3 вида стрес и опасностите за здравето от него

Стрес е чувството, което хората изпитват, когато полагат големи усилия да се справят с предизвикателствата, свързани с финансите, работата, взаимоотношенията, околната среда и други ситуации. Той също може да е налице, когато човек възприема реално, въображаемо предизвикателство или заплаха за своето благополучие. Хората често използват думата стрес взаимозаменяемо с тревожност, безпокойство, страх, нервност, претоварване, паника или напрежение.

Тялото е интелигентна операционна система, но то не може да определи разликата между животозастрашаваща външна заплаха от въображаеми или възприемани стресори, които не застрашават живота ни - ето защо реагира по един и същи начин. То произвежда значително по-големи количества от хормоните кортизол, адреналин и норадреналин. Невробиологията на стреса е сложно функциониращ механизъм.

Според Американската психологическа асоциация (APA), съществуват три различни вида стрес — остър стрес, епизодичен остър стрес и хроничен стрес. Всичките три вида имат свои собствени характеристики, симптоми, продължителност и лечебни подходи.

Управлението на стреса може да бъде сложно, защото всеки от трите различни вида стрес може да се появи еднократно, повтарящо се, остър или хроничен. Поради това те изискват различни нива на интервенции в лечението, управление и психологическо лечение поради характера на средата на човека, начина на живот, историята на развитието, ресурсите му за справяне и неговата личност.

Остър стрес

Острият стрес обикновено е краткотраен. Това е най-често срещаното му проявление и обикновено е следствие от реактивно мислене. При него отрицателните мисли преобладават за ситуации или събития, които са настъпили наскоро, или предстоят в близкото бъдеще.

Например, ако наскоро сте участвали в спор, може да изпитвате остър стрес, свързан с негативни мисли (за спора), които се повтарят. Той може да е свързан и с предстоящия краен срок за проекта на работа, т.е. отново стресът се смята за предизвикан. Най-често, когато мисловно индуцираният стрес бъде намален или отстранен, острият стрес също намалява. Въпреки това, ако той отговаря на критериите на DSM-5, тогава индивидът може да бъде диагностициран с Акутно/остро/ стресово разстройство.

Краткотрайни ефекти на остър стрес

Най-честите признаци и симптоми:

• Краткотраен емоционален дистрес — известна комбинация от гняв или раздразнителност, тревожност и депресия.
• Краткотрайно мускулно напрежение, главоболие, болки в гърба, болки във врата, болка в челюстта и други мускулни напрежения, проблеми със сухожилията и ставите.
• Краткотрайни стомашно-чревни проблеми, киселини, метеоризъм, диария, запек.
• Повишено кръвно налягане, сърцебиене, учестен пулс, потни длани, сърцебиене, световъртеж, мигренозно главоболие, студени ръце или крака, задух, проблеми със съня и болка в гръдния кош.

Епизодичен остър стрес

Хората, които често страдат от остър стрес, също толкова често преживяват хаос и криза. Те винаги бързат или се чувстват под напрежение; поемат много отговорности и обикновено изпитват затруднение да организират времето си около всички тези изисквания. Тези хора постоянно се намират в хватката на острия стрес.

Съществуват два основни типа личности, които често преживяват епизодичен остър стрес: 1) "Тип А" личност 2) "Тревожният"

"Тип А" личност: Счита се, че този тип личност има у себе си повишена склонност да се конкурира, агресивност, желание за незабавно постигане на резултати, враждебност и чувство за спешност. В допълнение, този човек е реактивен със своята враждебност и почти винаги е с дълбока несигурност относно представянето си. Тези личностни черти създават чести епизоди на остър стрес у индивида от тип А. Кардиолозите Фридман и Росенман установяват, че хората от тип А са особено предразположени към развитие на коронарна болест на сърцето.

"Тревожният": в главата му препускат негативни мисли почти непрекъснато, причинявайки епизодичен остър стрес върху физическото и психическото здраве. Постоянно разтревоженият проектира вероятно бедствие и дава негативна прогноза за почти всяка ситуация. Той е с базови убеждения, че светът е опасно, враждебно, наказателно място, където винаги се случва нещо ужасно. Тези негативни мислители са склонни да бъдат тревожни и напрегнати — но по-скоро загрижени и потиснати, отколкото гневни и враждебни. Мислите им често са изпълнени с изявления от сорта "Какво, ако ...", които се дипълват с очаквани негативни резултати. Те често биват диагностицирани с генерализирано тревожно разстройство.

Епизодични ефекти на острия стрес

Най-честите признаци и симптоми са подобни на тези на острия стрес, но поради продължителното и често безпокойство се наблюдават непрекъснати увреждания и страдания.

• Емоционален дистрес — гняв или раздразнителност, тревожност и депресия, нетърпеливост, напрегнатост.
• Когнитивен стрес: компрометирано внимание /концентрация, компрометирана скорост на обработка, затруднено учене на нова информация и извличане на старата от паметта, психична умора.
• Междуличностните отношения се влошават. Работното място става източник на много стрес.
• Мускулно напрежение — напрежение, главоболие, болки в гърба, болка в челюстта, схванати мускули, сухожилия и проблеми със ставите.
• Стомашно-чревни проблеми, стомашни киселини, метеоризъм, диария, запек, синдром на раздразненото черво.
• Високо кръвно налягане, бързо сърцебиене, потни длани, сърцебиене, световъртеж, мигренозно главоболие, студени ръце или крака, недостиг на въздух, безсъние, болка в гърдите и сърдечни заболявания.
• Компрометиране на имунната система: чести настинки /грип, алергии, астма и други заболявания на имунната система.

