Начало Психология Поведенческа психология Поведенчески и емоционални проблеми Мисловното отнасяне си има име — дисоциация и може да се окаже вредно

Мисловното отнасяне си има име — дисоциация и може да се окаже вредно

Мисловното отнасяне си има име — дисоциация и може да се окаже вредно - изображение

Всички се „отнасят“ понякога. Дали просто мислите ви блуждаят, след като сте забелязали нещо, преминаващо край вас или откривате, че сте изяли пакет бисквити без дори да разберете не е важно- от значение е да го осъзнавате.
Когато се появи голяма промяна в живота ви е напълно нормално да се почувствате претоварени. Всеки, загубил работа или близък знае, че дните могат да протичат като в мъгла. Задълженията да се изпълняват механично и тялото да съществува, без да му даваме особено много съзнателни команди, докато мозъкът е пуснат на фонов режим и буквално блуждае.
Но какво се случва, ако често сте в това състояние? Ако постоянно откривате, че в момент, когато трябва да сте твърди или да споделите чувствата си, концентрацията ви е загубена в мъглата?
Тогава може да се окаже, че страдате от по-сериозен психологически проблем от тъгуването. Той е наречен „дисоциация“.

Какво представлява дисоциацията

Дисоциацията е, състоянието, в което човек се оказва, когато вместо да се изправи пред стресовата ситуация, просто се отделя от мислите, чувствата и телесните усещания. В психоаналитичната теория това се счита за защитен механизъм.

Отнасянето


И какво е защитен механизъм? Това е метод за справяне, използван от ранна детска възраст, той отговаря на трудни ситуации, за които младият ум все още няма решение. Така малчуганът изпитва по-малко емоционална болка и предпазва личността си от дълбоко травмиране. Дисоциацията всъщност може да се определи като една от интелигентните практики за деца, израстващи в стресова среда. Може да се каже, че тя има пряка връзка с инстинкта „бий се или бягай“ при стресов отговор на мозъка.

„Бий се или бягай“ е прост инстинктивен отговор за заплашващи ситуации, състоящ се в даване на мигновен избор на организма, дали да отвърне на заплахата с агресия, ступор или бягане. Тъй като детето е твърде дребно и слабо да се бие, недостатъчно независимо, за да бяга, му остава само вариантът да изпадне в ступор при наличие на опасност. За да не бъде нанесена дълбока емоционална травма ума му се затваря за получаваните отвън стимули, отдалечавайки се в мислите и чувствата си.

Разбира се проблемът възниква, когато така полезната в детска възраст дисоциация, се нанесе в живота ви на възрастен. „Давате заето“, когато партньорът ви се нуждае от сериозен разговор или сте в безтегловност, когато шефът ви пита за мнение относно важни делови въпроси? Не е никак полезно, нали?

Ако механизмът от детството все още се намесва в поведението, но не е разпознат и контролиран, може да саботира напълно личния и професионален живот, възпрепятствайки ви да оползотворите целия си потенциал.

За да разпознаете по-лесно дисоциацията на вниманието ви представяме няколко знака, които я издават

• Често се чувствате "в безтегловност", "плаващи" или сякаш умът ви е "в мъгла“;
• Когато се изправите пред предизвикателство може да ви се доспи, защото рязко нивото ви на енергичност спада;
• Околните казват, че под стрес излъчвате спокойствие, но истината е, че просто сте вцепенени;
• Колкото по-стресираща е ситуацията, толкова по-неясно мислите;
• Понякога имате чувството, че гледате живота си като на филм. Усещате се като обикновен зрител;
• Когато ви попитат как се чувствате ви е трудно да определите;
• Околните често се разочароват, защото си мислят, че не ги слушате;
• Реакциите ви са забавени, понякога това, което искате наистина да кажете е достъпно за изразяване, час или дори ден по-късно;
• Лесно може да пренебрегнете детайли и да забравите отрязъци от време;
• Имате тежко и травмиращо детство;
• Претърпял сте насилие като дете или тийнейджър.

„Защо аз“ или „как се развива дисоциацията“

Както вече споменахме дисоциацията е защитен механизъм, развиващ се в детството. Повечето хора се възползват от него, когато е необходимо да избегнат усещането за заплаха. От всички защитни механизми дисоциацията е най-тясно свързана с травмата. При преживяно физическо, сексуално и емоционално насилие навикът на дисоциацията се затвърждава у детето. Това повишава неимоверно вероятността от появата й в зряла възраст.

Какви са опасностите от дисоциацията

Защо има значение, че сте склонни да се отнесете в небитието, когато животът ви поднесе огромна порция усложнения? Ето какво включват причините, които могат да бъдат засегнати:

• Вие пропускате възможности, тъй като другите мислят, че не сте заинтересовани, когато сте;
• Околните ви възприемат като хладни и дръпнати, когато наистина не сте;
• Пропускате възможностите да съобщите как всъщност се чувствате;
Разстройвате другите, като не реагирате, когато наистина се нуждаят от вас;
• Решавате дни по-късно как се чувствате за определено събитие (но е вече късно);
• Всъщност не обработвате реакциите и чувствата си, а ги потискате;
• Потиснатите емоции нерядко водят до депресия и тревожност;
• Взаимоотношенията ви страдат, обричайки ви на самотни мигове;
• Справяте се с живота си, без да създавате много дълбоки връзки с хората;
• Склонни сте да се впускате в нездравословни взаимоотношения и ситуации, защото пренебрегвате детайлите от реалността.

Деперсонализция

Ако дисоциацията е неразпозната и нерешена като проблем, след преживяване на голяма травма в живота ви, може да се стигне до доста по-сериозно разстройство в психичната сфера. Често тежки преживявания на хора, които имат дисоциации в зряла възраст, водят до деперсонализация или дереализация. Те могат да включват проблем с разпознаване в огледалото, усещане, че нямате контрол над тялото си, или че сте друг човек.

Какво можете да сторите, ако се дисоциацията натоварва живота ви

Проблема при защитните механизми е, че те са като втора природа и човек трудно ги забелязва. Най-лесният начин да видите подобна тенденция е воденето на дневник. Какво се е случило, имало ли е мигове на „отнасяне“? Какво наистина чувствате и мислите сега в сравнение с това, което сте сторили, когато се е случила напрягащата ситуация?
Предполага се, че дисоциацията е свързана с нервната система. Сякаш тялото е компютър, който бива претоварен и просто се рестартира. Съществува теория, че травматичното детство повишава чувствителността на нервната система и буквално сковава адекватността на тялото.
Най-добре е да потърсите начин да се успокоите. Това може да се случи чрез медитация, мускулна релаксация, техники за визуализация и концентриране.
При наличие на дисоциации, появяващи се често в живота ви най-доброто решение е да посетите консултант или терапевт, който да подпомогне борбата ви с модела. Той може да осигури необходимата поддръжка, за да се ориентирате в болезнените преживявания и да опитвате нови, по-ефективни поведения.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: harleytherapy.co.uk
Снимки: eimaimama.gr; psych.interez.sk; spektrum.de 

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияЛюбопитноЗдравни съветиЛайфстайлСнимкиИнтервютаСпортХранене при...Алтернативна медицинаНовиниФизиологияОрганизацииСоциални грижиИсторияСпециалистиНормативни актовеЗаведенияТестовеЛеченияОбразованиеБотаника