Изтласкването като защитен механизъм

Изтласкването е вид психична защита, която включва запазване на определени мисли, чувства или подтици извън осъзнаване. Целта на тази форма на защита е да се избегнат неприемливи желания или мисли от съзнателния ум, за да се предотвратят или сведат до минимум чувствата на безпокойство.

Как действа това? Този процес включва изтласкване на болезнени или смущаващи мисли в несъзнаваното, за да останат вън от осъзнаване. Концепцията за първи път е идентифицирана и описана от Зигмунд Фройд, който е най-известен като баща на психоанализата.

Важно е да се отбележи, че изтласкването е нещо повече от простото избягване на даден проблем или опит да не се мисли за него. Истинското изтласкване, според Фройд, включва пълното скриване на нещо от осъзнаване. Когато една мисъл, чувство или порив са изтласкани, вие дори не знаете, че съществуват. Тези скрити чувства обаче могат да продължат да оказват влияние върху вашето поведение и отношения.

История

За да разберем как действа изтласкването, е важно да погледнем как Зигмунд Фройд разглежда ума. Той схваща човешкия ум като айсберг. Помислете как изглежда айсберга, ако го гледаме над водата — единственото нещо, което се вижда, е върхът му, подобно на съзнателния ни ум.

Съзнателен ум

Когато говорим за съзнанието, представляващо само „върха на айсберга“, имаме предвид факта, че само малка част от айсберга всъщност се вижда. Аналогично на съзнанието, това включва всички мисли, чувства и спомени, с които в момента сме наясно, или които можем да призовем към осъзнаване.

В опитите си да помогне на пациентите да разкрият своите несъзнавани чувства, обаче Фройд започва да вярва, че съществува механизъм, който активно се съпротивлява на тези усилия, за да скрие неприемливи мисли. Той нарича този процес изтласкване, вярвайки, че играе една от най-критичните роли в човешката психика. Той дори предполага, че изтласкването е „фундаментът, върху който почива цялата структура на психоанализата“.

Изтласкването е първият защитен механизъм, идентифициран от Фройд и той смята, че е най-важният. Целият процес на фройдистка психоанализа се опира на идеята, че привеждането на неосъзнати чувства в съзнанието може да доведе до облекчаване на психологическия дистрес.

Изтласкване срещу потискане

Изтласкването понякога се бърка с потискането, друг тип защитен механизъм. Първото включва нежелани импулси или мисли, които несъзнателно се изтласкват от съзнанието, а второто се случва, когато човек съзнателно се опитва да насили тези чувства вън от съзнанието. Потискането се случва, когато нарочно се опитваме да забравим или да не мислим за болезнени или нежелани мисли.

Видове изтласкване

Фройд също използва термина изтласкване по два различни начина. Те често се представят и като различни етапи на изтласкване.

Първичното изтласкване се отнася до скриване на нежелан материал, преди изобщо да достигне до съзнанието. Този процес протича изцяло несъзнателно. Въпреки че информацията може да е скрита от осъзнаването, тя понякога може да влезе в съзнанието по прикрити начини.

Вторичното изтласкване обикновено възниква, когато човек стане наясно с репресиран материал, но след това нарочно се опита да го отстрани от съзнанието.

Съществуват изследвания, които предполагат, че някои случаи на изтласкване могат да бъдат обяснени като се разгледат определени процеси в паметта. Изследванията подкрепят идеята, че избирателното забравяне е един от начините, хората да блокират осъзнаването на нежеланите мисли или спомени.

Един от начините, по които това може да се случи, е чрез забравяне, предизвикано от припомняне. По-честото извличане на някои спомени може да доведе до забравянето на други, т.е. многократното извикване на някои спомени може да направи други по-малко достъпни. Травматичните или нежелани такива например могат да бъдат забравени чрез многократно извличане на по-положителни.

Как работи 

Подобно на другите защитни механизми, изтласкването възпрепятства евентуално смущаващи или заплашителни мисли да навлязат в съзнанието. Целта на този процес е да сведе до минимум чувството на безпокойство.

За да разберем по-добре как действа изтласкването, е важно да разгледаме по-отблизо възгледите на Фройд за структурата на личността. Той вярва, че тя е съставена от три части.

