Фрази, които родителите могат да използват, за да успокоят тревожно дете

Тревожността – всяко едно дете преживява тази емоция под една или друга форма. И въпреки че родителите искат на всяка цена да предпазят децата си от моментите на силно безпокойство, истината е, че трудностите са неизменна част от ежедневието.

За да се справят децата с интензивните негативни чувства, те трябва да усвоят умения за преодоляване на тревожността. В разгара на емоциите майките и бащите могат да се опитат да използват следните фрази, които ще помогнат на малчуганите да идентифицират, приемат и надмогнат периодите, предизвикващи безпокойство.

Фраза №1: "Искаш ли да го нарисуваш?"

Рисуването може да послужи като отдушник за негативните мисли и чувства на децата, особено когато малчуганите не могат да изразят страховете, раздразнението или объркаността си вербално.

Фраза №2: "Нека оставим безпокойството настрани, докато…"

Предложете на детето да оставите безпокойството настрани, докато правите нещо заедно (слушате любима песен, прочетете приказка или гледате анимационен филм), след което отново се върнете обратно към задачата, която го безпокои. Това ще помогне на малчугана да се дистанцира от завладелите го страхове.

Личностите, които имат склонността да изпитват силна тревожност, често се чувстват така, сякаш трябва да носят товара от негативни мисли, докато предизвикващият безпокойство процес не приключи напълно. Децата често се притесняват за неща, които не могат да променят – например бъдещи събития, като училищни тестове, изпитвания или състезания. Краткотрайната почивка, прекарана в изпълняването на интересни или любими дейности, може да помогне на малчуганите да поставят страховете си в перспектива.

Фраза №3: "Нека си представим, че надуваме огромен балон. Ще си поемем дълбоко дъх и ще се издишаме бавно, докато броим до 5."

Ако кажете на едно дете да си поеме дълбоко въздух, докато преминава през паническа атака, то вероятно ще ви каже, че не може да го направи. За това измислете някаква игра, за да улесните процеса – представете си, че надувате балон или се опитвате да издухате най-близката къща. Важното е да запазите забавния ефект.

Фраза №4: "Ще кажа нещо и искам от теб да го повториш дословно: "Мога да се справя!".

Повторете тази фраза заедно с малчугана поне 10 пъти, като постепенно увеличавате силата на гласа си. Този трик е често прилаган от спортистите преди състезание.

Фраза №5: "Защо мислиш, че е така?"

Фразата е особено полезна за по-големите деца и юноши, които могат да опишат и обяснят емоционалното си състояние. Отговарянето на въпроса може да помогне на малчуганите да осъзнаят защо реагират толкова бурно в дадената ситуация.

Фраза №6: "Какво ще се случи после?"

Ако децата ви се безпокоят за определено събитие или среща, помогнете им да си представят какво ще последва след притеснителното начинание. Тревожността води до крайно или катастрофално мислене, което пречи на детето да си представи живота след теста или социалното събитие – идеята за невъзможната същност на предстоящото начинание превръща бъдещото в неясна и далечна концепция.

Фраза №7: Измислете си боен вик: "Аз съм неудържим!" или "Нищо не може да ме спре!".

Самовнушението може да послужи като начин за преодоляване на страха и безпокойството. То е и причината, поради която воините във филмите винаги викат, преди да се включат в битката.

Фраза №8: "Нямам търпение да дойде… (обядът, Коледа, времето за игра)."

Въодушевлението за бъдещо събитие може да е заразно. Препоръчително е родителите да се опитат да насочат вниманието на малчуганите към нещо позитивно, което тепърва предстои. Отместването на фокуса е изключително ефективно при справянето с тревожността.

Фраза №9: "Обичам те. В безопасност си."

Чуването на тези думи от най-близкия човек представлява въздействащ метод за стабилизиране на емоционалното състояние на детето. Не забравяйте, че тревожността кара децата ви да се чувстват така, сякаш техните умове и тела се намират в опасност. Когато уверите няколко пъти детето, че няма причина да се чувства заплашено, то в крайна сметка отново ще се почувства в безопасност.

Фраза №10: "Нека научим малко повече за това, което те кара да се чувстваш по този начин."

Предоставете възможността на децата да говорят за тревожността, като задават колкото въпроси искат. В края на краищата, знанието е сила.

Фраза №11: "Нека броим до 10."

Тази техника има за цел да разсее детето, а самото изпълнение не изисква предварителна подготовка. За да извърши преброяване до 10 или на всички хора, които носят дреха с определен цвят, часовник или шапка, детето трябва да наблюдава и анализира – и двете действия откъсват вниманието на малчугана от тревожните мисли.

Фраза №12: "Кажи ми, когато изтекат 2 минути."

Всяко едно нещо от околната среда може да бъде използвано от родителите, за да успокоят детето си. В този случай това е времето. Фокусирането върху стрелките на часовника, докато отброява 2 минути, кара малчуганът да пренасочи вниманието си към неутрално действие, вместо към предизвикващия тревожност стимул.

