15 цитата от Даниъл Канеман: за оптимизма, щастието, времето и решенията

от 13 март 2019г., обновено на 07 апр 2021г.

Даниъл Канеман е израелско-американски психолог и лауреат на Нобелова награда за икономика за работата си в областта на психологията, анализираща рационалния модел на оценяването и вземането на решения. Идеите му оказват дълбоко влияние в различни области на живота и науката, включително в медицината, икономиката и политиката. През 2011 г. името му е в списъка на списание "Foreign Policy" с най-важните мислители на нашето време. Даниъл Канеман е почетен професор по психология и обществени въпроси в университета на Принстън.

"Целта на политиката би трябвало да е намаляването на човешкото страдание. Справянето с депресията и крайната бедност би трябвало да е наш приоритет."
"Светът в нашите глави не е точна реплика на реалността; нашите очаквания за честотата на събитията са изкривени от разпространението и емоционалната интензивност на съобщенията, на които сме изложени."
"Най-лесният начин за увеличаване на щастието е контролирането на начина, по който използвате времето си. Можете ли да намерите повече време за нещата, които обичате?"
"В човешкият мозък има механизъм, който е предназначен да дава приоритет на лошите новини."
"Лошите емоции, лошите родители и лошата обратна връзка имат повече въздействие от добрите, а лошата информация се обработва по-обстойно, отколкото добрата."
"Над нивото на удовлетвореност, свързано с дохода, вие можете да си купите повече приятни преживявания, но ще загубите част от способността си да се радвате на по-простите."

"Всеки аспект от живота, към който се насочи вниманието, ще се привижда като голям в една глобална оценка. В това е същността на илюзията на фокусирането, която може да се опише с едно-единствено изречение: Нищо в живота не е толкова важно, колкото мислите, че е, когато мислите за него."

"Оптимизмът е нормален, но някои щастливи хора са по-оптимистични от останалите. Ако сте генетично надарени със склонност към оптимизъм, едва ли е необходимо да ви се казва, че сте щастлив човек - вече се чувствате щастливи."
"Илюзията на фокусирането може да стане причина хората да грешат относно настоящото си благополучие, както и относно щастието на другите, и относно собственото си щастие в бъдеще."
"Адаптацията към една нова ситуация, била тя добра или лоша, се състои до голяма степен във все по-малко и по-малко мислене за нея. В този смисъл повечето дългосрочни житейски обстоятелства, включително параплегията и бракът, са временни състояния, с които човек свиква, когато се намира в тях."
"Илюзията на фокусирането (която Гилбърт и Уилсън наричат фокулизъм) е богат източник на погрешно искане. По-специално тя ни прави склонни да преувеличаваме ефекта на значителни покупки или променени обстоятелства върху бъдещото ни благополучие."

"Централният факт на нашето съществуване е, че времето е най-важният, ограничен ресурс, но помнещото Аз игнорира тази реалност. Пренебрежението към продължителността, съчетано с правилото за пика и завършека, поражда деформация, която предпочита краткия период на интензивна радост пред по-дългия период на умерено щастие. Огледалното отражение на същата деформация е причина да се страхуваме повече от късия период на интензивно, но поносимо страдание, отколкото от много по-дългия период на умерена болка. Пренебрежението към продължителността ни прави и склонни да приемем един дълъг период на леко неудоволствие, защото краят ще бъде по-добър, и ни насърчава да се откажем от възможността за дълъг щастлив период, ако е вероятно той да има лош завършек."

"Един момент може да получи значение и поради това, че променя преживяването на последващите моменти. Например един час, прекаран в упражнения на цигулка, може да подобри преживяването на много часове свирене или слушане на музика години по-късно."
"От по-дребнавото клюкарене край автомата за вода до по-добрите решения има пряка връзка. Хората, които вземат решенията, понякога са по-способни да си представят гласовете на настоящите клюкари и на бъдещите си критици, отколкото колебливия глас на собствените си съмнения. Те ще правят по-добри избори, когато очакват, че техните решения ще бъдат оценявани не само по това какви са излезли, а по това как са били взети."
"Най-трудоемките форми на бавно мислене са тези, които изискват да мислите бързо."

Източник:

brainyquote.com, „Мисленето“ - Даниъл Канеман, изд. "Изток-Запад"
Снимка: flickr.com