Как знаем, че това е любов

от 03 юли 2018г., обновено на 01 авг 2018г.

Мнозина от нас вярват, че любовта е като ключа за лампата: нещо просто превключва. Получаваме всепоглъщащо усещане. Тя ни удря като торба с тухли или ни пробожда като стрела. Така знаем, че сме намерили Човекът, нали?

Не съвсем.

Нека поставим Купидон до Дядо Коледа и Великденския заек!

Любовта, в действителност, е серия от избори. Първият избор се основава на много фактори, които могат да включват химия, принципи, логика, хумор, интелигентност, едно красиво тяло, мястото, на което се намираме в живота си, онова, което искаме или се нуждаем и т.н. Списъкът е безкраен, а тежестта на всеки един от факторите варира в зависимост от личността. Въз основа на тези фактори, ние или избираме да започнем процеса да обичаме или не. Ако решим да влезем в този процес, самият акт на обичане може да донесе моменти на "превключване": начинът, по който той ни гледа. Колко силно ни кара да се смеем. Бележките, които поставя тайно в чантата ни. Начинът, по който ни кара да се чувстваме, когато сме безчувствени към всичко останало.

Но точно като при полета със самолет, има турбуленция. Кавги. Разногласия. Малки неща, които ни притесняват: чорапите му, начинът, по който пазарува компулсивно ... Започваме да се чудим дали сме направили правилния избор. А щом се съмняваме, то трябва да направим друг избор: да продължим да летим с този човек или да скочим с парашут и да напуснем самолета.

Този избор се основава на много други фактори, но отново зависи от личността ни и от това къде се намираме в пътуването си. Ако решим да скочим, страшното свободно падане ще ни направи по-силни (растеж) или нещастни (депресия). Но рано или късно пак ще сме на летището, чакайки да се качим на друг самолет. И тогава турбуленцията ще удари отново — или този път няма да има турбуленция. А може би ще сме променили дестинацията. Така или иначе, ще трябва да направим друг избор: да скочим или да продължим полета?

Любовта означава да правим избор всеки ден — да обичам или да не обичам. Това е. Да продължа процеса или не. Ние се влюбваме и разлюбваме. Дори във връзка — особено във връзка. Това не означава, че не обичаме човека; това означава, че имаме избор.

Има разлика между това да изпитваме любов към някого (да ни е грижа за някого) и да обичаме някого (изборът да обичаме този човек). Можем да изпитваме любов към някого завинаги. Но това не означава, че сме избрали да обичаме този човек завинаги. Изборът да обичаме не е чувство, а действие. Ето защо е толкова трудно. Любовта изисква от нас да направим нещо — и не говорим за купуването на цветя. Това може да означава да оставим желанията си настрана. Също като химията, способността да обичаме не е постоянна; тя е променлива. Тя се колебае, в зависимост от това къде се намираме в живота си и какви борби водим. Понякога е лесно да обичаме; понякога е изключително трудно. Но в крайна сметка винаги е избор.

Въпреки че любовта варира, тя също се задълбочава. Колкото по-дълго оставаме на този полет и споделяме едно пътуване с някого, толкова повече плодове ще пожъне процесът. Нашата инвестиция се отплаща. Нашият избор става по-лесен. Ставаме по-силни като двойка, но и като личности, ако предположим, че любовният процес е здрав — което означава, че и двамата работим по него. Изборът да обичаме създава възможност да достигнем висини в живота си, които никога не бихме могли да достигнем сами. Това прави избора да си заслужава.

Как да разберете дали това е любов? Това не е въпросът, който трябва да си зададете. Той е следният: Избирате ли да обичате този човек или не? Точно сега. Не утре, а днес. Направете избор: Да или не. Ако отговорът е "да", обичайте толкова силно, колкото сте способни. Любовта е всичко, което имате — тоест, вашата способност и капацитет точно сега в този момент от живота ви. Ако отговорът е "не", обещайте ни едно нещо: Да позволите на падането да ви направи по-силни.

По статията работи: Елиза Трайкова

Източник: psychologytoday.com

Снимка: stylecaster.com