Его (Аз)

В психоаналитичния възглед на Фройд за личността Егото е компонентът, който се занимава и посредничи между нуждите на реалността и другите два аспекта на личността.

Ид (То)

Идът е несъзнаваният резервоар от базови подтици, желания и нужди, които управляват поведението.

Суперегото (Свръхаз)

Суперегото е идеалистичната и моралистична страна, която включва ценности и идеи, интернализирани от онези, които полагат грижи за нас, и обществото.

Ид е онова, което подхранва тези често неприемливи позиви и именно Суперегото се опитва да наложи морал върху поведението на индивида. Егото се стреми да балансира тези две често конкуриращи се искания, като същевременно взема предвид ежедневната реалност на индивида.

Постоянното балансиране на тези често състезаващи се сили е това, което може да доведе до Его безпокойство. Основните подтици на Ид често се потискат, така че се налага Егото да се справя с тези чувства, както и с конфликтите между исканията на реалността и моралистичния натиск от страна на Суперегото.

Въпреки че изтласкването може да бъде ефективна защита, тя в крайна сметка може да доведе до по-висока тревожност. Фройд вярва, че това може да доведе до психологически дистрес. Въпреки че тези мисли, чувства и желания може да са извън съзнанието, те все още имат силата да будят тревожност. Целият процес в подхода на Фройд към психоанализата е съсредоточен върху привеждането на тези несъзнателни подтици към осъзнаване, за да може индивидът да се справи с тях съзнателно.

Въздействие

Както става ясно болезнените мисли, скрити от осъзнаването чрез изтласкване, може да не са съзнателни, но все пак могат да причиняват болка и тревожност. Нещата, които са репресирани, не изчезват просто така.

Ако не успеем да се справим правилно с тези мисли или чувства, те в крайна сметка могат да се натрупат до момента, в който да започнат да се появяват чрез тревожност или дисфункционално поведение. Може би няма да знаем защо или откъде идват тази тревожност и тревожно поведение, тъй като източникът е скрит от нашето съзнание. Нещата, които са изтласкани, могат да започнат да се промъкват в съзнанието по фини начини.

Сънища

Фройд вярва, че сънищата са един от начините да надникнем в несъзнателния ум. Анализирайки явното съдържание на сънищата (или буквалните събития, които се случват в съня), той вярва, че можем да научим повече за латентното им съдържание (или символичните, несъзнателни значения). Потиснатите чувства могат да изскочат в страховете, тревогите и желанията, които изпитваме в тези сънища.

Случвало ли ви се е да направите неволна грешка на езика, която сякаш разкрива какво всъщност си мислите? Фройд предполага, че тези случайни грешки (наречени фройдистки подхлъзвания) са един от начините, по които тази изтласкана информация пробива път към осъзнаване.

Примери

Изследването на някои примери за изтласкване може да даде по-добър поглед върху това повлиява поведението.

Неволни грешки на езика

Фройдисткото приплъзване на езика е друг пример за това как потиснатите мисли и чувства могат да се заявят. Фройд вярва, че погрешното приплъзване на езика може да бъде много разкриващо, често разкривайки нещата, които наистина мислим или чувстваме, относно дадено нещо на несъзнателно ниво.

Въпреки че тези чувства могат да бъдат потиснати, те имат своите начини да се промъкнат, когато най-малко ги очакваме. Да наречете романтичния си партньор с името на колега може да е просто грешка, но Фройд би предположил, че това може и да е знак, че сте потиснали сексуални желания към този колега.

Едипов комплекс

По време на етапите на психосексуалното си развитие, Фройд предполага, че децата преминават през процес по време на гениталния стадий, при който първоначално разглеждат своя родител от същия пол като съперник за привързаността на родителя от противоположния пол.

За да разрешат този конфликт, те потискат тези чувства на агресия и вместо това започват да се идентифицират с родителя от същия пол. При момчетата тези чувства са известни като Едипов комплекс, докато аналогичните чувства при младите момичета се нарича комплекс Електра.

Фобии

Понякога фобиите могат да бъдат пример за това как изтласкания спомен може да продължи да оказва влияние върху поведението. Например малко дете е ухапано от куче, докато играе в парка. По-късно развива тежка фобия към кучета, но няма спомен кога е възникнал този страх. То е изтласкало болезнения спомен от плашещото преживяване с кучето, така че не е наясно откъде идва този страх.

