Тревожни и стресирани до краен предел – нужен ни е пълноценен сън

Когато става въпрос за справяне с тревожно разстройство, Макбет на Шекспир го е формулирал много точно: сънят е балсам за страдащия дух.

Една нощ спокоен сън стабилизира емоциите, докато една безсънна нощ може да засили с до 30% тревожността, твърдят учени от университета в Калифорния.

Не всеки вид сън помага

Те откриват, че видът на съня, който най-добре успокоява и презарежда разтревожения мозък е именно дълбокия, пълноценен сън. Той се характеризира с липса на бързо движение на очите (БДО) и с бавни вълни. Тогава мозъчните вълни се синхронизират, а сърдечният ритъм и кръвното налягане се нормализират.

Матю Уокър (Matthew Walker) е професор по неврология и психология към университета в Калифорния. Той споделя, че заедно с колегите си са открили нова функция на дълбокия сън, която всъщност намалява тревожността, благодарение на преструктурирането на мозъчните връзки през нощта. Според него точно този вид сън играе ролята на естествен инхибитор на тревожността, при едно единствено условие – да си го осигуряваме всяка нощ.

Направените открития разкриват една от най-здравите неврални връзки между съня и тревожността до днес. Сънят се определя като естествено, нефармацевтично средство срещу тревожни разстройства. А те не само че са най-често срещаните през последните години, но и ръстът им продължава да се повишава.

Ети Бен Симон (Eti Ben Simon) работи в областта на човешкия сън към Калифорнийския университет. Тя смята, че проведеното изследване показва как недостатъчното количество сън засилва тревожността и обратно – дълбокият и пълноценен помага при борбата с нея.

При поредица от експерименти с използване на магнитно-резонансна томография и полисомнография, нейният екип сканира мозъка на 18 младежи, докато гледат разтърсващи видеоклипове след непробудна и след безсънна нощ. В края на всяко видео се измерват нивата на тревожност, като се използва въпросник за оценяването й като състояние или черта.

Процеси в мозъка след безсъние

След безсънна нощ, изследванията върху мозъка показват затихване активността на междинния префронтален кортекс. Именно той следи какво е нивото на тревожност, когато по-дълбоките емоционални центрове на мозъка са свръхактивни.

Матю Уокър описва липсата на сън по следния начин: без сън мозъкът ни сякаш е натиснал педала за газта, но не успява да натисне спирачката. В един от експериментите се измерват мозъчните вълни на участниците в него, след като са прекарали цяла нощ в сън. За целта се използват електроди, поставени върху главата. Те измерват нивата на тревожност и резултатът от измерванията показва, че тя е спаднала значително. Особено сериозен е спадът при онези, които са имали сън без бързо движение на очите.

Дълбокият сън възстановява мозъчния префронтален механизъм, който отговаря за регулацията на емоциите, намалява емоционалната и физиологична реактивност и предотвратява покачването на нивата на тревожност.

По-късно екипът прави втори експеримент, вече с 30 участника, отново с цел да анализират връзката между съня и тревожността. При тях също се стига до заключението, че хората с по-дълъг нощен, дълбок сън, изпитват по-ниска тревожност на следващия ден.

В допълнение към лабораторните експерименти, учените провеждат и онлайн проучване, при което проследяват как се променят нивата на тревожност в 280 души на различна възраст, в зависимост от количеството сън през 4 поредни нощи.

Резултатите са категорични – количеството и качеството на съня на участниците предопределя как ще протече денят им след това и дали ще изпитват силна тревожност.

Много рядко хората, страдащи от тревожно разстройство биват съветвани от специалистите да си осигуряват качествен, непрекъснат нощен сън, за да се справят с нея. Най-новите изследвания обаче насочват вниманието на учените именно към връзката между двете. С важното уточнение, че сънят трябва да е дълбок и без бързо движение на очите, за да окаже благотворно влияние върху тревожното съзнание на човек.

Матю Уокър вярва, че между зачестяващите случаи на засилена тревожност сред хората от високоиндустриализираните държави и намаляването на количеството сън съществува категорична връзка. И казва: „Най-добрият мост между отчаянието и надеждата е дълга нощ, прекарана в пълноценен сън.“