Четенето на Кафка или гледането на филм на Дейвид Линч може да ви направи по-умни

Според изследване на психолози от университетите в Санта Барбара и в Британска Колумбия, сюрреализмът на Кафка в "Селският лекар" или в "Синьо кадифе" на Дейвид Линч подобрява когнитивните механизми, които контролират имплицитните учебни функции. Констатациите на изследователите са публикувани в сп. Psychological Science.

"Идеята е, че когато сте изложени на непреодолима заплаха - нещо, което в основата си няма смисъл - вашият мозък ще реагира, като потърси някакъв друг вид структура в заобикалящата ви среда", обяснява изследователят Травис Проулкс и допълва, че тази структура може по никакъв начин да не е свързана с конкретната заплаха.

За целите на изследването доброволци от контролната група са прочели съкратена версия на "Селският лекар" на Кафка, леко променена, за да има повече смисъл, а задачата на доброволците от втората група била да прочетат версия, включваща безсмислена, а на моменти и обезпокоителна поредица от събития.

Следващата задача на участниците от двете групи била да откриват скрити поредици от букви. Оказало се, че доброволците, прочели безсмислената версия, са открили повече букви, най-вероятно мотивирани да намерят някаква смислена структура. В сравнение с участниците от другата група, те са установили скрития модел много по-добре.

В рамките на това изследване е проведено и второ проучване, в което доброволците е трябвало да почувстват безсмислието на собствения си живот чрез посочване на най-противоречивите решения, които някога са вземали.

"Ефектът е един и същ, независимо дали четем Кафка или имаме усещане за разбита самоличност. Когато очакваните ни асоциации бъдат нарушени, се чувстваме неудобно, в нас се заражда желание да разберем средата, която ни заобикаля. Чувството на дискомфорт може да бъде породено от сюрреалистична история или от наблюдаване на нашето собствено противоречиво поведение, но по един или друг начин ние искаме да избягаме от това, което ни тревожи. Това ни мотивира да търсим и усвояваме нови модели. Ако обаче очакванията ви са, че ще се сблъскате с нещо необичайно и странно, няма да изпитате същото противоречиво чувство. Може да бъдете притеснени, но това няма да ви мотивира да търсите и усвоявате нови модели. Ключът към това изследване е, че хората са били шокирани от поредицата неочаквани събития и не са имали никаква възможност да ги разберат. Точно на това се е дължал стремежът им да разберат нещо друго", обяснява д-р Проулкс.

Досега изследователите са идентифицирали благоприятните ефекти от необичайни преживявания само в имплицитно учене на модели. Остава да се разбере дали четенето на сюрреалистична литература ще помогне и за по-доброто разбиране на учебен материал.

"Все пак, важно е да отбележим, че ако прочетете история на Кафка преди изпит, е малко вероятно това да увеличи ефективността ви на теста", коментира Проулкс.

Това не е първото изследване на начина, по който литературата и киното въздействат на мозъчните функции. Неотдавна учени откриха, че четенето на романи например има психологически и неврологични ефекти. В състояние на покой в мозъка се наблюдават промени, които са налични, дори след като хората завършват четенето на романа.

„Въпреки че участниците в изследването не четат романа по време на сканирането, те запазват повишената свързаност. Наричаме това „активност в сянка”, обяснява водещият автор Грегъри Бърнс.

Увеличената свързаност се наблюдава първо в областите на мозъка, които отговарят за възприемането на езика (левият слепоочен кортекс).

Резултатите от мозъчните сканирания показват и висока активност в област от мозъка, отговаряща за чувството за допир и положение на тялото – соматосензорния кортекс.

Според водещия изследовател неврологичните промени, свързани със системите, които участват във физическите усещания, и движението, предполагат, че романът „пренася“ читателите в тялото на героя.

„Разбира се, на всички ни е известно, че една добре написана история може да ни накара да влезем в нечия чужда кожа в преносен смисъл. Нашето изследване показва, че това може би се случва и в биологичен“, коментира Бърнс. Така, ако четенето на хубав роман може да остави отпечатък в ума ни, то той оставя и биологичен отпечатък в нашия мозък.

Редактор: Ина Фенерова
Източник: spring.org
Снимка: hanslodge.com