Теории и примери за детското развитие – част 1

Теориите за детското развитие се фокусират върху обяснението как децата се променят и растат в периода на детството. Те се съсредоточават върху различни аспекти на развитието – социален, емоционален и когнитивен.

Изучаването на човешкото развитие е богата и обширна тема. Всички ние имаме личен опит с него, но понякога е трудно да разберем как и защо хората растат, учат се и действат така, както го правят.

Защо децата се държат по определен начин? Дали поведението им е свързано с възрастта, семейните взаимоотношения или индивидуалния темперамент? Психолозите на развитието се стремят да отговорят на подобни въпроси, както и да разберат, обяснят и прогнозират поведението, което демонстрираме през живота си.

В стремежа да се разбере човешкото развитие изобщо възникват редица различни теории за детското такова с цел обясняване различните аспекти на човешкия растеж.

Теории за развитието на детето: минало

Теориите осигуряват рамка, в която да се мисли за човешкия растеж и учене. Но защо проучваме растежа? Какво можем да научим от психологическите теории за него? Ако някога сте се чудили какво мотивира човешката мисъл и поведение, разбирането на тези теории може да даде полезна представа за хората и обществото.

Нашето разбиране за развитието на детето се е променило през годините

Детското развитие от раждането до зрелостта до голяма степен е пренебрегвано през голяма част от човешката история.

Децата често се разглеждат като малки версии на възрастните и не се обръща особено внимание на многото особености в когнитивните способности, използването на езика и физическия растеж, които се порявяват през детството и юношеството.

Интересът към детското развитие се заражда в началото на 20-ти век, но по онова време фокусът е най-вече върху абнормното поведение. 

В крайна сметка изследователите все повече се интересуват от други теми, включително типичното развитие на децата, както и влиянието върху това развитие. 

Изучаването на развитието на детето ни позволява да разберем многото промени, които се случват в нас

Защо е важно да се проучи как децата растат, учат се и се променят? Разбирането на детското развитие е от съществено значение, защото ни позволява да оценим напълно когнитивния, емоционален, физически, социално и образователен растеж, който преживяваме от раждането до ранната възраст.

Някои от основните теории са известни като грандиозни теории; те се опитват да опишат всеки аспект на развитието. Други са известни като мини теории; те се съсредоточават само върху ограничен аспект на развитието, като когнитивен или социален растеж. 

По-долу са само някои от многото теории за детското развитие, предложени от теоретици и изследователи. По-новите проучвания очертават етапите на детското развитие и идентифицират типичните възрасти, на които се появяват определени особености.

Фройдистката психосексуална теория за развитието

Психоаналитичната теория произтича от работата на Зигмунд Фройд. Чрез клиничната си работа с пациенти, страдащи от психични заболявания, Фройд стига до убеждението, че детският опит и несъзнателните желания влияят върху поведението.

Според Фройд конфликтите, възникващи по време на всеки от тези етапи, могат да окажат влияние през целия живот на личността и поведението й. 

Фройд предлага една от най-известните грандиозни теории за развитието на детето. Според психосексуалната теория, то се разгръща в поредица от етапи, фокусирани върху различните зони за удоволствие на тялото. По време на всеки етап детето среща конфликти, които играят важна роля в хода на развитието му.

Неговата теория твърди, че енергията на либидото е фокусирана върху различни ерогенни зони в определените етапи. Нарушение в етапа може да доведе до фиксиране в дадения момент от развитието на детето, което според Фройд може да окаже влияние върху поведението му като възрастен.

В този ред на мисли, какво се случва при завършването на всеки етап? И какво би могло да се случи, ако едно дете има затруднения по време на определена точка от развитието? Успешното завършване на всеки етап води до развитието на здрава пълноценна личност. Неспособността да се разрешат конфликтите на даден етап може да доведе до фиксиране, което след това да окаже влияние върху поведението на възрастните.

Докато някои други теории за детското развитие предполагат, че личността ни продължава да се променя и расте през целия живот, Фройд вярва, че ранните преживявания играят най-голяма роля в оформянето на развитието и тя до голяма степен се бетонира на петгодишна възраст.