3 илюзии, които разкриват тайните на човешкия мозък

Нерядко, вместо да се довери на информацията, която очите му дават, умът се опитва да определи дали това, което те виждат, е истинско, и какви в действителност са формите и обектите пред него. Ако информацията, постъпваща от окото, е двусмислена, мозъкът прави предположения на база опит и знания. Следващите три илюзии показват възхитителния начин, по който той работи.

Илюзия за пола

Тази илюзия, създадена от Ричард Ръсел, показва едно лице по два начина - в първия вариант по-светлият тон на кожата създава впечатление, че чертите са женски, а във втория - тонът на кожата е по-тъмен, което създава илюзия, че лицето е мъжко.

Какво говори това за човешкия ум?

Илюзията работи, защото промяната на тона на кожата засяга контраста на лицето – разликата между най-тъмните му части (устните и очите) и най-светлите части (кожата). Малцина признават убеждението, че контрастът на лицето е определящ елемент за разпознаване на пола, но всъщност подсъзнателно хората често се насочват към факта, че той средно е по-висок при нежния пол, отколкото при господата.

Дори да не се стигне до съзнателно категоризиране, мозъкът се приспособява към разликата в контраста между половете, така че знанието се използва, за да се определи половата принадлежност. Когато другите знаци не са достатъчно ясни, умът се опира на него.

Може би най-интересното за илюзията е, че контрастът не просто ни помага да решим как да определим пола на лицето, а и ни дава възможност да го правим, без да се замислим, като това е в територията на несъзнателните действия, случващи се в главите ни.

Илюзията „The Coffer“

Тя може първоначално да се появи като поредица от монохромни правоъгълни панели, наподобяващи врата, но след няколко секунди внимателно вглеждане мозъкът ви ще осъзнае наличието на кръгове в картинката.

Въпреки че се основава на популярните още в Древен Рим двусмислени фигури, тази илюзия е доста млада. Появява се в популярното пространство през 2006 година и е създадена от Антъни Норч. Може да се определи като вариация на илюзията, наречена "Op Art ilusion"

Илюзията „The Coffer“ си играе с факта, че визуалната част от мозъка е силно ориентирана към идентифициране на обекти. Пикселите се групират, формирайки линии и контури и разбираемо умът търси начин да ги превърне във форми и обекти.

Понякога (както в Илюзията „The Coffer“) няма „правилно“ групиране, защото изображението е по същество двусмислено. Две различни групи създават смислено изображение – набор от хоризонтали линии може да оформя кръг и едновременно с това, да е пресечна точка между два правоъгълника.

При повечето хора първоначално доминира групирането по правоъгълници. Това най-вероятно се дължи на факта, че правоъгълниците са по-често срещани в ежедневната ни среда от кръговете, така че мозъкът благоприятства групирането, което доставя правоъгълните форми.

„Маската на любовта“

В „Маска на любовта“, създадена от Джани Сарконе е изобразена венецианска маска, чието въздействие над ума може да се възприеме едновременно като едно лице и два целуващи се профила. Тя работи подобно на илюзията „The Coffer“, контурите в образа могат да се групират по два различни начина, оставяйки мозъка несигурен за това какво да избере.

Разликата между илюзиите е, че поне за част от хората никое групиране няма тенденция да доминира. Изображението изглежда успява да балансира свободно между двете възможни алтернативи. „Обръщането“ на ума към едно изображение е интересен начин да се справи с двусмислието. Някои части от мозъка имат механизми, които процедират на едро с двусмислията – те или избират конкретна вероятност, или игнорират всички алтернативи.

Заедно трите илюзии показват, че визуалната обработка е силно насочена към идентифициране на това, което представлява обектът.

Предоставената от очите информация стига до нашето съзнание с цел да бъде функционално приложена, ето защо, вместо да представлява бъркотия от пиксели, носи на човека сложни визуални преживявания, конкретни обекти и някои интересни илюзии.