Транзакционен анализ и его състояния

Транзакционният анализ принадлежи на хуманистичното психологическо движение и е разработен в периода 1910-1970 г. от психиатъра Ерик Бърн. Той е форма на модерна психология, която изследва взаимоотношенията и комуникацията между хората.

Бърн се вдъхновява от теориите за личността на Зигмунд Фройд, които съчетава със собствените си наблюдения върху човешките взаимодействия, за да разработи анализ на транзакциите.

В терапията транзакционния анализ може да се използва за адресиране на взаимодействията и комуникацията на човек с цел установяване и укрепване на идеята, че всеки е ценен и има капацитет за положителна промяна и личен растеж.

Чрез теорията за его състоянията, ние можем по-добре да разберем социалните взаимоотношения и конфликтите, които възникват в тях.

Трите его състояния в ТА

Родител

В его състояние Родител човек действа, мисли или говори чрез усвоените модели от родителите си или някоя важна авторитетна фигура от детството.

Родителите ни учат кое е правилно и кое не е, как да живеем, как да се чувстваме и в какво да вярваме. Всичко това е "записано" в нас. Ето защо у всеки човек има "вътрешен родител".

В зависимост от начина, по който сме били третирани по онова време, тази фигура може да бъде критична, негъвкава, строга, авторитарна, ядосана, сериозна, твърда, осъдителна, вменяваща вина и т.н. Или, ако сме имали достатъчно късмет с грижовни родители, то когато сме в его състояние Родител, ние ще действаме по гъвкав, подпомагащ, ласкателен, кооперативен начин, осигуряващ позитивно подкрепление и т.н.

Всичко зависи от моделите, които сме научили в детството. Вашият Родител е копие на онова, което сте видели и копирали в детството си.

Възрастен

Това е най-рационалното и реалистично его състояние, в което информацията се анализира, сортира и се смята за най-точна, без да се влияе от емоции или правила.

Възрастният се фокусира върху "какво трябва да се направи", а не "какво искам да направя". Реакциите от позицията на Възрастен позволяват всеки разговор да бъде плавен и позитивен. Това състояние редуцира конфликтите и връща благосъстоянието в ситуациите.

Възрастният е този, който мисли и се обосновава по реалистичен начин. Другите две его състояния — Родител и Дете — са по-доминирани от емоции и автоматични реакции.

Човек, който действа от позицията на Възрастен, ще постъпва искрено, човешки, уважително, гъвкаво, емпатично, решително. Това е най-рационалното и ефективно его състояние, защото се основава на логиката, без да позволява на емоциите да забулват разумната мисъл.

Дете

Его състоянието Дете е най-доминирано от желания, импулси, мечти, спонтанност, творчество, ентусиазъм. То е спонтанната част от нас и тази, свързана с естествените импулси. Ако Детето е увредено, то има своята несигурна, срамна, страшна, жестока, егоистична страна.

Ние откликваме от позицията на това състояние, както когато сме били деца - с висока степен на фантазия и малко рационалност.

Не е вредно да изразяваме това его състояние. Потискането на нашето "вътрешно дете" има отрицателни последици. Трябва да го пускаме, да чувстваме, да се забавляваме. Ако се грижим за него, вместо да го потискаме, Възрастният у нас ще се развие по здравословен начин. Всички ние носим детето, което сме били, вътре в себе си.

Обикновено всички ние имаме у себе си трите его състояния и се променяме в зависимост от това как се чувстваме, как се отнасят с нас и спрямо ситуацията, в която се намираме. Ето защо можем да преминем от едно състояние в друго в рамките на секунди.

Някой например може да поддържа балансирана и зряла позицията в его състоянието Възрастен, но ако друг се отнесе с него несправедливо, Възрастният му да премине в състояние Дете или Родител, заплашвайки, карайки се, губейки контрол.

Ако анализираме разговорите, ще открием кое състояние комуникира в дадения момент. Целта на тази теория не е да търсим съвършенство. Тя може да се използва, за да се избегнат конфликтите и влошаването на отношенията, защото, ако е налице отрицателна комуникация, то е защото нещо липсва във взаимното допълване.

Например, ако някой говори от его състоянието Родител и се натъкне на друг в его състояние Дете, това би било перфектно. Те ще се допълват един друг и всичко ще тече естествено, но, ако двама в его състояние Родител се сблъскат, между тях ще възникнат конфликти, защото и двамата искат да поемат контрол, да направляват и т.н.

Двама души в его състояние Дете няма да имат конфликт. Те ще имат връзка, без да е необходимо да се допълват.

Его състоянието Възрастен обикновено не предизвиква проблеми. То може да се свърже както с Детето, така и с Родителя, тъй като ще осигури идеална среда, за да не възникнат конфликти.

Вижте още Комуникацията през транзакционната аналитична теория ТУК >>>