Адаптацията към външния свят крие риск за психичното здраве на бившите затворници

Да обърнеш нова страница след изтърпяване на присъда в затвора съвсем не е толкова лесно, колкото може би изглежда. Много затворници излизат на свобода безработни, самотни, изоставени или разведени. Възможно е да са останали без приятели и пари. В повечето случаи дори нямат ресурси да си намерят нова работа, да се установят някъде и да потърсят професионална помощ от специалист по психично здраве.

Бившите затворници се сблъскват с не едно психологическо предизвикателство – стигмата, дискриминацията, изолацията, несигурността. В резултат техните интимни връзки се разпадат, губят дома си, развиват зависимост към наркотични вещества, извършват нови престъпления или правят опит за самоубийство.

Според експертите лишените от свобода съставляват една от най-уязвимите може би групи в обществото, защото престоят в затвора сам по себе си е травмиращо преживяване, в което неизменно са въвлечени и техните роднини.

Без хора, които да ги подкрепят, и ресурси, така необходими, за да се интегрират отново в обществото, изтърпелите своята присъда затворници често страдат от психични проблеми.

Трудният път към свободата

Проучване, проведено във Вашингтон, посочва, че бившите затворници са по-застрашени от смърт в сравнение с останалите хора, особено през първите седмици след тяхното освобождаване. Обикновено тя настъпва вследствие на свръхдоза или самоубийство.

След излизане от затвора, лицето вече не е здравноосигурено. В зависимост от мястото, където живее, може да загуби и някои други права като например да гласува, да шофира, да пътува извън страната или да претендира за попечителство над децата си. Намирането на работа също е изпитание, тъй като много работодатели не желаят да наемат бивши затворници. Всичко това затруднява още повече адаптацията им към външния свят, защото им отнема възможността да бъдат финансово стабилни, да получават качествени здравни грижи и изградят с околните пълноценни, здравословни отношения.

Голяма част от бившите затворници не могат да забравят болезнените спомени от затвора, което също се отразява негативно на психичното им здраве. Особено тежки травми нанасят затварянето в пълна изолация, насилието, суровите битови условия и повишените нива на стрес и тревожност. Случва се индивидът вече да е адаптирал ежедневните си занимания и поведението си към затворническия начин на живот и излизането на свобода да се окаже рязка и болезнена промяна.

Случаят на лишеният от свобода Калиф Браудър

Макар и рядко срещан, такъв е случаят с Калиф Браудър. Той прекарва три години в затвора на остров Rikers, докато чака своята присъда. През две от тях мъжът е напълно изолиран от света. Психичното му здраве е толкова влошено, че след освобождаването му той слага край на живота си.

Най-често срещаните психични разстройства при хора, наскоро освободени от затвора, са:

• посттравматично стресово разстройство;
• постзатворнически синдром;
• злоупотреба с наркотични вещества;
• тревожност;
• депресия;
• мания.

Връзка между престоя в затвора и психичното здраве

Психичното здраве на лишените от свобода обикновено се пренебрегва. Ако все пак бъде лекуван, докато изтърпява присъдата си, лечението приключва веднага щом бъде освободен, което е не по-малко опасно. В някои американски щати има изискване бившите затворници да продължат лечението си, ако отговарят на определени критерии.

Психични заболявания като алкохолна зависимост, личностни разстройства или шизофрения например увеличават индивидуалния риск от рецидив.

Излизането от затвора и адаптацията без насоки, препоръки или изградени връзки поне на местно ниво би било трудно за всеки човек, но за тези, които страдат от психични нарушения, може да се окаже и невъзможно. Във външния свят симптомите могат да се влошат, особено ако бившият затворник се сблъска с непреодолими трудности. Специалистите смятат, че за да бъде успешно вписването в обществото, процесът би следвало да започне още в затвора.

Озовавайки се навън, без дом и работа, е много вероятно индивидът да пренебрегне психичните си проблеми, което обаче означава, че те ще продължат да се задълбочават и в даден момент ще му попречат да се представя добре на интервютата, да започне работа и да поддържа здравословни отношения с околните. Това от своя страна увеличава риска от извършване на ново престъпление, включително на дребни кражби с цел набавяне на храна например.

