10 психологически феномена, които управляват живота ни

Когато казваме, че нашите действия са резултат само от нашите собствени решения, не сме съвсем прави. Нашият мозък непрекъснато ни подлъгва, нарушавайки възприятията ни за реалността.

Вижте 10 психологически феномена, които контролират поведението ни и определено не ни правят по-мъдри:

Синдромът на кипящата жаба

Името на този синдром идва от реално проведен експеримент: ако поставите жаба в съд с вода с комфортна температура и започнете бавно да го нагрявате, жабата постепенно ще се изтощи напълно в опита си да стабилизира собствената си телесна температура. Заради умората си тя няма да успее да скочи, когато водата започне да кипи. Ако обаче директно я поставите във вряща вода, тя веднага ще изскочи от съда.

Същото е и с хората -  когато се окажем в неудобна ситуация, ние предпочитаме да изтърпим неприятните емоции, дори когато чувстваме, че сме близо до избухване или че е достигнат прага ни на търпение. Много хора са склонни да се примиряват с трудни взаимоотношения и работа, която не им носи радост и удовлетворение. Най-честата причина за това е липсата на желание да променим нещата.

Консервативно мислене

Нашият мозък обикновено се придържа към своите стари убеждения и твърдо пренебрегва нови и проверени данни.

Класическият пример: Преди векове хората вярвали, че Земята е била плоска (невероятно, но факт - все още има такива хора дори и днес). Идеята, че Земята не е плоска е възприета много, много трудно въпреки представяните във времето силни доказателства в подкрепа на новата теория. Обяснението: много по-удобно е да се придържаме към старите си убеждения.

Повечето от нас са силно консервативни в ежедневието си. Смятаме, че е изключително трудно да разделим с остаряла и доказано невярна информация, както и да се сбогуваме с чувства, които отдавна са се превърнали само в спомен за такива.

Ефектът на щрауса

Когато в живота ни всичко се обръща с главата надолу, по-често реакцията ни е да се скрием от проблемите, подобно на щраусите, които крият главата си в пясъка. Пренебрегваме информация, която ни разстройва, предпочитайки да не мислим за проблема. Например, радваме се, че учителят все още не е проверил тестовете, защото се страхуваме от резултата.

Ефектът на сляпото петно

Може да звучи парадоксално, но всъщност много от хората просто не могат да видят собствените си грешки, нито да си дадат сметка, че не поведението на другите, а тяхното собствено е причина за даден конфликт. Точно това представлява ефектът на сляпото място – хората остават слепи за собствените си грешки, дори за най-очевидните. Проучвания показват, че всеки човек преживява този ефект поне веднъж в живота си.

Евристична наличност

Често надценяваме стойността на информацията, с която разполагаме, особено когато вземаме решения. Например човек, който защитава свой лош навик, би казал, че познава някого (може би дори лично), който изпушвал по 3 кутии цигари всеки ден, но все пак доживял до 100 години. Мозъкът изключва възможността тази история да не отговаря на истината, дори напротив, улавя се за нея и вследствие на това се притеснява по-малко от евентуалните лоши последици от пушенето.

Ефектът на кофата с раци

Да, има теория, наречена „Теорията на кофата с раци”. По принцип ракът няма да се затрудни да излезе от кофата, но само когато е сам. Ако в кофата има други раци, те ще го дърпат обратно.

Е, така стоят нещата и в обществото. Хората подсъзнателно не искат някой около тях да промени живота си и да постигне повече от тях, защото сами по себе си ще изглеждат по-лоши в сравнение с успелите си познати. Например, когато някой каже, че иска да отиде на фитнес, друг му отговаря: „И защо ти е да правиш това?”…

Ефектът на Дънинг-Крюгер

Когато започнем да се справяме добре в нещо, представата ни за собствения ни талант вече е пристрастна, а вследствие на това самочувствието ни расте. Това обяснява защо начинаещите дават „ценни“ съвети на своите по-опитни колеги, без изобщо да виждат своите собствени грешки. С трупането на повече опит, ние осъзнаваме колко още много ни предстои да учим. Така представата ни за нас самите постепенно започва да става по-негативна.

Ефектът на Дънинг-Крюгер представлява нарушение в начина, по който хората възприемат действителността, а това конкретно се отнася за склонността, при която неквалифицирани хора страдат от илюзорно превъзходство, заради което оценяват погрешно уменията си много по-високо от средното. Според специалистите тази склонност се дължи на метакогнитивната неспособност на неквалифицирания да разпознава своите грешки. Другото направление на ефекта на Дънинг-Крюгер е склонността на висококвалифицираните да оценяват способностите си много по-ниско, отколкото са в действителност.

Ефектът на д-р Фокс

Този ефект е толкова силен, колкото и потенциално опасен: поднася се съмнителна информация, която привлича вниманието на обществеността. Повечето хора се доверяват на думите на красноречивия оратор, дори те да не са истина и да няма никаква логика в тях. Ако някой реши да обори тези твърдения със силни доказателства, се сблъсква с абсолютното недоверие на хората, защото те вече са повярвали на добрия и харизматичен оратор. Ето защо сектите и псевдонауките са толкова популярни и днес.

Предпочитания към неща с нулев риск

Проучвания показват, че ако хората бъдат изправени пред два избора – да сведат малкия риск до нулев или драстично да намалят огромния, по-голямата част биха избрали първото. Дори и това да е контра продуктивно. Да елиминираме изцяло риска от автомобилни катастрофи или радикално да намалим огромния брой автомобилни инциденти? Нулевият риск много често е по-привлекателен за мозъка ни.

Емоционално очакване

Представете си, че сте в нова връзка, чувствате се увлечени от новия си партньор и бъркате тези чувства с любовта. Мозъкът ви си представя бъдещата ви сватба и вие фантазирате колко красив ще бъде животът ви заедно. Но когато първоначалната страст между вас изчезне, може да се почувствате разочаровани, че партньорът ви не отговаря на предишните ви очаквания за "красив живот". Същото важи и за всичко, което очаквате прекалено много: колкото повече чакате нещо, толкова повече се вълнувате предварително, и толкова по-малко щастливи сте, когато чакането най-после свърши.