Стресът е неизбежен, когато имаме твърде много възможности за избор

Да имаме избор е прекрасно. Когато обаче пред нас стои въпросът да изберем измежду голям брой възможности, ситуацията се променя коренно. С всеки изминал ден става все по-трудно да направим избор. Дори при избора на четка за зъби имаме толкова много възможности, че ни е трудно да решим коя да вземем. Вземането на решение в такива случаи ни напряга и затруднява.

Какво точно изпитваме, когато трябва да изберем между голям брой възможности? Затваряме ли се в себе си или напротив – мотивацията ни се засилва? По-уверени или неуверени ни кара да се чувстваме това? Възможно ли е да има дълготраен ефект върху здравето и благосъстоянието ни?

Искаме да имаме избор, но не искаме онова, което избираме

Свободата да избираме е в основата на западната култура. Съществува обаче и явлението „твърде голям избор“.

Учените Шийна Иенгар (Sheena Iyengar) и Бари Шварц (Barry Schwartz) извършват множество проучвания върху избора. Според тях твърде големият брой възможности влияе негативно върху нас, като наричат този феномен „претоварване с избори“ или „парадокса на избора“.

Ние сме склонни да търсим колкото се може повече възможности, между които да избираме. Дали става въпрос за избора на кола или храна в ресторант, хората предпочитат да имат по-голям избор, вярвайки, че така вероятността да се спрат на най-доброто е по-висока.

Проблемът възниква, когато настъпи момент за взимане на окончателно решение. Тогава сякаш се парализираме и искаме да избегнем процеса на избиране.

Още по-неприятно е, че когато стигнем до дадено решение, в крайна сметка сме по-разочаровани. Без значение какъв избор сме направили. Сякаш сме отделили повече време, за да избираме, отколкото да виждаме това, което ни заобикаля. До голяма степен именно това кара хората в съвременното общество да се чувстват нещастни и тревожни.

Представете си еуфорията и вълнението, което изпитва човек, който иска да си купи собствено жилище. В самото начало той се вълнува от идеята, че избира жилище, но не след дълго се поражда страхът дали ще избере най-подходящото – с най-добрите съседи, най-добрите училища в района или най-качественото строителство.

Същото се случва и с общителния млад човек, който е чул за новооткрит нощен клуб и няма търпение да го види. После обаче е притеснен дали пък той ще отговори на очакванията му като музика, интериор или обслужване.

Макар да знаем, че претоварването с твърде много избори води до съжаление и разочарование, не е съвсем ясно как точно се чувстваме по пътя към взимане на дадено решение.

Психолозите опитват да отговорят на следния въпрос: Дали ние, хората, по рождение се чувстваме уверени в способността си да взимаме правилни решения? Ако е така, в какъв момент и защо грешим и трупаме негативни преживявания – дали заради многобройните възможности или заради натрупана умора и съмнения?

Какво се случва с тялото, когато взимаме решение

В едно свое проучване екип от учени решават да проследят сърдечносъдовата дейност на участниците, докато взимат решение.

Наблюденията им показват, че ако за хората решението е изключително важно, сърдечната им дейност се засилва и сърцето бие по-учестено. Показатели като количеството кръв, която сърцето изпомпва, и разширяването на кръвоносните съдове дават информация за степента на увереност.

В друго проучване на участниците са представени профили на хора в платформа за онлайн запознанства. В единия случай те трябва да изберат измежду голям брой хора, във втория – само между няколко, а в третия – просто да оценят профилите, които най-много са им харесали по скалата от 1 до 10.

Заключението е, че когато избират между много профили, те са по-съсредоточени и усърдни в избора. Сърцата им бият по-учестено. Артериите им обаче се свиват, което е признак за неувереност. Големият избор ни кара да приемем взимането на решение като нещо наистина съществено, но и същевременно да не сме убедени, че то е правилното.

Сърдечносъдовата система реагира по същия начин, когато ни предстои изпит, а не се чувстваме подготвени. Както и когато отиваме на интервю за мечтаната от нас работа, но смятаме, че нямаме нужните качества. Смята се, че дори и незначителни промени в сърдечносъдовата дейност могат да доведат до сърдечни заболявания и високо кръвно налягане, ако сме подложени често на тях.

Да видим резултатите в перспектива

Вътрешното усещане, че залогът при взимане на дадено решение е голям и липсата на увереност, че то ще бъде правилно, могат да засилят спотаения дълбоко в нас страх от провал и грешен избор.

Психолозите смятат, че този страх би могъл да бъде овладян, ако успеем да видим решението си в перспектива. Все пак голяма част от ежедневните избори, които правим – какво да обядваме, какъв аромат да изберем за макиатото и т.н., не са от особено значение за общата картина. Дори и на пръв поглед важни избори, като например да приемем новото предложение за работа, могат да променят значимостта си във времето. 

Ако разсъждаваме по този начин, то негативните последствия от възможен „погрешен“ избор, вече няма да ни се струват така плашещи. Би ни помогнало, ако в подобни ситуации само си начертаем основните насоки и идеи, които имаме, без да обръщаме внимание на детайлите. Така ще отсеем част от възможните избори и ще се почувстваме по-уверени в способността си да взимаме решения.

Въпреки, че Интернет ни предлага безброй начини да сравняваме и избираме, това не означава, че трябва да го правим. Психологът Бенджамин Шайбехене (Scheibehenne) казва: „Не е сигурно, че по-големият брой избори ни дава повече свобода. Възможно е той дори да я ограничава, ако ни принуждава да прекарваме твърде много време, избирайки.“