5 обикновени неща, които са в състояние напълно да объркат мозъка ни

от 15 май 2017г.

Нормално е осмислянето на 4-измерните обекти, квантовата механика и безкрайността на Вселената да затрудняват мозъка ни. Но по принцип той се справя с лекота с обработването на сетивна информация от ежедневието ни, естествено, има няколко изключения, които са истинско предизвикателство за него.

Вижте кои са някои от най-объркващите за мозъка ни обикновени неща, които показват неговите странни особености.

Врати

Може би ви се е случвало да влезете в стая с определена цел (за да вземете нещо например) и изведнъж да забравите защо изобщо сте в тази стая. Виновни за това състояние са вратите. Екип от психолози от Университета Нотр Дам е открил, че преминаването през врати предизвиква така наречената „събитийна граница” в съзнанието ни. Тя отделя един ред на мисли от следващия, а излизането от стаята е сигнал за края на филмовата сцена. Мозъкът „пакетира” мислите от предната стая и започва създаването на нов пакет от мисли за информацията от следващото място. Подобни събитийни граници помагат да организираме спомените и мислите си, но щом влезем в стаята и започнем да се чудим за какво сме тръгнали, ефектът е противоположен.

Определени звуци

Кое е в състояние да ви подразни повече: алармата сутрин, устройство с изтощена батерия или клаксоните в уличното движение? Всички тези звуци са саундтракът на модерния свят, но нашият мозък се затруднява с възприемането им.

Развитието на човека не е съпроводено от подобен тип звуци и ние все още се учим да ги възприемаме. Естествените звуци се създават благодарение на преноса на енергия - при удара на палка върху барабан например. Енергията се пренася върху мембраната на барабана и се разсейва постепенно, като кара звукът да заглъхва.

Системата на възприятие на човека се е развила по начин, който ни позволява да използваме заглъхването, за да разберем какво се случва – откъде идва звукът и кой го издава. Но звуци като клаксони, аларми за събуждане и изтощена батерия са като кола, движеща се със 100 км/ч и внезапно удряща се в стена, вместо бавно да намали скорост и да спре. Този звук не се променя с времето, не заглъхва постепенно и мозъкът ни недоумява откъде идва и кой е източникът му.

Снимки

По време на еволюцията човек не само че не е слушал аларми, но не е гледал и снимки. Точно така, както бабите ни могат да се научат да използват Интернет, но е невъзможно да развият интуиция към него, така и ние разбираме снимките съзнателно, но подсъзнанието ни не може да ги отдели напълно от хората и предметите, изобразени на тях.

Редица изследвания в тази област показват, че човек е много по-точен, когато хвърля стрели по снимка на Хитлер, отколкото по снимки на Кенеди, на деца и хора, които харесва. Едно подобно изследване показва, че много от хората започват да се потят обилно, когато им бъде поставена задача да режат любими снимки от детството си. Необходими са ни милиони години практика, за да отделим образа от реалността.

Телефони

Със сигурност ви се е случвало да усетите вибрирането на телефона си в чантата или джоба си, но когато го погледнете, да установите, че всъщност той изобщо не е вибрирал. Причината често да усещате подобни фалшиви вибрации е, че мозъкът стига до погрешни заключения в опит да подреди и систематизира хаоса от информация, който ни заобикаля. Ние буквално сме бомбардирани от сетивни данни, а за мозъка остава сложната задача да филтрира безполезния шум и да регистрира само важните сигнали. В праисторически времена човекът непрекъснато е възприемал като змии извитите пръчки в периферията на погледа си. Със съвременната техноцентрична нагласа мозъкът може да интерпретира на практика всичко - от шумолене на дрехи до къркоренето на стомаха - като сигнал, че получаваме съобщение или обаждане.

Колела

Правило ли ви е впечатление, че във филмите колелата се движат наобратно? Причината за това е, че кинокамерата заснема ограничен брой кадри в една сцена, а мозъкът ни запълва празнотите между тях, създавайки илюзията за продължително движение. Между единия и следващия кадър колелото е направило повече от една обиколка и по тази причина изглежда така, сякаш се върти назад.

Но подобен тип илюзии се случват и в реалността, което е вече наистина странно. Според една от най-разпространените теории обяснението е следното: мозъкът възприема движението като серия от кадри, както при кинокамерата. Ние филмираме ефективно света, който ни заобикаля, но понякога недостатъчно бързо, за да успеем да възприемем правилната посока на бързо въртящи се колела.

По статията работи: Ина Фенерова
Източник: LiveScience
Снимка: Erdbeerlounge

Още по темата: