Недостатъци на аверсивната терапия

Един от основните недостатъци на аверсивната терапия е липсата на безспорни научни доказателства за нейната ефективност. Противниците й смятат, че тя е неподходяща и от етична гледна точка заради наказанията, които се налагат под формата на неприятни физически усещания.

Има случаи, когато методът предизвиква повишена тревожност, което пречи на процеса на излекуване, а при част от клиентите се отключват гняв и враждебност.

В миналото терапевтичният подход е бил още по-опасен, като е причинявал сериозни травми, дори смърт. По времето, когато хомосексуализмът се е смятал за заболяване, хомосексуалистите са подлагани на аверсивна терапия с цел да бъде променена тяхната сексуална ориентация. За съжаление, това понякога е водело депресия, тревожност и самоубийство. През 1994 г. Американската психологическа асоциация (АПА) я обявява като противопоказна за „лечение“ на хомосексуализъм. През 2006 г. АПА и Американската психиатрична асоциация приемат етичен кодекс, който гласи, че опитите да се промени сексуалната ориентация на клиента посредством аверсивна терапия се считат за нарушение на професионалната етика.