6 психологически термина, които психолозите не използват

Психологията е науката за функциите на мозъка, мислите и поведението на хората, следователно и за всекидневния живот. Това означава, че много от нас се смятат за експерти по темата, дори когато не са отваряли и един учебник по психология. Термини като невротик или раздвоение на личността се използват от лаиците, без да разбират значението на тези определения, как са били създадени и дали все още се използват. Професорът по клинична психология Питър Киндърман от Университета в Ливърпул представя кратък списък с психологически термини, които повечето хора използват погрешно.

1. Личностен тип

Идеята, че мъжете и жените могат да бъдат групирани в различни личностни типове — като цветовете — има дълга история в науката психология, като най-ранните налични сведения са още от времето на древните гърци. В днешно време се подхвърлят термини като интроверти, екстроверти, тип А личност или тип Б.

Учените са установили, че някои доста обширни концепции за личността, като например съзнателността, представляват характеристики, които всеки един човек притежава до някаква степен. Тези концепции се разглеждат като стойности, намиращи се някъде по дължината на спектъра — те могат да са в едната или другата крайност, както и да са умерени. Зависят от темперамента, културата, възпитанието и конкретната ситуация.

Важно е да не поставяме другите в категории, защото нашите личности не са фиксирани. Редица изследвания показват, че хората непрестанно показват непостоянство и променливост, а чертите на характера се изменят значително с течение на времето, адаптирайки се към събитията и връзките, които сформираме.

2. Психотичен тип

"Психотичен сериен убиец" или "психопат" са често използвани образи в киното и дори в някои реномирани речници посочените синоними за термина са "безумен" или "луд". За психолозите и психиатрите обаче психотичен не означава опасен или гневен. Терминът се отнася за група притеснителни преживявания, които включват чуването на гласове, необичайни вярвания и неорганизирана реч. Въпреки множеството подмамващо гръмки заглавия в медиите тези преживявания обикновено не са свързани с импулси за извършване на убийство.

3. Хистерия

Древните гърци са вярвали, че утробата (хистерът) се отделя и се мести в тялото, оказвайки натиск върху други органи, като по този начин причинява "хистерия". По време на Викторианската епоха френският невролог Жан-Мартен Шарко допълнително развива концепцията за хистерията, определяйки я като психически феномен, който може да бъде излекуван с хипноза.

Професорът по клинична психология Питър Киндърман обяснява, че в научните среди психолозите избягват да използват термина истеричен, тъй като асоциирането на женствеността с психологическа уязвимост е както обидно, така и неправилно. Много общества предоставят неравностойни възможности за представителите на двата пола, но идеята, че жените, поради естеството на пола си, имат склонност към хистерия е унизителен мит, чието начало се поставя в Древна Гърция и след това се затвърждава от викторианците.

4. Раздвоение на личността

Сценаристите обичат да използват концепцията за раздвоение на личността — идеята, че човек може да притежава страни на личността, които да функционират напълно независимо, без едната да подозира за съществуването на другата. Според професор Питър Киндърман е напълно вярно, че всеки един от нас изпитва промени в настроението си ежедневно. Както споменахме малко по-горе в текста, нашите личностни характеристики са много по-малко устойчиви, отколкото предполагаме, и вероятно нашите действия и мисли са значително по-непоследователни и нелогични, отколкото бихме искали да си признаем.

Някои хора откриват, че техните емоции и самочувствие варират значително и от време на време тази нестабилност в представата за себе си може да доведе до проблеми. Малка част от мъжете и жените съобщават, че чувството им за това какъв човек са се променя толкова рязко и толкова много, че описват себе си като притежаващи две или повече личности. Това обаче се случва изключително рядко, поради което е доста спорна тема в научните среди.

Подобни усещания за множество личности е обикновено вследствие на травмиращи преживявания от детството, които водят до появата на редица трудности в осъзнаването на собствените емоции и отношенията с другите.

5. Невроза

Неврозата представлява един от онези термини от психиатрията, които с течение на времето са променили значението си, превърнал се е в част от всекидневния речник и след това е започнал да се използва като обида.

В началото неврозите са се приемали за психични проблеми, характеризирани от предизвикващи силен смут емоции, като например тревожност и депресия, и различни от психозите, към които се включват чуването на гласове и поддържането на странни вярвания. Неврозата вече не се използва като обща диагноза, психичните разстройства се диагностицират с конкретните си наименования, като депресия или тревожност. От 1980 г. насам терминът невроза не фигурира в "Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства" на Американската психиатрична асоциация.

С течение на времето значението на термина невротик, произлизащ от състоянието невроза, се измества. Хората започват го използват и за личностната черта, свързана с невротизма, която се характеризира с прояви на тревожност, потиснато настроение, завист и ревност. Невротизмът обаче не е медицинско състояние, а личностна черта. Хората често не правят разликата между неврозата и невротизма.

Някои от нас имат склонност да изпитват тревожност и/или депресия и това най-вероятно е най-правилният и коректен начин за назоваване на това състояние, вместо използването на думи като невротик.

6. Промиване на мозъци

Могат ли наистина хората да бъдат манипулирани до такава степен? Според социалните медии и всяко второ заглавие на новинарските статии отговорът вероятно е да. Вече сме ставали свидетели на трагедии като Джоунстаун, където стотици последователи на лидера Джим Джоунс се самоубиват, следвайки неговите заповеди. Разбира се, дори сега темата за радикализацията на често млади индивиди, които се присъединяват към терористични групи, е актуална.

Така че е напълно възможно някои хора да бъдат придумани или принудени да извършат ужасни престъпления. Но когато става въпрос за "промиване на мозъци", някои мъже и жени вярват в съществуването на хитри психологически трикове, които могат да манипулират човешкото съзнание по начини, известни само на членовете на култове и разузнавателните агенции.

За жалост, хората наистина могат да бъдат подмамени, убедени или заставени да действат по определен начин. Но няма тайни техники за промиване на мозъци. Хората са податливи на въздействието на пропагандата, подкупите, харизматичните лидери и социалния натиск. Според професор Питър Киндърман това не е са тайни техники за манипулация, а препятствия, пред които сме изправени всеки ден.