Механизми, които може би използвате, за да се справите с безпокойството в ежедневието си

Във фройдистката психоаналитична теория защитните механизми са описани като психологически стратегии, използвани от Егото за разрешаване на конфликтите между Ида и Суперегото. Те помагат на индивида да се справя с реалността и да поддържа Аз-образа си. Ето защо те се наричат още стилове за справяне.

Здравите хора обикновено използват различни защитни механизми през целия си живот. Ето и някои от тях:

Изместване

Казус

Иван е много разстроен, защото шефът му е вдигнал скандал, че не е свършил задачите си навреме. Той се чувства безпомощен, тъй като не може да отговори със същия тон. Връща се у дома и започва да се кара на жена си и децата си.

Обяснение

Изместването е несъзнателен защитен механизъм, посочен от Зигмунд Фройд, при който човек изразява своите чувства, фрустрации и импулси върху хора или предмети, които са по-малко заплашителни.

В този случай Иван е упрекван от шефа си. В резултат на това той е ядосан, но не може да изрази гнева си директно към шефа, така че го отклонява към жена си и децата си, тъй като те са по-малко заплашителни.

Проекция

Казус

Гергана е домакиня и не е в добри отношения с родителите на мъжа си. Тя не обича свекърва си, но вярва, че свекървата я мрази.

Обяснение

При проекцията човек приписва собствените си мисли, чувства и емоции на друг човек. В този случай Гергана има неосъзнато чувство на омраза към свекърва си. Вместо да приеме това, тя отрича съществуването на тези чувства и ги приписва на свекърва си, вярвайки, че тя е тази, която изпитва омраза.

Сублимация

Казус

Ядосан на баща си, Никола се заключва в стаята си и рисува красива картина.

Обяснение

При сублимацията човек несъзнателно прехвърля нежеланите, нездравословни и социално неприемливи емоции и импулси към здравословни и социално приемливи дейности, мисли и импулси.

В този случай той не спори с баща си, а вместо това отклонява тази гневна енергия към по-конструктивна и здравословна дейност като живописта. Някои други често използвани механизми за защита, които използваме:

Рационализация

Рационализирането обосновава или обяснява нежелано събитие или чувство по рационален или логичен начин. С други думи, когато нещо се случии ни е трудно да го приемем, тогава измисляме логична причина защо това се е случило. Рационализацията е най-често използваният защитен механизъм.

Пример

Започвате бизнес, но той се оказва неуспешен. Така че, вместо да се придържате към тази депресивна ситуация, отклонявате мислите си за неуспеха, рационализирайки случилото се, например: „Това не беше за мен. Не ми е писано да се занимавам с този бизнес.“.

Или купувате си скъп мобилен телефон, оправдавайки този акт с мисълта, че старият не е достатъчно добър и не ви харесва софтуера му и т.н. Докато в действителност това не е така.

Сублимация

Сублимацията означава удовлетворяване на импулс, например гняв, тъга и агресия под обществено приета заместваща форма. С други думи, това е превръщането на нежеланите импулси или подтици в нещо по-малко вредно или полезно. Много спортни и игрови дейности са сублимация на агресивни пориви, тъй като ние сублимираме желанието за борба в занимания, в които присъства конкуренция.

Пример

Използваме този защитен механизъм, когато сме ядосани или имаме негативни мисли за себе си/ другите. Използваме го още, когато не се чувстваме добре и не желаем да правим определени неща. Ето защо се занимаваме с нещо, което ни харесва да правим или отнема ума ни достатъчно дълго, че негативните мисли постепенно да намалеят и изчезнат.

Отричане

Отричането е отказ да се приеме реалност или факт, държейки се сякаш болезненото събитие, мисъл или чувство не съществува. То се счита за един от най-примитивните защитни механизми, защото е характерен за ранното детско развитие. Мнозина използват отричането в ежедневието си, за да избегнат справянето с болезнени чувства или области от живота си, които не желаят да признаят.

Пример

Алкохолик често просто отрича да има проблем с пиенето, изтъквайки колко добре функционира в работата си и в отношенията си.

Формиране на реакция

Формиране на реакцията е превръщането на нежелани или опасни мисли, чувства или импулси в техните противоположности.

Пример

Жена, която е много ядосана на шефа си и би искала да напусне работата си, е прекалено любезна и щедра към него и изразява желание да продължи да работи там завинаги. Тя не е в състояние да изрази негативните емоции на гняв и нещастие от работата си, ето защо става твърде любезна, за да демонстрира публично липсата на гняв и нещастие.

Редактор: Елиза Трайкова

Източник: psychologisthere.blogspot.com

Снимка: sovcal.com