4 начина да се справим с болката с помощта на техниките на стоицизма

Когато си мислим за болка, ние често асоциираме мисълта със стоицизъм и смятаме, че трябва да стиснем зъби и да издържим. Стоицизмът като линия на поведение е нещо съвсем различно от стоицизма като философия, която предлага много по-комплексен и детайлен подход за справяне с болката. Много по-различен от „усмихни се и го изтърпи“. Всъщност, именно Стоическата школа е в основата на модерната когнитивно-поведенческа терапия (КПТ), приложена за първи път през 1950 година. Към момента КПТ е основната форма на психологическа терапия, основана на доказателства, която ни предоставя някои изненадващо добри психологически техники за справяне с хронична болка и заболявания.

Един забавен анекдот на тема стоицизъм и болка всъщност тръгва от ранните години на 20-ти век от психотерапевта Пол Дюбоа. Той обичал да дава на пациентите си като домашна работа да четат писмата на стоическия философ Сенека. Веднъж Дюбоа обяснявал на млад пациент как стоическата философия може да му помогне да се справи по-лесно с болестта си. Мъжът го прекъснал и казал: „Разбирам, докторе. Нека Ви покажа.“

Той взел молив и нарисувал голяма черна точка върху лист хартия. „Това“, обяснил той, „е болестта, в най-общия й смисъл, физическия проблем – ревматизъм, зъбобол. Това, което Вие искате – морален проблем, тъга, обезкуражаване, меланхолия. Ако го призная, като съсредоточа вниманието си върху него, очертавам още един кръг в периферията на черната точка. Така тя става още по-голяма. Ако потвърдя със сарказъм, точката се разширява с още един нов кръг. И ето ме, зает с моята болка и търсещ средства да се спася от нея, а така точката става още по-голяма. Ако мисля твърде много за болестта си, ако се страхувам от последствията, ако виждам бъдещето си в мрачни краски, то тогава точката ще удвои или утрои размера си. Показвайки първоначалната точка в средата, тоест проблемът в неговата най-проста форма, той попитал: „Дали нямаше да е по-добре да го оставя така, както си беше в началото?“

Бремето на физическата болка, което лежи на плещите ни, става по-леко, когато успеем да погледнем на нея обективно, без да добавяме тежест със страховете си.

Дюбоа добавя: „Човек преувеличава, измисля си, предчувства болката. Дълго време повтарях на моите отчаяни пациенти и на самия себе си: „Нека не надграждаме съжалението си сами, като съжаляваме за това съжаление, което изпитваме.“ Той твърди, че рисунката на младия пациент описва много правилно стоическата доктрина, а именно „Този, който знае как да страда, страда по-малко.“ Товарът на физическата болка или заболяване, е много по-лек, когато се научим да гледаме на тях обективно, без да рисуваме концентрични кръгове около нея или да засилваме страданието си със страх.

Ето 5-те техники, които древните стоици, като Марк Аврелий, са прилагали, за да се справят с болката:

1. Да разграничим това, което е в нашия контрол, от онова, което не можем да контролираме.

Стоическият философ Епиктет е казал: „Какво трябва да се направи? Трябва да направим това, което е по силите ни, и да приемем останалото като естествен развой на събитията.“ Тази философия е в основата на молитвата за покой, така популярна сред клубовете на анонимните алкохолици и други подобни програми:

Господи, дари ни 
със спокойствието да приемаме нещата,
които не можем да променим,
куража да променим това, което можем,
и мъдростта да отличаваме едното от другото.

2. Какви са последствията от противопоставянето и от приемането?

Какво ли би се случило във времето, ако се научим да приемаме спокойно факта, че някои болезнени усещания не са под прекия ни контрол? Какво би се случило, ако поемем по-голяма отговорност и намерим по-здравословни начини да мислим и действаме, когато изпитваме болка? Философите стоици са твърдели, че не болката е истинският проблем, а страхът от нея. Противопоставянето и борбата срещу това, което не можем да променим, ни кара да страдаме още повече емоционално. Те искат от нас да намерим здравословен и разумен начин да приемаме случващото се, когато то не зависи от нас. Разбира се, ако има път, по който да поемем, за да подобрим състоянието си, то тогава трябва да тръгнем по него.

3. Да се освободим от вътрешните борби, които водим.

Стоиците сравняват живота с куче, завързано за движеща се двуколка. Ако кучето опита да се противопостави, то пак ще бъде влачено от нея. Ако избере да бяга със скоростта, с която се движи двуколката, нещата ще се развият нормално и без проблеми. Ако се противопоставяме на неприятните преживявания, които ни сполетяват, като болката например, и се чувстваме потиснати, напрегнати и обидени, вгорчаваме живота си много повече.

4. Фокус върху общата картина.

Една от най-известните стоически техники е наречена „От птичи поглед“ от съвременните учени. Това означава да погледнем на събитията от високо, така както Зевс е погледнал от връх Олимп надолу. Понякога са нужни повече усилия – да си представим положението, в което се намираме в момента като миниатюрна част от пъзела на времето и пространството. Когато сме разстроени, от друга страна, имаме склонността да се фокусираме само върху непосредствените си преживявания, а така болката и страданието се засилват още повече.