Полемика

Концепцията за изтласкани спомени или съществуването на спомени, които са толкова болезнени или травматични, че се пазят от осъзнаване, е противоречива тема през последните десетилетия.

Изтласкване и психоанализа

Докато изтласкването е термин, често използван в психологията, той се счита за натоварен с противоречие. Идеята за изтласкването основна в рамките на психоанализата, но въпреки това има редица критици, които поставят под въпрос валидността и дори съществуването му.

Психоанализата предполага, че изкривяването на реалността, вследствие на изтласкването, е това, което води до психопатология и невроза. И все пак преглед на изследванията стига до заключението, че изкривяването на реалността по този начин най-често помага за подобряване на психическото и социалното функциониране на индивида. Едно проучване установява, че хората, които имат изтласкващ стил на справяне, са склонни да изпитват по-малко депресия и се справят по-добре с болката.

Изтласкване и памет

Самият Фройд отбелязва, че хората понякога преживяват „възстановяване“ на потиснатите спомени от детството по време на психоаналитичната терапия. В книгата си „Въведение в психоанализата“ той заключава, че „тези сцени от ранна детска възраст невинаги са верни. В действителност те не са верни в повечето случаи и в някои от тях те са пряката противоположност на историческата истина“.

Изтласканите спомени попадат в светлината на прожекторите през 80-те и 90-те години на миналия век, когато редица случаи, включващи възстановени спомени от детско насилие, приковават вниманието на медиите.

Днес много психолози предполагат, че макар и да е възможно известно потискане на паметта, това е голяма рядкост. Експертът по памет Елизабет Лофтъс многократно демонстрира, че фалшивите спомени за събития, които всъщност не са се случили, се формират съвсем лесно. Хората също са склонни към конфабулация на спомени в някои случаи. Те могат да вярват изцяло, че подобни спомени са точни, въпреки че събитията всъщност не са се случили като запомнени.

В много случаи травмата всъщност може да укрепи спомена за дадено събитие. Вследствие хората могат да развият посттравматично стресово разстройство в резултат на тези травматични преживявания, което да причини ярки ретроспекции на събитията. Тогава, вместо да изтласкат болезнените спомени, те са принудени да ги преживяват отново и отново.

Това не означава непременно, че спомените за тези събития са напълно точни. Изкривяванията в паметта са често срещани, особено защото процесите на кодиране, съхранение и извличане са предразположени към грешки.

Памет

Едно от основните предположения в класическата психоанализа е, че травматичните спомени могат да бъдат потиснати. Повечето изследвания обаче откриват, че травмата всъщност има тенденция да засилва спомена за болезненото събитие.

Невроза

Психоанализата също предполага, че изтласкването играе роля в изкривяване на реалността на индивида, което впоследствие може да доведе до невроза и дисфункция. Въпреки това, преглед на изследванията стига до заключението, че тези изкривявания могат да имат благоприятно въздействие при някои обстоятелства. Важно е също да се отбележи, че дори изтласкванията да съществуват и някои неща да са скрити от осъзнаването, това не означава, че този процес непременно допринася за психични разстройства.

Терапия

Фройдисткият подход към психоанализата предполага, че терапевтичният успех зависи от премахването на изтласкването. В момента обаче се смята, че съществуват много видове терапевтични действия, които допринасят за успеха на всеки тип психологическа терапия, психоанализа или друго.

Изтласканата информация, макар и неосъзната, все още присъства и може да се появи отново по много начини. Фройдовата психоанализа предполага, че тази психична защита е в основата на неврозата и че привеждането на изтласкан материал към осъзнаване може да доведе до облекчение. Съвременните психолози са склонни да вярват, че същинското потискане на паметта е доста рядко.

Докато Фройд смята, че премахването на изтласкването е ключът към възстановяването, то това не е подкрепено от изследвания. Някои експерти смятат, че разкриването на изтласкан материал може да бъде първата стъпка към промяна. Разбирането на нещо в края на краищата не е достатъчно, за да се реши проблем. Но това може да доведе до последващи усилия, които да водят до реално облекчение и трайни промени.