Транзакционен анализ и его състояния

от 03 сеп 2018г.

Транзакционният анализ принадлежи на хуманистичното психологическо движение. Създаден е през 1910-1970 г. от психиатъра Ерик Бърн. Той е форма на модерна психология, която изследва взаимоотношенията и взаимодействията на човека. Бърн се вдъхновява от теориите за личността на Зигмунд Фройд, съчетавайки ги със собствените си наблюдения върху човешките взаимодействия, за да разработи анализ на транзакциите.

Що е транзакция: Единицата на социално взаимодействие са нарича транзакция. Ако двама или повече хора се срещнат… рано или късно един от тях ще проговори или ще даде знак, че осъзнава присъствието на другите. Това се нарича транзакционен стимул. Другият тогава ще каже или направи нещо, което по някакъв начин е свързано със стимула, и това се нарича транзакционен отговор.

В терапията транзакционният анализ може да се използва за адресиране на взаимодействията и комуникациите на човека с цел установяване и укрепване на идеята, че всеки индивид е ценен и има капацитет за положителна промяна и личен растеж.

Чрез теорията за его състоянията, ние можем по-добре да разберем социалните взаимоотношения и конфликтите, които възникват в тях.

Его състоянието е начин на поведение, което по един или друг начин зависи от емоциите и начина, по който мислим в дадения момент. То също така зависи от начина, по който ни третират, което ни кара да реагираме по различен начин.

Трите его състояния:

Родител: Това е его състояние, в което човек действа, мисли или говори чрез усвоените модели от родителите си или някоя важна авторитетна фигура от детството.

Родителите ни учат какво е правилно и какво не е, как да живеем, да усещаме и в какво да вярваме. Всичко това е "записано" в нас и у всеки човек има "вътрешен родител".

В зависимост от начина, по който сме били третирани, тази фигура може да бъде критична, негъвкава, строга, авторитарна, ядосана, сериозна, твърда, осъдителна, вменяваща вина … Или ако сме имали достатъчно късмет с грижовни родители, то когато сме в его състоянието Родител, ние ще действаме по гъвкав, подпомагащ, ласкателен, кооперативен начин, осигуряващ позитивно подкрепление и т.н.

Всичко зависи от моделите, които сме научили в детството. Вашият Родител е копие на онова, което сте видели и копирали в детството си.

Възрастен: Това е най-рационалното и реалистично его състояние, в което информацията се анализира, сортира и се смята за най-точна, без да се влияе от емоции или правила.

Възрастният се фокусира върху "какво трябва да се направи", а не "какво искам да направя". Реакциите от позицията на Възрастен позволяват всеки разговор да бъде плавен и позитивен. Това състояние редуцира конфликтите и връща благосъстоянието в ситуациите.

Възрастният е този, който мисли и се обосновава по реалистичен начин. Другите две его състояния — Родител и Дете — са по-доминирани от емоции и автоматични реакции.

Човек, който действа от позицията на Възрастен, ще постъпва искрено, човешки, уважително, гъвкаво, емпатично, решително. Това е най-рационалното и ефективно его състояние, защото се основава на логиката, без да позволява на емоциите да забулват разумната мисъл.

Дете: Това състояние е най-доминирано от желания, импулси, мечти, спонтанност, творчество, ентусиазъм. То е спонтанната част от нас и тази, свързана с естествените импулси. Ако Детето е увредено, то има своята несигурна, срамна, страшна, жестока, егоистична страна.

Ние откликваме от позицията на това състояние, както когато сме били деца - с висока степен на фантазия и малко рационалност.

Не е вредно да изразяваме това его състояние. Потискането на нашето "вътрешно дете" има отрицателни последици. Трябва да го пускаме, да чувстваме, да се забавляваме. Ако се грижим за него, вместо да го потискаме, Възрастният у нас ще се развие по здравословен начин. Всички ние носим детето, което сме били вътре в себе си.

Обикновено всички ние имаме трите състояния на егото и се променяме в зависимост от това как се чувстваме, как се отнасят с нас и ситуацията, в която се намираме. Можем да преминем от едно състояние в друго в рамките на секунди.

Някой, например, може да поддържа балансирана и зряла позицията в его състоянието Възрастен, но ако друг се отнесе с него несправедливо, Възрастният може да премине в състояние Дете или Родител, заплашвайки, карайки се, губейки контрол.

Ако анализираме разговорите, ще открием кое състояние комуникира в дадения момент.

Целта на тази теория не е да търсим съвършенство. Тя може да се използва, за да се избегнат конфликтите и влошаването на отношенията, защото, ако е налице отрицателна комуникация, то е защото нещо липсва във взаимното допълване.

Например, ако някой говори от его състоянието Родител и се натъкне на друг в его състояние Дете, това би било перфектно. Те се допълват един друг и всичко ще тече естествено. Обаче, ако двама в състояние Родител се сблъскат, между тях ще възникнат конфликти, защото и двамата искат да поемат контрол, да направляват и т.н.

Двама души в его състояние Дете няма да имат конфликт. Те ще имат връзка, без да е необходимо да се допълват.

Его състоянието Възрастен обикновено не предизвиква проблеми. То може да се свърже както с Детето, така и с Родителя, тъй като той ще осигури идеална среда, за да не възникнат конфликти.

Вижте още Комуникацията през транзакционната аналитична теория ТУК >>>

Редактор: Елиза Трайкова

Източник: exploringyourmind.com

Снимка: abbygreen.co.za

Още по темата: