5 причини възрастните хора да са по-религиозни

Стереотипът гласи, че възрастните хора са много по-религиозни. Не само на наша територия, в Източна Европа и въобще на континента, а навсякъде по света, се счита, че колкото по-голяма част от живота ни е преминала, толкова по-склонни сме да се обърнем към религията. 

Американски изследвания стигат до изводите, че 48% от възрастните над 65 години ходят на църква редовно, на фона на само 27% от младите хора между 18 и 29 години. При въпрос за личното значение, придадено на религиозните ритуали, 65% от по-възрастните и около 40% от младите казват, че религията е изключително важна за тях.

Осъзнаването на смъртта

Едно от обясненията, предоставени от психолозите е, че човешкото същество осъзнава смъртта по-ясно с напредване на възрастта. Помните, че като деца не мислехте какво и колко сериозно събитие е краят на живота. „Край“ е най-притеснителната дума във всичко. Малко млади хора се сблъскват с моменти, заплашващи съществуването им с точно тази дума. Ето защо спокойно можем да обобщим, че хората съзнават, наближаването на края с напредване на възрастта. Това е плашещо, дори да сме изключително съзнателни хора, обръщането към религията е успокояващо на всички нива на съзнанието, защото в повечето случаи обещава, че краят е само символичен.

Психолози, философи и теолози с години проучват дали религията и духовните практики в по-широк контекст създават чувство за смисъл и съгласуваност в съществуването ни (неща, особено важни в последните етапи в човешкото развитие). Някои социални психолози предполагат, че религиозните вярвания съдействат за успокояването на страха и несигурността, предизвикани от смъртта (особено ако религията предполага безсмъртие). С остаряването повечето хора са подложени на многократно увеличаване на притесненията от края на съществуването си. 

Религията като лекарство за самотата

Несъзнателно хората очакват да прекарат най-тежките си моменти напълно сами. Дали защото страховете, свързани с тях, се считат за срамни на личностно ниво, или защото сме склонни да приемаме смъртта за самотна и изолираща, ние не очакваме човешките същества край нас да ни окажат нужната подкрепа. Религията ни дава шанс за свръхестествена опора. Вярвайки, ние намаляваме ужаса от самотно преживяване на най-големите си страхове. Обръщайки се към религията, хората се застраховат да не останат съвсем сами.

Старостта ни помага да разберем света

Съзряването, освен всички неудобства в същината си, е осъзнаване. Колкото по-зрял е човек, толкова по-вероятно е да прозре важността на случващото се в живота му. Понякога, затрупани от ежедневни проблеми и злободневни новини, загубваме смисъла, който ни дава сили да вървим напред. Обръщането към религиозно вярване дава на възрастните хора, най-ценното според психолозите – смисъл.

Усещането, че животът е осмислен, е едно от най-положителните влияния, които религията има над личността.

Религията като обръщане към нематериалното богатство

Около 50-годишна възраст повечето от нас са наясно с материалните възможности, които могат да достигнат, изградили са семейства и се грижат за домакинство. Но навлизането в шейсетте започва да носи усещания, които не могат да бъдат свързани с материалното ни благополучие.

Когато децата напуснат дома, ежедневният професионален процес остане в миналото или социалният живот се промени, хората започват да осъзнават, че духовното благополучие е важно за тях. Религията е най-прекият път за постигане на усещане за духовна завършеност и благополучие.

С възрастта успяваме да отхвърлим част от стереотипите си

Ако като деца сме израсли в някаква среда и пораствайки сме я отхвърлили, то едва навлизайки в третата възраст, сме склонни да спрем поддържания до момента стереотип. Старостта е едно от нещата, подпомагащи ни да се откажем от предразсъдъците относно личните си убеждения и религиозни възгледи. Голям процент агностици (отричали религиозните вярвания, след като са израснали в силно вярващи семейства) в старческа възраст отново се връщат към религията, забравяйки нуждата си от бунт срещу семейните ценности от детството.

Какво са открили учените относно религията и възрастта

Естествено е да се запитаме дали възрастните хора са по-религиозни, защото имат нужда от емоционалната опора на вярата. Или пък са  поради времето, в което са възпитани и ценностите получени от периода, в който са израснали?

За радост, проучване на европейските ценности, мащабен международен проект, измерващ ценностите, вярванията и нагласите на населението на всеки няколко години, задава въпроси, измерващи същите основни параметри. С този вид проучване изследователите могат да разберат дали възрастните са по-религиозни, защото са остарели, или поради факта, че принадлежат към такъв тип поколение.

Интересен модел се появява при междукултурни сравнения. Възрастовият ефект е особено голям в култури като Латинска Америка и конфуцианските страни, но е значително по-слаб в Югоизточна Азия и ислямския свят, като едва се среща в Африка.

Наблюдаваните модели все пак поставят под съмнение психологическите теории за стареенето и религиозността. Задава се и въпросът: "Дали кризите на идентичност в края на живота и страховете от смъртта изобщо са универсални преживявания?".  Ако са, може би хората в различните култури търсят решения за тях по различни начини, невинаги включващи религия. Може би има вероизповедания, които носят толкова силна религиозност, че тя няма как да се повиши към края на живота.