3 нива на самопознание, които трябва да преминете, ако искате да познаете себе си

Въпреки че не е лесно да си го признаем, често оставаме заклещени в най-базовите нива на самопознание. Много от нашите мисли и действия работят на автопилот, имат свой собствен живот и действат извън радара на нашето съзнание. Това не е нещо лошо, защото навиците, рутинните действия и реакциите ни помагат да опростяваме ежедневието си. Обмислянето на всеки момент би отнело твърде много време и преди всичко би представлявало огромна загуба на психична и емоционална енергия.

Човек, който е развил добро ниво на самопознание, може да си каже: "Чакай малко… може би ще трябва да променя този навик, който ми вреди." или да попита: "Може би реагирам прекалено?". Онзи, който не е развил самосъзнание, ще продължи да живее на автопилот, жертва на собствените си негативни навици, повтарящи се мисли и неподходящи реакции. В резултат на това той може да потъне в цикъл на самоунищожение.

Как да познаеш себе си? Трите най-важни въпроса за самопознанието:

Ниво 1 — Какво правя?

Понякога избягваме болката чрез разсейване. Пренасочваме мислите си към друго време или място, където се чувстваме по-сигурни и изолирани от болката на ежедневието. По-лесно е да потопим в мобилния телефон, телевизията, социалните мрежи или да оставим ума да се рее към златното бъдеще, правейки планове, които никога няма да изпълним на практика. Всичко това, само за да се опитаме да забравим. Има много места, където можем да се скрием, успокоявани от заблудата, че всичко е перфектно и че не е нужно да променяме нищо.

Всъщност, когато скритата цел на разсейването е да избягаме от реалността, в крайна сметка се чувстваме уморени. Това отвличане на вниманието не е здравословно, то не отчита удовлетворение, а още по-малко щастие. Това е само краткотрайно, почти пристрастяващо средство, към което ще трябва да прибягваме всеки ден, тъй като не решаваме истинските проблеми.

Ето защо, за да преминете през първото ниво на самопознание е важно да прекарате време насаме със себе си, да обмислите ежедневните си навици и да се запитате дали те наистина ви водят до мястото, където искате да бъдете, или напротив — те са измама, която подхранва недоволството ви. Запитайте се дали това, което правите всеки ден, наистина ви удовлетворява и допринася за вашето благополучие или е заучен навик, който не ви дава нищо.

Ниво 2 — Какво чувствам?

Били ли сте някога разстроени и когато някой ви пита защо сте ядосани, вие отговаряте, че не сте? Когато оперираме на автопилот и използваме отвличане на вниманието, за да избегнем мисленето, нормално е емоциите да се натрупват и в крайна сметка да експлодират, въпреки че невинаги разпознаваме, че това се случва.

В това второ ниво на самопознание започваме да откриваме кои сме всъщност. Свързването с нашите емоции е много интензивен процес, който разкрива страни, които не сме познавали в себе си или просто сме ги крили, защото ни плашат или предизвикват когнитивен дисонанс. Ако сме искрени в диалога със себе си и се осмелим да разпознаваме и изследваме абсолютно всичко, което чувстваме, ще открием нови аспекти на нашето "аз".

Ето защо някои от най-важните въпроси, свързани със самопознанието, са: Какво чувствам? Защо го чувствам?

Става дума за предположението, че емоциите са като малки компаси, които показват какво харесваме и не харесваме. Не е необходимо да се правят оценъчни преценки. Ние не сме по-добри или по-лоши, защото се чувстваме по определен начин. Това, което наистина е важно, е да осъзнавате тези емоции и да ги управлявате по един асертивен начин. Гневът и тъгата например могат да станат мощни креативни двигатели. Всичко зависи от това как ще използвате тези емоции.

Ниво 3 — Кои са моите слепи петна?

Много е вероятно колкото повече се ровите в себе си, толкова повече да се питате как да станете себепознаващи и колкото по-далеч стигате, толкова повече неща да откривате, които не ви харесват. Понякога това може да бъде плашещо, особено ако смятате, че има само един — "правилен" — начин да се почувствате и мислите.

Също така вероятно ще осъзнаете, че вашите мисли, аргументи и действия са просто отражение на мислите, аргументите и действията на хората около вас. Нормално е. В продължение на много години сте били подложени на тяхното влияние, без да го поставяте на съмнение.

На това ниво на самопознание най-важното е да знаете слепите си петна. С други думи, онези неща, които сте крили от себе си, защото не съответстват на идеализирания образ, който сте имали за себе си; да знаете кои са онези ограничаващи вярвания, които сте подхранвали; кои са повтарящите се негативни мисли, които сте култивирали. Разпознаването на вашите слепи петна ще ви попречи да бъдете роб на защитните механизми.

Това е ниво на интегриране на самопознанието, в което започвате да обмисляте действията, мислите и емоциите си, за да намерите неадаптивните модели, които нямат причина да продължават да съществуват и да ви вредят.

Някои въпроси, свързани със самопознанието, които могат да служат като пример, са: Когато се ядосвате, реагирате ли арогантно? Когато скърбите, маскирате ли го с гняв? Познаването на вашите поведенчески модели ще ви позволи да намерите по-твърди, здравословни и удовлетворяващи начини за справяне с реалността.

Самопознанието трябва да бъде последвано от самоприемане

Преминаването през всички нива на самопознание няма да стори нищо добро, ако те не водят до самоприемане. Всъщност самосъзнанието не ни прави по-щастливи. В някои случаи дори може да ни накара да се чувстваме по-нещастни, особено ако е съчетано с безмилостен критицизъм.

Следователно трябва да сте наясно, че този път на самопознание има за своя крайна цел самоприемането. Само тогава сте направили качествен скок и ще можете да намерите вътрешен мир. Самоприемането, породено от самопознание, е невероятна сила, източник на щастие и самочувствие, които ще ви помогнат да се изправите пред всякакви неприятности.