Проф. Робърт Морган от катедрата по психологически науки към Техническия университет в Тексас казва: „Най-големият проблем е, че правосъдната система и всички организации, отговорни за доброто ни психично здраве, не работят ръка за ръка. Бившите затворници имат нужда от обучение. Те трябва да усвоят механизмите за справяне във външния свят. Трябва да са запознати с психичното си разстройство и да са наясно, че след освобождаването е важно да потърсят експерт по психично здраве.“

С какви трудности се сблъскват затворниците, когато излязат на свобода?

Нужни са законодателни промени в криминалното право, за да могат хилядите бивши затворници да получат адекватна здравна грижа. Докато такива не бъдат въведени, ръстът на рецидивистите ще продължава да расте. Ето кои са най-големите затруднения, с които те се сблъскват.

Прекъсване на лечението

Както казахме по-горе, с напускането на затвора индивидът остава без здравни осигуровки, което не му позволява да се лекува. Ако там все пак е приемал медикаменти, изписани с рецепта, то след това изпълнението й не би било възможно заради липсата на здравни осигуровки.

Намирането на подходящ специалист по психично здраве е не по-малко важна задача, а поставянето на точна диагноза и провеждането на терапия са начинания, които изискват време, знания, средства и желание за промяна.

Липса на подкрепа

Не всеки човек, освободен от затвора, има мрежа от приятели и роднини, които да го подкрепят навън. Ако страда от тежко психично заболяване, той не само няма да осъзнава това, но и не би потърсил помощ.

Препоръките и предварителната подготовка още в затвора са предпоставка за стабилното психично състояние на освободените затворници.

Стигма

С освобождаването си бившият вече затворник се сблъсква със стигмата на престъпника. Тя се отразява негативно на всеки аспект от живота му. Ако към нея се добави и стигмата, свързана с психичното здраве, вредите могат да се окажат непоправими. Единственият начин той да се впише успешно в заобикалящата го среда и да избегне повторно влизане в затвора, е като се работи върху нейното заличаване.

Житейски трудности

В зависимост от тежестта на присъдата бившият затворник може да не успее да отговори на социалните норми или очаквания, още по-малко да кандидатства за работа или да създаде мрежа от познанства.

Ако се установи в квартал с висока престъпност, е много вероятно често да става свидетел на насилие и да живее с риск за живота си, което би могло да отключи в него нежелани реакции.

Друга пречка може да се окаже невъзможността да започне работа, ако работодателят има високи изисквания за образование или специфични умения.

За някои бивши затворници тези житейски несгоди са придружени от финансови затруднения, глад или психично заболяване, което често ги подтиква отново да нарушат закона.

Лични взаимоотношения

Влизането в затвора със сигурност повлиява на семейната динамика. Не е изключено след освобождаването индивидът да не може да установи контакт със семейството си.

Дори и да са поддържали връзка, докато е бил в затвора, често след това той изпитва срам от това, което е сторил, и от факта, че е бил далече от децата си. Възможно е те да са настанени в приемно семейство, което означава, че няма право да се грижи за тях.

Затворническото минало е заплаха и за интимните отношения. Голяма част от освободените вече затворници се развеждат със своите брачни партньори. Дори и да останат заедно, семейната динамика със сигурност е много по-различна – завърналите се у дома не са сигурни каква е тяхната роля, не знаят как да приемат появата на нови хора в живота на своите близки и какво да очакват.

Понякога те се чувстват притиснати от своите роднини да си намерят възможно най-бързо работа, за да осигурят прехраната на семейството, което обаче е почти невъзможно, защото не могат да отговорят на изискванията на работодателите.

Рехабилитация и живот извън затвора

Според експертите е необходимо да се въведат законодателни промени и да се реализират програми за интеграция на бивши затворници, които ще им помогнат да се погрижат за психичното си здраве и ще ги предпазят от извършване на ново престъпление.

Преходът от живот в затвора към живот навън е труден и дълъг. За да живеят пълноценно и щастливо, те не бива да бъдат отлъчвани от обществото. Ако получат шанс да допринесат за благото на общността, в която живеят, вероятността да нарушат отново закона е много малка.