Три трансформиращи стратегии за овластяване на родители и тийнейджъри

Далай Лама казва, че "Тези, които ни подлудяват, са нашите най-добри учители." Въпреки че според изследванията човешкото щастие зависи от качеството на отношенията ни с най-близките ни хора, връзката с нашия тийнейджър може да бъде истинско предизвикателство.

Психотерапевтът Криста Сантаджело, която работи с тийнейджъри вече повече от 30 години, е на мнение, че те всъщност са огледала на най-дълбоката същност на своите родители. Базирайки се на схващането, че се сблъскваме с това, от което най-много се страхуваме, тя предлага няколко стратегии, с които да превърнете слабостта си в сила:

Трансформираща страгегия #1: Дръжте емоциите под контрол

Конфликтите с вашия тийнейджър и огромната болка, която те ви причиняват всеки път, могат да доведат до експлозивни емоционални изблици и отчуждаване. И все пак, това, което ни дава толкова много светлина, би трябвало да издържа и на изгаряне, нали?

Когато идентифицирате емоциите, които бушуват във вас, вие намалявате силата им. Ако не успеете да се овладеете, и вашият тийнейджър няма да се успокои. Затова, не реагирайте спонтанно, а отговаряйте осъзнато. Отговорът включва пауза - първо, за да разберем как се чувстваме, и след това да разберем как се чувства другият човек. Осъзнатият отговор позволява на вас и вашия тийнейджър да се успокоите и да спасите връзката между вас – нещо, което и двамата истински желаете. В конфликтните ситуации владеенето на собствените емоции ще ви помогне да се придържате към поведение на отзивчивост и загриженост към проблемите на детето си, а не да заемате отбранителна позиция.

Според научните изследвания и терапевтите юношите, които имат силна емоционална връзка с родителите си, са със значително по-нисък риск от проблеми с наркотиците и алкохола, самоубийство, насилствено поведение и ранен сексуален живот.

Най-добрият начин да влезете в живота на тийнейджърите е чрез връзката си с тях. Подхранвайте я с разбиране, доверие, свобода и спокойствие.

Взаимоотношенията: изпитание, водещо до трансформация

Връзката родител-тийнейджър е тежко изпитание, в което обаче напрежението притежава способността да доведе до личностна трансформация и растеж. Наясно сме, че именно емоционалният обмен е този, който определя типа на отношенията ни – хармоничен или напротив – предизвикателен.

Според психиатъра и изследовател Даниел Сийгъл развиването на способността да бъдем отзивчиви и отразяващи, умението да правим съзнателни избори и да владеем реакциите си са от съществено значение за отношенията ни. Когато започнем да изследваме и разбираме собствените си мисли и чувства, ще можем много по-умело да боравим с интензивните си емоции. Тази личностна трансформация ще ни помага да се владеем дори в ситуации, в които тийнейджърът ни залива с море от емоции като гняв, тъга, разочарование, раздразнение!

Лична тригерна карта

Отделете време, за да създадете "Лична тригерна карта". Включете в нея всички неща, възпламеняващи най-силните ви емоции, които вашият тийнейджър казва или прави. След това се запитайте дали той или тя е единственият човек, който предизвиква този отговор във вас. Опитайте се да разберете вашият тийнейджър ли ви кара да се чувствате по този начин, или реакцията ви идва от рана, която само вие можете да излекувате.

Трансформираща стратегия #2: Отпуснете, не се вкопчвайте

Писателят Ани Ламот поетично описва какво е да бъдеш родител: „Сърцето ни да се движи извън тялото ни“.

Сърцето ви си остава вашето сърце, колкото и да сте му ядосани, нали? Да, често комуникацията с тийнейджъра излиза извън контрол. Вие излизате извън контрол, а това може би се случва, защото твърде здраво се вкопчвате в това „нещата да бъдат така, както казвам, на всяка цена“. А всъщност, съществен елемент в отглеждането на едно дете – един от най-съществените, е изкуството да се отпуснете, а не да се вкопчвате във всеки повод да се скарате или критикувате.

Това е важно не само когато детето е на 3 или 5 години, особено важно е и в тийнейджърска възраст. Не спирайте да бъдете бдителни и да следите качеството на емоционалния обмен с децата си. И това в никакъв случай не означава изтриване на границите на приемливото поведение, но може да държите и следите за тях и без открити войни.

Толерантен парадокс

Нашата способност да се бунтуваме и толерираме парадокса - две неща, които се случват едновременно - е от съществено значение за поддържането на връзката ни с тийнейджърите: „Виждам малкото сърдито дете в разгневения си тийнейджър; „Виж как те гледат тези бебешки очи – като очите на мъдрец са“.

Тази способност е прекрасна и изключително полезна, защото може да ви помогне да проявявате повече съпричастност и да общувате ефективно с вашия тийнейджър.

Този парадокс е важен и когато става въпрос за доверие. Вашият тийнейджър иска да му се доверявате, но безотговорните му действия са огромна пречка за това и вие често дори не искате да го изпускате от погледа си. Управлението на разочарованието от неизбежните прегрешения на децата, които понякога са с размерите на предателство, е от голямо значение, защото благодарение на него ще можете да водите разговори от позицията на разбиращ и съпричастен родител. Да, юношите грешат, но вие сте там, до тях, за да им помагате, за да ги направлявате, но не и да ги контролите на 100 процента, защото това ще разруши връзката ви.

Може да ви звучи парадоксално, но способността да отпуснете, а не да се вкопчвате, е от съществено значение за придържането към твърди и ясни правила.

Трансформираща стратегия #3: Обърнете се към себе си

Начинът, по който взаимодействате с тийнейджърите си, може да бъде лекарство за собствената ви душа. Когато изчерпите всички възможности за външни решения на проблемите им – като смяна на училище, повече спорт, по-малко дисциплина-повече свобода, отнемане на телефона, повече време заедно и т.н. и т.н. - идва време да се обърнете към себе си. Родителите трябва да бъдат готови да влязат в дълбините на същността си, за да откриват нови аспекти на личността си: ново хоби, нови нагласи, система на духовни убеждения и др. Иначе казано – продължавайте да растете – заедно с тийнейджъра си.

Да, нашите деца често ни карат да изпитваме болка, но само при наличието й може да съществува блаженството, нали? Всички емоции, добри и лоши, се съхраняват в една и съща кутия. Истината е, че вашите собствени неразрешени емоции ще влошат всяка болка, която вашите тийнейджъри ви причиняват, и всички опити за връзка ще са все по-малко успешни.

Когато се обърнете към себе си, ще откриете забравени или непознати аспекти от личността си. И макар и по обиколен път - и вие, и вашият тийнейджър ще откриете място, което не би могло да бъде открито, без да изминете този път заедно.