Лечение на епизодичния остър стрес

Епизодичният остър стрес изисква интервенция на много нива. Лечението изисква професионална помощ в продължение на много месеци.

Най-често характеристиките на начина на живот и личността са толкова вкоренени и обичайни, че тези стресираните не виждат нищо лошо в начина, по който водят живота си. Обичайно те обвиняват за проблемите си други хора и външни събития; често виждат моделите в начина си на живот и на взаимодействие с другите/начина, по който възприемат света като съществен или неразделени компоненти на тяхната личност и затова са резистентни да търсят професионална психологическа помощ.

Тези хора могат да бъдат много резистентни на промяна в поведението и мисленето. Обикновено те търсят психологическо лечение, когато физическите болки и дискомфорт станат прекалено много.

Хроничният стрес

Това е най-вредният тип стрес. Ако хроничният стрес остане нелекуван за дълъг период от време, той може значително и често необратимо да увреди физическото ви здраве и да влоши вашето психично здраве.

Например, продължителната бедност, повторяемата злоупотреба, в каквато и да е форма, безработицата, дисфункционалното семейство, лошата работна среда, злоупотребата с наркотици или нещастният брак могат да причинят значителен хроничен стрес.

Хроничният стрес може да се появи и когато човек се чувства безнадеждно, не вижда изход от причината за стреса и се отказва от търсенето на решения.

Хроничният стрес може да бъде причинен от лоши преживявания в детството или от травматични преживявания по-късно в живота.

Когато човек живее с хроничен стрес, неговото поведение и емоционални реакции стават закоравели. Наблюдава се промяна в устройството на невробиологията на мозъка и тялото. Това прави човека податлив на опасните ефекти на стреса върху тялото, ума, когнитивните му способности, независимо от сценариите, в които се намира.

При хората с хроничен стрес се наблюдават признаците и симптомите, които споменахме по-рано, но те са хронични и могат да доведат до физически и психически срив, което да доведе до самоубийство, насилие, убийство, психоза, инфаркт и удар.

Хроничният стрес е мъчителен. Той износва човека ден след ден, година след година, разрушавайки живота, тялото и ума. Това причинява дълготрайно изтощение. Хроничният стрес е този, който придрижава бедността, дисфункционалните семейства, насилието, злоупотребите, травмите, презряната работа, етническото съперничество, войната.

Лечение на хроничен стрес

Когато човек никога не вижда изход от злощастна ситуация, изпитва безпокойство от изискванията върху себе си и натиск за привидно безкрайни периоди от време. Без надежда, индивидът се отказва от търсенето на решения.

Някои хронични стресови фактори или тригери произхождат от травматични преживявания в ранното детство, които стават вътрешни и остават завинаги болезнени и присъщи. Опитът в ранното детство оказва дълбоко влияние върху личността; често води до система от базови вярвания, които причиняват безкраен стрес за индивида (напр. светът е заплашително място, трябва да бъда перфектен през цялото време). Когато личността или дълбоките убеждения и вярвания трябва да бъдат преформулирани, възстановяването изисква активно самоизследване с професионална психологическа помощ. Добрата новина е, че психологическото лечение е много ефективно.

Най-вредната променлива на хроничния стрес е, че някои хора го обичат. Те почти забравят за неговото присъствие. В някои отношения може да се каже, че това е адаптация под формата на краен психологически защитен механизъм. Хората са мигновено наясно с острия стрес, защото той е нов за тях. Но, онези, които са жертва на хроничен стрес, често пренебрегват всички признаци и симптоми, защото те са познати и често се чувстват безпомощни и безнадеждни.

Хроничният стресможе да завърши със самоубийство, насилие, убийство, сърдечен удар, инсулт и дори рак. Хората стигат до крайно, фатално изтощение. Техните физически и психически ресурси са изчерпани чрез дълготрайно износване. Признаците и симптомите на хроничен стрес са трудни, но не и невъзможни за лечение.

Начинът, по който реагираме на трудна ситуация, оказва влияние на това как стресът засяга живота ни и нашето физическо и психическо здраве. Човек, който смята, че няма достатъчно ресурси, за да се справи, е по-вероятно да има по-силна реакция, която да предизвика значителни физически и психически проблеми. От първостепенно значение е да запомните, че умът и тялото са свързани — което означава, че психологическите фактори влияят на физическото състояние на човека и дълголетието на тялото.

Упоритият отрицателен отговор на предизвикателствата може да има пагубен ефект върху ума, тялото, емоциите. Въпреки това, да сте наясно как реагирате на стресори и да потърсите професионална помощ може да помогне да се намалят отрицателните чувства и последици от стреса и да го управлявате по-ефективно.

Потърсете помощ. Ако продължавате да изпитвате стрес, тревожност, претоварване, паника, стрес, се консултирайте с лицензиран клиничен психолог, който може да ви помогне да научите как ефективно да управлявате стреса. Той може да ви помогне да идентифицирате ситуации, мисли и поведения, които допринасят за вашия стрес и тревожност. Лечението ще включва разработване на план за действие, който да подобри здравословното ви състояние. Вашето здраве зависи от вашата среда, тяло, ум, мисли и емоции.

Редактор: Елиза Трайкова

Източник: spacioustherapy.com

Снимка: successunderpressure.com

Още по темата:

• 5 ефективни начина, които ще ви помогнат да се възстановите след силен емоционален стрес
• Какво трябва да знаете за своя обяснителен стил
• Вижте колко е лесно да заразим със стрес околните
• Ново изследване потвърди, че стресът е заразен