Уязвимостта е знак за психологическа храброст

Да си позволиш да бъдеш уязвим е акт на храброст. В крайна сметка силната личност не е тази, която успява да запази фалшив образ на щастие най-дълго. Силни сме, когато пускаме чувствата си навън към света, и, когато приемаме грешките и болката си.

Противно на това, което обществото ни кара да вярваме, уязвимостта е психологическа ценност. Тя е част от нашата реалност като човешки същества, която заслужава да бъде приета. Когато сме уязвими, ние не просто поемаме контрол над емоционалната си вселена, но и се свързваме по-интимно и автентично със заобикалящата ни среда.

За да бъдем уязвими, е нужна сила. В свят, в който хората ценят увереността и якостта, онези, които се осмеляват да съблекат доспехите си на съвършенство, са забележително смели. Уязвимостта не е признак на слабост.

Струва си да се помни, че тя не е синоним на неразположение и не е липса на сила или смелост. Това е още една страна на човешкия характер. По същество тя е част от нашата природа, която ни прави чувствителни към нуждите ни. Уязвимостта ни позволява да съчувстваме на болката и емоционалните реалности на други хора.

Не си герой, ти си човек: силата на уязвимостта

Марио Бенедети веднъж казва, че съвършенството е излъскана колекция от грешки. Все пак, нека си признаем: хората трудно приемат своите грешки, провали и промени. Вероятно по някакъв начин и на вас обществото ви е казало как да навигирате в света на фасадите на успеха и доброто настроение, когато всъщност сте уплашени, тъжни или тревожни дълбоко в себе си.

Ето защо, от културна гледна точка, емоционалната и дори физическата уязвимост винаги са имали отрицателна и смущаваща конотация. Който се измъкне от съвършенството, силата и решителността, и вместо това приема съмнението и грешките като част от играта, често се чувства зле със себе си, защото не изпълнява това, което обществото очаква и подкрепя.

От друга страна, любопитно е, че в света на литературата, поезията и екзистенциалната философия на автори като Мартин Хайдегер уязвимостта е нещо необходимо и конструктивно. Книги като Светът, афективността, травмата на Робърт Д. Столоров, ни напомнят, че този вид „измерение“ е просто още една област от нашето собствено съществуване. В крайна сметка ние сме човешки същества: крайни, чувствителни, смъртни и хаотични.

Балансът между уязвимостта и силата

Невероятно е да покажем способностите си в някои дейности или предизвикателства; прекрасно е да позволим на другите да видят колко сме добри в нещо. Да приемем обаче, че понякога не можем да се справим с всичко, също е приемливо. Всъщност трябва да бъде такова, защото това е реалност.

Поемането на отговорност за грешките, разкриването на болката или тъгата при определени обстоятелства, които ни смазват, или дори признаването на глас, че преминаваме през труден период и се нуждаем от време за себе си, също е нещо, което заслужава възхищение. В това няма нищо лошо и ние не сме по-малко достойни за добрите неща, поради това, че приемаме както силата, така и крехкостта като еднакво валидни страни от нашата същност като личности.

Якостта не е психологическа ценност, но уязвимостта е

Да изглеждаме жилави и непогрешими невинаги ще ни отведе до върха, или поне не когато става въпрос за щастие, благополучие, уважение и човешко взаимодействие. Всъщност, дори и в работна обстановка тези характеристики не се считат за единствения начин за превъзходство.

Днес аспекти като чувствителност, емпатия и уязвимост могат да ни осигурят страхотни позиции в добра работна среда, тъй като те улесняват постигането на споразумения и по този начин цялата среда става по-хуманизирана.

Ти си перфектен, когато си позволиш да бъдеш уязвим

Брене Браун (Brené Brown), професор от университета в Хюстън, насочва вниманието ни към това, че уязвимостта е там, където се раждат любовта, чувството за принадлежност, радостта, смелостта, съпричастността и креативността. Следователно, защо трябва да приемаме, че когато си позволим да бъдем уязвими, ние сме несъвършени?

Тъжно е, когато някой никога не си позволява да бъде уязвим. Всъщност е още по-тъжно, когато някой никога не се осмелява да се отвори пред друг, за да предаде емоции, да почувства болката или радостта на другия човек. Жалко е, че някои хора са обсебени от това да демонстрират на света, че са компетентни, здрави, стабилни и не правят грешки. Тази динамика показва само несъвършенство и нещастие.

Храброст е да сме в състояние да разкриваме нашите светлосенки, нашите силни и слаби страни. Смелост е да сме в състояние да паднем, когато вече не сме способни да продължим, а след това да се възстановим, когато му дойде времето. Силата на уязвимостта ни прави човешки същества. Приемането на другите такива, каквито са — това ни прави по-съвършени. Нищо не е толкова успокояващо, колкото това.