Фраза №13: "Затвори си очите и си представи следното…"

Визуализирането е високоефективен метод, който се използва за овладяване на безпокойството и хроничната болка. Помогнете на детето да си представи безопасно и носещо щастие място, което го кара да се чувстват спокойно и уверено в себе си.

Фраза №14: "Понякога и аз се чувствам изплашен/изнервен/притеснен. Знам, че не е приятно."

Емпатията може да бъде приложена в множество ситуации. В случая с интензивното безпокойство започването на сериозен разговор (съобразен с възрастта на детето) относно собствената ви тревожност и способите, които вие прилагате, за да се справите с нея, може да се окаже изключително полезно.

Фраза №15: "Ти не си единственият, който се чувства по този начин."

Изброяването на всички хора, които имат сходни страхове, вероятно ще помогне на детето ви да осъзнае, че тревожността може да се случи на всеки, а преодоляването на трудностите е неизменна част от успешното функциониране.

Фраза №16: "Кажи ми кое е най-лошото, което може да се случи."

След като сте обсъдили възможно най-лошото развитие на нещата, се опитайте да определите каква е вероятността то да се случи наистина. Следващата стъпка е да попитате детето си какъв е най-благоприятният резултат, който може да се разкрие пред вас. Накрая, задайте следния въпрос на малчугана: "Какво е най-вероятно да се случи?". Целта на това упражнение е да помогнете на детето да разсъждава по-обективно по време на тревожните преживявания.

Фраза №17: "Всеки изпитва безпокойство в даден момент от живота си."

Припомнянето на детето, че тревожността е неизменна част от ежедневието, ще им даде увереност – тяхната реакция не ги отделя от останалите на тяхната възраст.

Фраза №18: "Нека намерим доказателство за твоето притеснение."

Събирането на доказателства, които да докажат или да опровергаят причините за тревожността, ще помогне на малчугана да разсъждава логично относно създалата се ситуация.

Фраза №19: "Кое е първото нещо, което трябва да имаме предвид?"

Интензивното безпокойство превръща дори малката спънка в гигантско препятствие в очите на най-малките. Една от най-важните стратегии за преодоляване на тревожността е раздробяването на проблема на по-малки части, които са по-лесни за овладяване. Този подход предоставя възможността на малчуганите да осъзнаят, че не цялото преживяване предизвиква страх, раздразнение или безпомощност, а само един или два аспекта.

Фраза №20: "Толкова много се гордея с теб."

Уверете детето, че се гордеете с него и оценявате усилията, които полага. Това ще му вдъхне спокойствие и то няма да се чувства задължено да бъде перфектно. Именно желанието винаги да оправдаят очакванията на родителите представлява източник на стрес за много деца.

Фраза №21: "Нека се разходим за малко."

Физическите упражнения облекчават чувството за безпокойство, тъй като спомагат за изразходването на излишната енергия, успокояват мускулатурата и подобряват настроението. Ако децата ви не могат да излязат да се разходят веднага, опитайте просто да излезете с тях от стаята или да им предположите да започнат някакво физическо занимание като игра с топка или скачане на въже.

Фраза №22: "Как мога да ти помогна?"

Постарайте се децата ви да знаят, че винаги сте готови да им окажете помощ. Попитайте малчуганите кои техники за успокояване предпочитат да приложат в дадената ситуация.

Фраза №23: "Емоцията, която изпитваш, е само моментна. След малко ще отмине напълно."

Често децата имат чувството, че тревожността трае безкрайно дълго. Вместо да се опитват да игнорират, потиснат или избягат безпокойството, малчуганите трябва да знаят, че облекчението ще настъпи след малко.

Фраза №24: "Знам, че преминаваш през труден период."

Покажете разбиране относно емоционалното състояние на детето. Вашето валидиране показва на малчугана, че уважавате неговите чувства и тревоги.

Фраза №25: "Показваш голяма смелост."

Изявете увереност в способността на детето ви да се справи с предизвикателните ситуации и му съдействате, за да успее и този път.

Фраза №26: "Какво друго знаеш за причинителя на безпокойство?"

Когато детето ви се изправя пред постоянна тревожност, анализирайте причинителите на безпокойство, когато то е спокойно. Прочетете книги за “страшното нещо” и научете колкото е възможно повече за предизвикващия тревоги стимул. Когато тревожността отново се появи, помолете малчугана да си спомни какво е научил. Тази стъпка понижава безпокойството и връща контрола в ръцете на детето ви.

Фраза №27: "Какво искаш да направя?"

Попитайте детето си как да му помогнете в създалата се ситуация. Детето ви може да има нужда от прегръдка, уединение или решение на проблема.

Фраза №28: "Позволи ми да те прегърна."

Физическият контакт дава възможност на вашето дете да се отпусне и да се почувства в безопасност.

Фраза №29: "Спомняш ли си, когато успя да се справиш с друго трудно преживяване?"

Напомнете на детето си за предишните му успехи и постижения, за да го насърчите да прояви упорство и да преодолее и тази ситуация.