7 мита за сексуалната зависимост, които трябва да знаете

от 18 апр 2018г.

За сексуалната зависимост се говори изключително рядко, като това допринася силно за разпространението на неверни и често нелепи митове, заблуждаващи обществеността за същността на това разстройство. С цел да развенчаем поне част от тях ще ви ги представим, така че да нямат сила да излъжат и вас.

Мит 1 — зависимите правят секс през цялото време

Този вид пристрастяване не се изявява в проблем с количеството. Ако човек пие често, това го прави по-склонен да се превърне в алкохолик, но ако прави много секс, това не го прави по-склонен към сексуална зависимост.

Всъщност част от сексуално пристрастените просто мислят за секс, без да могат да спрат, въпреки че имат редки сексуални контакти от здрав и задоволителен вид. Хората се пристрастяват не заради честотата на поведението, а защото са извън контрол да го стопират, дори когато то води до отрицателни последици. Сексуална пристрастеност е разстройство, в което човешките мисли и действия, имащи отношение към секса, влияят на живота по начин, който уврежда взаимоотношенията, социалния живот, семейната хармония и вероятно дори възможностите за кариерно развитие.

Разбираемо е, че зависимата личност прекарва доста време в това да убеждава себе си, че няма проблем и се контролира. Самият факт, че минава мисъл за контролиране, говори, че по въпроса трябва да се помисли.

Мит 2 — лесно можете да забележите зависимия

Факт е, че при част от жертвите си зависимостта е очевидна — те или не поставят граници в своите интимни контакти или изглеждат прекалено достъпни. Това често е признак не само за сексуална зависимост, а и за други психични проблеми, като разстройство на личността.

Като цяло, сексуално зависимите са последните хора, които бихте заподозрели, защото те са предразположени усилено да крият проблема си. Болката и срама от пристрастяването го потулват и допринасят за развитието му.

Мит 3 — сексуално зависимите обичат секса

Всъщност тази зависимост води до поведение и мисли, които впоследствие дълбоко измъчват субекта, водейки го до изключителни срам и самоомраза. Той може да се окаже потопен в мисли за отблъскващи неща, включително и сексуален контакт с личности, които го отвращават.

При терапевтични занимания със зависимия може да се открие, че е доста далеч от допир с истинските си интимни желания. Такива пациенти се нуждаят от връщане към самото начало на човешкото познаване за сексуалните контакти, за да проучат отново, какво им харесва в тях.

Мит 4 — сексуално зависимите са винаги „играчи“

Напълно възможно е човек да е в романтична връзка и да бъде зависим едновременно. Може да живее с непрекъснати фантазии или да има постоянни "интернет набези", тайно от партньора. Може да настоява за непрекъснати сексуални контакти с партньора си, да се ядосва и разстройва, ако не получава ясен отговор на нуждите си и да използва секса вместо комуникация, когато има усещане, че връзката се разпада.

Част от зависимите живеят с постоянната мисъл, че са влюбени. Те имат много и интензивни интимни взаимоотношения едно след друго, като това понякога се слива с „пристрастяване към влюбване/романтика“.

Мит 5 — сексуално зависимите са „хищници“

„Сексуалните хищници“ търсят власт над другиго и се стремят да наранят или унижат друго човешко същество. Те често имат малки или нулеви угризения, обвинявайки другия във взаимоотношенията или твърдейки, че обстоятелствата са извън техния контрол.

Пристрастените се стремят към облекчаване на душевна болка - тяхната зависимост не е свързана с другото лице, те са в страдание и са залети от срам и вина.
Обществото трябва да е наясно, че пристрастяването към секс невинаги се върти около другите хора. То може да се появи при прекомерно самозадоволяване или твърде чести посещения в онлайн чатове с еротична насоченост.

Мит 6 — ако сте зависим, това е така, защото имате сексуални проблеми

Пристрастяването към секс не е основано на самия секс. Подобно на останалите зависимости това е неефективен механизъм за справяне с някаква емоционална и психическа травма, предизвикала силен отзвук в личността. Пристрастяващото поведение позволява на човек да избяга от това кой всъщност е и от всички ужасни чувства и мисли, които това носи.

Вярно е, че травмата, която причинява сексуална зависимост, често е сексуална злоупотреба в детска възраст. Това може да ги затрупа с проблемни мисли, емоции и склонности свързани със секса. Това доказва и че други травматични преживявания могат да доведат до подобно пристрастяване — те включват емоционално пренебрегване, физическо насилие, манипулации и липса на привързаност в ранна детска възраст.

Мит 7 — пристрастяването към секса е забавно

Хората са склонни да се шегуват, че са пристрастени към секса, но тези, които действителност имат подобен проблем, знаят, че това далеч не е забавно.

Това пристрастяване води до постоянен цикъл от сривове на самоконтрола, срам и омраза, които водят до липса на доверие към собствената личност. Това често има пряка връзка с депресивни състояния, безпокойство, повишени нива на стрес и посягане към алкохол и наркотици. В това няма нищо приятно!

Ако описаните неприятни усещания са ви познати - ако въобще е необходимо да мислите за самоконтрола си на тема сексуални преживявания, то е добре да се обърнете към психолог, които да ви консултира и да подпомогне локализирането и овладяването на евентуален проблем.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: harleytherapy.co.uk
Снимка: spice4life.co.za

Още по темата: