Теории и примери за детското развитие

Теориите за детското развитие се фокусират върху обяснението как децата се променят и растат в периода на детството. Те се съсредоточават върху различни аспекти на развитието – социален, емоционален и когнитивен.

Изучаването на човешкото развитие е богата и обширна тема. Всички ние имаме личен опит с него, но понякога е трудно да разберем как и защо хората растат, учат се и действат така, както го правят.

Защо децата се държат по определен начин? Дали поведението им е свързано с възрастта, семейните взаимоотношения или индивидуалния темперамент? Психолозите на развитието се стремят да отговорят на подобни въпроси, както и да разберат, обяснят и прогнозират поведението, което демонстрираме през живота си.

В стремежа да се разбере човешкото развитие изобщо възникват редица различни теории за детското такова с цел обясняване различните аспекти на човешкия растеж.

Теории за развитието на детето: минало

Теориите осигуряват рамка, в която да се мисли за човешкия растеж и учене. Но защо проучваме растежа? Какво можем да научим от психологическите теории за него? Ако някога сте се чудили какво мотивира човешката мисъл и поведение, разбирането на тези теории може да даде полезна представа за хората и обществото.

Нашето разбиране за развитието на детето се е променило през годините

Детското развитие от раждането до зрелостта до голяма степен е пренебрегвано през голяма част от човешката история.

Децата често се разглеждат като малки версии на възрастните и не се обръща особено внимание на многото особености в когнитивните способности, използването на езика и физическия растеж, които се порявяват през детството и юношеството.

Интересът към детското развитие се заражда в началото на 20-ти век, но по онова време фокусът е най-вече върху абнормното поведение. 

В крайна сметка изследователите все повече се интересуват от други теми, включително типичното развитие на децата, както и влиянието върху това развитие. 

Изучаването на развитието на детето ни позволява да разберем многото промени, които се случват в нас

Защо е важно да се проучи как децата растат, учат се и се променят? Разбирането на детското развитие е от съществено значение, защото ни позволява да оценим напълно когнитивния, емоционален, физически, социално и образователен растеж, който преживяваме от раждането до ранната възраст.

Някои от основните теории са известни като грандиозни теории; те се опитват да опишат всеки аспект на развитието. Други са известни като мини теории; те се съсредоточават само върху ограничен аспект на развитието, като когнитивен или социален растеж. 

По-долу са само някои от многото теории за детското развитие, предложени от теоретици и изследователи. По-новите проучвания очертават етапите на детското развитие и идентифицират типичните възрасти, на които се появяват определени особености.

Фройдистката психосексуална теория за развитието

Психоаналитичната теория произтича от работата на Зигмунд Фройд. Чрез клиничната си работа с пациенти, страдащи от психични заболявания, Фройд стига до убеждението, че детският опит и несъзнателните желания влияят върху поведението.

Според Фройд конфликтите, възникващи по време на всеки от тези етапи, могат да окажат влияние през целия живот на личността и поведението й. 

Фройд предлага една от най-известните грандиозни теории за развитието на детето. Според психосексуалната теория, то се разгръща в поредица от етапи, фокусирани върху различните зони за удоволствие на тялото. По време на всеки етап детето среща конфликти, които играят важна роля в хода на развитието му.

Неговата теория твърди, че енергията на либидото е фокусирана върху различни ерогенни зони в определените етапи. Нарушение в етапа може да доведе до фиксиране в дадения момент от развитието на детето, което според Фройд може да окаже влияние върху поведението му като възрастен.

В този ред на мисли, какво се случва при завършването на всеки етап? И какво би могло да се случи, ако едно дете има затруднения по време на определена точка от развитието? Успешното завършване на всеки етап води до развитието на здрава пълноценна личност. Неспособността да се разрешат конфликтите на даден етап може да доведе до фиксиране, което след това да окаже влияние върху поведението на възрастните.

Докато някои други теории за детското развитие предполагат, че личността ни продължава да се променя и расте през целия живот, Фройд вярва, че ранните преживявания играят най-голяма роля в оформянето на развитието и тя до голяма степен се бетонира на петгодишна възраст.

Психосоциална теория за развитието на Ериксън

Психоаналитичната теория е особено влиятелна през първата половина на двадесети век. Ето защо последователите на Фройд разширяват идеите му и развиват собствени теории. Идеите на Ерик Ериксън са може би най-известните неофройдистки такива. 

Ериксонската теория за психосоциалното развитие описва растежа и промяната през целия живот, съсредоточавайки се върху социалното взаимодействие и конфликтите, възникващи по време на различните етапи на развитие.

Докато теорията на Ериксън за психосоциалното развитие споделя някои прилики с тази на Фройд, тя е драстично различна w mnogo otno[eniq. Вместо да се фокусира върху сексуалния интерес като движеща сила в развитието, Ериксън вярва, че социалното взаимодействие и опит играят решаващи роли.

Неговата стадийна теория за човешкото развитие описва този процес от ранната детска възраст до смъртта. По време на всеки етап хората се сблъскват с конфликт на растежа, който оказва влияние върху по-късното функциониране и по-нататъшен растеж.

За разлика от много други теории за разстежа, психосоциалната теория на Ерик Ериксън се фокусира върху развитието през целия живот. На всеки етап децата и възрастните са изправени пред криза на растежа, която служи като основен поврат. Успешното управление на предизвикателствата на всеки етап води до появата на психологическо целомъдрие през целия живот.

Теории за поведенческо развитие на детето

През първата половина на ХХ век нова мисловна школа, известна като бихейвиоризъм, се превръща в доминираща сила в психологията. Бихейвиористите вярват, че психологията трябва да се съсредоточи само върху наблюдаеми и количествено измерими поведения, за да стане по-научна дисциплина.

Според бихейвиористката перспектива цялото човешко поведение може да бъде описано от гледна точка на влиянията на околната среда. Някои представители, като Джон Б. Уотсън и Б. С. Скинър, настояват, че ученето се осъществява само чрез процеси на асоцииране и подкрепление.

Поведенческите теории на развитието се съсредоточават върху това как влиянието на взаимодействието с околната среда повлиява поведението и се основава на теориите на психолози като Джон Б. Уотсън, Иван Павлов и Б. С. Скинър. Тези теории се занимават само с наблюдаеми поведения. Развитието се счита за реакция на награди, наказания, стимули и подкрепление.

Тази теория се различава значително от другите, тъй като не отдава никакво внимание на вътрешните мисли и чувства. Вместо това тя се съсредоточава изцяло върху това как опитът оформя това, което сме.

Два важни типа учене, които се разграничават в този подход към растежа, са класическото кондициониране (форма на асоциативно учене, която е демонстрирана за първи път от Иван Павлов) и оперантното кондициониране. Класическото кондициониране включва учене чрез сдвояване на естествено възникващия стимул с преди това неутрален стимул. Оперантното кондициониране използва подкрепление и наказание за промяна на поведението.

Когнитивната теория на Жан Пиаже

Когнитивната теория се занимава с развитието на мисловните процеси на човека. Тя разглежда още как тези процеси оказват влияние върху навина, по който разбираме и взаимодействаме със света. Пиаже предлага идея, която изглежда очевидна днес, но е революционна за разбирането на детското развитие:

Неговата теория е една от най-влиятелните в сферата на когнитивното развитие. Стреми се да опише и обясни развитието на мисловните процеси и менталните състояния. Той също така разглежда как тези мисловни процеси оказват влияние върху начина, по който разбираме и взаимодействаме със света. Теорията цели да отчете стъпките и последователността на интелектуалното развитие на децата.

Теория на привързаността на Боулби

Налице са много изследвания върху социалното развитие на децата. Джон Боулби предлага една от най-ранните теории за социалното развитие. Той вярва, че ранните взаимоотношения с обгрижващите го възрастни играят важна роля в развитието на детето и продължават да оказват влияние върху социалните взаимоотношения през целия му живот.

Теорията на привързаността на Боулби предполага, че децата се раждат с вродена нужда от привързаност. Привъзраностите спомагат за оцеляването, като гарантират, че детето ще получава грижи и защита. Освен това тези привързаности се характеризират с ясни поведенчески и мотивационни модели. С други думи, както децата, така и лицата, които се грижат за тях, се ангажират с поведение, предназначено да осигури близост. Децата се стремят да останат близо и свързани с обгрижващите ги, които на свой ред осигуряват сигурно убежище и база за изследване.

Изследователите разширяват първоначалната работа на Боулби и предполагат съществуването на редица различни стилове на привързаност. Децата, които получават последователна подкрепа и грижи, са по-склонни да развият сигурен (здрав) стил на привързване, докато тези, които получават по-малко надеждна грижа, могат да развият амбивалентен, избягващ или неорганизиран (несигурен) стил.

Теорията за социалното учене на Бандура

Теорията за социалното учене се основава на работата на психолога Алберт Бандура. Той вярва, че процесът на кондициониране и подкрепление не може да обясни достатъчно пълно човешкото учене. Например как може процесът на кондициониране да отчете ученето, което не е подкрепено чрез класическо или оперантно кондициониране?

Според теорията за социалното учене дадено поведение може да се научи и чрез наблюдение и моделиране. Чрез наблюдаване на действията на другите, включително родители и връстници, децата развиват нови умения и придобиват нова информация.

Теорията за детското развитие на Бандура предполага, че наблюдението играе критична роля в ученето, но това наблюдение не е задължително да бъде под формата на гледане на жив модел. Вместо това хората могат да научат дадено поведение чрез вербални инструкции, както и чрез наблюдение на реални или измислени символи, показващи това поведение в книги или филми.

Социокултурната теория на Виготски

Друг психолог, на име Лев Виготски, предлага теоретична теория за ученето, която е наистина влиятелна, особено в областта на образованието. Подобно на Пиаже, Виготски вярва, че децата се учат чрез действие и практически преживявания. Неговата социокултурна теория предполага още, че родителите, полагащите грижи възрастни, връстниците и културата като цяло са отговорни за развитието на по-висшите функции.

Според Виготски ученето е процес на социална интериоризация. Чрез взаимодействието с другите наученото се интегрира в разбирането на индивида за света. Тази теория за детското развитие въвежда още концепцията за „зоната на проксимално/най-близко/ развитие”, или разликата между това, което човек може да направи с чужда помощ и това, което може да направи сам. С помощта на по-осведомените хората успяват постепенно да усвояват и увеличават своите умения и обхват на разбиране.