Шизотипно личностно разстройство – симптоми и дефиниция

Всеки един от нас притежава специфични ексцентрични привички или необичайни поведения, които биха учудили останалите хора. В някои случаи обаче даден индивид започва да проявява странно държание и начин на мислене, като същевременно изпитва трудности при сформирането на стабилни и близки връзки с другите. Това състояние представлява хронично психично заболяване, което носи името шизотипно личностно разстройство.

Хората, страдащи от шизотипно разстройство на личността, често биват описани като притежаващи ексцентрични личности. Те могат да приемат суеверия, параноични мисли или вярвания, свързани с магията, за напълно валидни и реални, като в същото време избягват някои индивиди, на които те (съвсем ирационално) не се доверяват. Също така, страдащите от психичното заболяване обикновено се обличат по необичаен начин и говорят несвързано. В повечето случаи симптомите на личностното разстройство превръщат поддържането на близки взаимоотношения с другите в изключително трудно начинание. Качеството на работа също може значително да се понижи.

Причини за шизотипното разстройство на личността

Изследователите все още не разбират какво точно причинява появата на психичното заболяване, но консенсусът по въпроса е, че е комбинация от генетична предразположеност и влиянието на специфични фактори на средата. Индивидите, които имат роднини от първа степен, страдащи от шизофрения, са с повишен риск от развиване на шизотипното разстройство. За мъжете и жените, предразположени към психичното заболяване, изживяването на психологична травма или хроничен стрес също може да допринесе за появата на симптомите.

Според петото издание на Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM-5) изискванията за поставяне на диагноза шизотипно личностно разстройство включват проявата на следната симптоматика:

• Проблеми с личността и самонаправлението, както и с поддържането на междуличностните отношения (трудности, свързани с интимността и емпатията)
• Специфични за шизотипното разстройство патологични личностни черти като психотизъм, ексцентричност, когнитивни и сетивни дисрегулации, необичайни вярвания и преживявания
• Откъснатост от останалите, характеризирана от ограничена емоционална реакция и отдръпване
• Негативна афективност, което се проявява като подозрителност и недоверчивост

Изследователите установяват, че около 4% от населението страда от шизотипно разстройство на личността, като се наблюдава малко по-често при мъжете отколкото при жените. Проучвания, при които се изследват двойки близнаци, представят доказателства за голямата роля на редица стабилни генетични фактори и по-скоро неустойчиви фактори на средата за повишаване на риска, а някои рискови генетични фактори за шизофрения могат да бъдат свързани и с шизотипичното разстройство. Според едно проучване на изследователите Кирхнер, Роех, Нолден и Хасан (Kirchner, Roeh, Nolden & Hasan), публикувано през 2018 г. в научния журнал Schizophrenia, броят на индивидите, които развиват шизофрения, след като вече имат поставена диагноза шизотипно разстройство, варира между 20% и 40%.

Също така, приблизително половината от хората с психичното заболяване съобщават, че са изпитали поне един епизод на клинична депресия. Мъжете и жените, които страдат от биполярно разстройство, посттравматично стресово разстройство, гранично личностно разстройство или нарцистично личностно разстройство, се причисляват към рисковите групи, при които има по-голям шанс от развитие на шизотипно разстройство.

Симптоми

Признаците за психичното заболяване се групират в три основни категории. Първата включва намален капацитет за формиране на стабилни връзки, който може да доведе до сериозен дискомфорт. Втората категория обхваща когнитивните изкривявания или погрешното възприемане на случващото се. В последната, трета категория се причисляват всички ексцентрични и странни поведения, които се наблюдават в страдащите от заболяването.

При по-младите хора шизотипното личностно разстройство може да се прояви под формата на проблеми с концентрацията, социална тревожност или интерес/желание за усамотеност при извършването на забавни дейности или работа. За да може на един човек да му бъде поставена диагноза, той трябва да е изпитал тези симптоми, преди да е достигнал периода на ранната зряла възраст.

За да покрие критериите за диагноза, страдащият също така трябва да е изпитвал поне пет от следните симптоми:

• Липса на близки приятели извън семейството
• Ексцентрични или необичайни вярвания или маниери
• Силна вяра в свръхсили като телепатия или непоклатима вяра в суеверия
• Високи нива на социална тревожност, комбинирана с параноични страхове
• Параноични мисли или съмнения относно лоялността на другите
• Интерпретирането на незначителни и безобидни събития като притежаващи лично значение за страдащия
• Изборът на дрехи е странен или самите страдащи изглеждат неподдържани
• Страдащите имат усещане за присъствието на човек, който не е там
• Необичайна или неорганизирана реч
• Ограничен емоционален отговор или абсолютната му липса

Шизотипното разстройство на личността и шизофренията

Двете състояния може и да изглеждат сходни, но съществуват няколко основни и много важни разлики между психичните заболявания. Хората с шизотипно разстройство обикновено не съобщават за халюцинации или заблуди. Дори ако тези два симптома се наблюдават сред страдащите, те не са толкова интензивни или чести като при пациентите с диагноза шизофрения. Допълнително, мъжете и жените с шизотипно разстройство приемат сравнително лесно идеята, че техните възприятия и вярвания са преувеличени или изкривени, докато индивидите с шизофрения често отричат нелогичността на мислите си. Въпреки наличието на тези значителни разлики между двете състояния сравнително голяма част от хората с признаци за шизотипно разстройство в ранна зряла възраст развиват шизофрения в по-късен етап от живота си.

Редактор: Нора Маркова
Източник: psycom.net; nature.com
Снимки: unsplash.com