Домашното насилие: как насилниците манипулират жертвите си

Въпреки че приключването на връзка, изпълнена с насилие и страх, е изключително трудно начинание за жертвата, някои от тях все пак успяват да го направят. За жалост, голяма част от претърпелите домашно насилие след време се връщат при насилниците си – отказват се показанията си, прощават им за извършеното и подновяват близките си отношения.

Защо обаче това се случва? Кое кара жертвите на домашно насилие да променят толкова радикално своето мнение – от готовност към прекратяване на наситената с насилие връзка към защитаване и прощаване на извършителя, дори в екстремните случаи на малтретиране в дома?

Екип от изследователи от Щатския университет на Охайо решава да намери отговор на този въпрос. Много малко случаи на домашно насилие достигат до съдебната зала, но дори и при тези жертви, които се решават да повдигнат обвинения, близо 80% се отказват от показанията си, преди да свидетелстват.

Каква е причината на насилниците почти винаги да им се разминава?

За да разберат какво предизвиква тази рязка и на пръв поглед озадачаваща промяна в хората, преживели болка, страх и унижение, учените анализират телефонните записи, проведени от затвор, където се намират извършители на домашно малтретиране, срещу които са повдигнати обвинения. Тези обвинения се базират на извършени престъпления като нападение, нарушаване на ограничителна заповед или отвличане. Изследователите от Щатския университет на Охайо правят анализ на стотици часове телефонни разговори, проведени между 25 различни двойки. Работата им дава резултат. Те успяват да идентифицират няколко сходства в поведението на двете групи (насилници и жертви), като спрямо тези данни учените обобщават манипулативните тактики на извършителите на домашно насилие.

Формулираните 5 стъпки на манипулация ни позволяват да разберем какви точно машинации прилагат насилниците, за да убедят своите партньори да се откажат от показанията си и да се върнат при тях.

Стъпка №1: Жертвата все още отстоява позицията си

Първият разговор между извършителя и претърпелия физическа злоупотреба в интимните си отношения обикновено представлява спор, по време на който двамата се обвиняват един друг за случилото се. Жертвата обаче отстоява позицията си, като показва решителност и мотивация. Тя се противопоставя на думите на своя агресивен партньор.

Стъпка №2: Омаловажаване на насилието и прехвърляне на вината

С увеличаване на броя на разговорите смелостта на жертвата започва да изчезва малко по малко. Насилникът успява да достигне това, използвайки следните техники за манипулация. Първо, извършителят на домашно насилие омаловажа самото престъпление – било то ритник, плесница или затваряне на жертвата в дома против волята й – като се опитва да разклати самочувствието на половинката си. Често се срещат изказвания като: "Не те ударих толкова силно, колкото си мислиш." Възможно е и насилникът напълно да отрече престъплението. В един от случаите, които учените анализират, извършителят на домашно насилие продължава да твърди, че не е направил нищо, въпреки че жертвата е с фрактура на лицето.

Следващата тактика се изразява в прехвърляне на вината – извършителят обяснява на жертвата, че вината е нейна, а той всъщност е истинският пострадал. Например един от насилниците казва: "Не осъзнаваш ли, че преди да се случи каквото и да било, аз се опитах да си тръгна, а ти не ми позволи? Дойдох с добри намерения. Не казах нищо. А ти пиеше."

Целта на насилника е да се представи като жертва на правосъдната система. В един от случаите един от обвиняемите, който се е опитал да удуши приятелката си и след това я е ухапал по лицето, не престава да й повтаря по телефона, че срещу него са подигнати обвинения за престъпление от сериозен характер, не спирайки да твърди, че не заслужава толкова тежко наказание.

Стъпка №3: Търсене на съчувствие от жертвата

Американските изследователи откриват, че това е ключът към прошката. Жертвите са били изключително уязвими към страданието на своите насилници. Извършилите домашно насилие прибягват към всякакви видове манипулация, за да предизвикат съчувствие в своите партньори. Те заплашват със самоубийство, разказват за ужасите, които се случват в затвора, за това как им липсват техните деца и самата жертва. Също така в голяма част от разговорите извършителите обясняват колко много страдат от липсата на обичта на половинката си.

Точно тук се променя коренно позицията на жертвата – гневът и болката дават път на вината, разкаянието и опитите да се погрижат за насилниците. Неочакваната промяна в преживелия домашно насилие е следната: жертвата се превръща в човек, който се грижи за своя агресивен партньор.

Стъпка №4: Ние срещу света

След като вече са се сближили отново, двойките често започват да говорят за общото помежду си – как трябва да се грижат за семейството си и да поддържат връзката си. Телефонните разговори обикновено съдържат обсъждане на вече минали хубави моменти и планове за евентуалното бъдеще, в което единият партньор излежава присъда в затвора. За да затвърдят статуса си на двойка, жертвата и насилникът разговарят за това как системата се е обърнала срещу тях или тяхното семейство, как никой не може да разбере силата на тяхната любов.

Прочетете още:

• Но той ме обича! 6 изненадващи мита за извършителите на домашно насилие

Стъпка №5: Инструкции към жертвата да се откаже от показанията си

Последната стъпка в манипулационната игра на насилника е да поиска от жертвата да се откаже от показанията си. Когато съгласието за това е постигнато, двамата партньори сформират план как да променят историите си. Те работят заедно като екип. Разказите за случилото се превръщат в неясни и трудноразбираеми, включващи изявления като: "Никой не знае точно какво се случи." или "Спомените ми са толкова разбъркани." Една жертва дори казва: "Ограничителната заповед не е необходима… ние искаме да сме заедно и да създадем семейство, да имаме деца." В друг случай насилникът дори изисква от жертвата си да прекара от 5 до 10 дни в затвора заради лъжесвидетелство.

Без значение кога и как се осъществява отказът от показания, едно е ясно – където преди е имало гняв, болка и решителност, сега се появява обич, вълнение и надежда.

Описаните действия на жертви, които са решили да простят на партньорите си и да се върнат при тях, представляват едни от най-забележителните примери за успешна манипулация. Накратко, случаите са както лесни, така и трудни за разбиране. Лесно е да твърдим, че всеки един човек заслужава да има безопасни и здравословни отношения със своята половинка. Същевременно обаче хората имат нужда от обич, която някои от нас получават за сметка на собствената си безопасност и сигурност, а други бъркат любовта с контрола и властта.