10 психически и социални причини децата да спортуват

В обществото масово се прокламира колко е важно за здравето на подрастващите да спортуват, но рядко се споменава, че спортните занимания могат да са полезни за цялостното развитие, повлиявайки силно социалното и психическо състояние на хлапетата.

Всички знаем, че активните деца са по-склонни да се превърнат в активни възрастни, но не сме готови само поради тази уж незначителна причина да превърнем спорта в приоритет. Ето защо специалистите са заели да изведат няколко изключително важни фактора, променящи се в личността на детето, когато то спортува, с надеждата, че те ще направят физическата активност приоритетна в отглеждането и възпитанието на подрастващите.

Ето най-важните 10 спортни, психически и социални ползи за децата.

1. Повишава се умението за интегриране в приятелска група

Присъединяването към спортен екип дава на децата чувство за принадлежност и възможност да създават нови приятелства. Някои дори могат да останат другари за цял живот! Участието в спорт им осигурява социален кръг извън училище.

Приблизително един на всеки четирима ученици (27%) съобщава, че е тормозен в учебното заведение, а присъединяването към спортен екип може да бъде много необходим източник на социална подкрепа, който да подпомогне емоционалното му състояние. Детството е период, в който човек фактически се учи да изгражда здрави взаимоотношения и да реагира адекватно на социални промени. Максимално разширената социална среда не само че ще допринесе за ефективното изпробване на социални роли, но може да осигури на детето компенсация на емоционалните състояния, плод на едностранното училищно влияние.

2.  Учи ги да приемат фактите в живота

Спортът често има състезателен елемент. Това не само създава в детето амбиция, а го учи да приема загубите. Всички знаем, че всъщност загубите в живота ни са факторът, изковаващ стабилност и отношение към света. Ако децата спортуват правилният за тях спорт, то с времето ще свикнат да приемат загубата като част от пътя към успеха. Феърплей (честна игра) и благородство се възпитават по много начини, но спортуването е един от най-ефективните.

3. Въвежда усещане за лична отговорност

Децата нуждаят ли се от дисциплина? Колкото и отворени и свободолюбиви родители да сме, се налага на детето да се дава пример за отговорно и дисциплинирано отношение. Ако в дома или училище има проблеми или просто искаме да подобрим усещането на детето за самоконтрол, то един от най-добрите начини е то да се занимава със спорт.

Следването на регламентирани правила и приемането на насоки е голяма част от участието в състезателен спорт. Играчите дори биват наказани за неприемливо поведение и нарушаване на правилата. Редовното взаимодействие с треньори, съдии и други играчи, зачитането на водачество, слушането на инструкциите са важни умения дори за изграждането на лидерско поведение.

4. Постига се емоционална стабилност

Човешките нервна система и психика се нуждаят от време, за да съзреят. Това налага не само детето да има среда, в която да упражнява по-зрялото си поведение, а и мотивация за саморегулация на емоционално ниво. В спорта емоциите могат да достигнат изключително високи пикове и децата да се научат да ги насочват по правилния начин, може да е трудно, но пък се подпомага от околните. Добрият треньор разбира, че отрицателният емоционален стрес вреди на представянето и след като тази мъдрост се възприеме, хлапето ще бъде по-добре подготвено да се справи с цяла гама от други предизвикателства, свързани с живота.

5. Възпитава самостоятелност

Много изследвания показват, че спортните дейности могат да допринесат за развитието на самочувствието при децата. Налагането на режим, сприятеляването с по-умели деца, ръкостискането с противника след състезание (дори при загуба) е всичко, което изгражда у детето усещане за значимост. Трудността се състои в това самооценката на подрастващия да не зависи от победите и загубите, а да се открие удоволствие от полагането на усилие за израстване в точно определена област.

Подкрепата от треньори, съотборници и родители повишава самооценката, и ако е правилно поставена, води до по-голяма автономност и отговорност. Важно е да помним, че не победата е важна, а как протичат спортните занимания. Важно е да го напомняме и на детето.

6. Тренира търпението

Освен, ако детето ви не е изключително атлетично и талантливо, практиката ще играе важна роля, в какъвто и да е спорт или дейност, с които се занимава. А перфектността в начинанията изисква практика и търпение. Не е необходимо на детето да се натрапва идея за съвършенство, но е добре да се натърти, че всяко постижение изисква време и усилие. Това е урок, от чието повторение децата се нуждаят, за да заякне упоритостта им.

7. Насърчава всеотдайност в заниманията

Подобно на търпението и дисциплината на обучението, ангажираността, необходима, за да се тренира спорт, е черта, която може да се пренесе в много други аспекти на живота. Не е случайно, че правилно поставеното участие в спорт е свързано с по-високи академични постижения в училище.

Доказателството, че високата ангажираност в една област дава добри резултати, спокойно може да пренесе влиянието си в друга област. Всеотдайността за някакви цели просто показва лостовете, нужни на младата личност, за да постигне желаните успехи. Това значи, че прийомите, използвани в спортните дисциплини, които тренира детето, могат да му дадат ключ за справяне с проблемите в други области.

8. Дава възможност за работа в екип

Подобни шансове са важни за децата от ранна възраст, защото подобряват социалните взаимодействия. Екипната дейност дава възможност на децата да пробват повечето социално вменени роли, с които е възможно животът да ги сблъска. Тя може да насърчи лидерски качества и отзивчивост към чуждите проблеми.

9. Намалява егоизма

Работата в екип, спорта в отбор и следването на опитен лидер спомага подрастващите да се откажат от егоистичните си нагласи. В отборния спорт се търси най-доброто за отбора, а не за личната изява. Заниманието със спорт може да подпомогне съзнаването, че в живота човек постига повече, когато не е воден от егоистични прояви и умее да действа в съдружие с други хора.

10. Устойчивостта се повишава

Върхове и спадове, победи и загуби — спортът е нещо като емоционална въртележка. Проучване е установило, че младежите, силно ангажирани със спортни занимания, са по-психологически устойчиви. Това не е учудило специалистите, защото спортът учи децата "да се стегнат" след тежък удар или "да държат главата си високо", когато загубят състезание, след което да положат усилия отново, за да постигнат желаните резултати.

Има много дейности, които оказват положително влияние върху подрастващите, но персонално подходящият за тях спорт е изключително добър избор, защото оказва влияние и върху физическото състояние.